Наред с всички противоречиви и крайно компетентни мнения за пловдивския квартал Капана, 2019 и способността на Общината да се справи със задаващите се предизвикателства, ние решаваме да не се нагърбваме със сериозни заключения и анализи в сферата на културното бъдеще на античния град. Нашата мисия е да ви запознаваме с хората, които работят, творят и не обвиняват дивана за несправедливостите в живота. Такъв е и Никола Сивков – главното действащо лице в създаването на особено популярния фестивален формат Капана фест вече четвърта година. Един непретенциозен, но амбициозен мъж, който има какво да учи, но има и на какво да ни научи. Човек като човек – с грешките, малките си лудости и вечно даващия заето телефон.
1. Откъде започва всичко? Любовта към музиката, града и хората ли е в Ядрото (освен главната сцена)? Кой си ти, Никола?
Кой съм аз ли? Ами на първо място ентусиаст, влюбен в музиката, човек на приключенията, моден творец. Надявам се да се изграждам и като един добър професионалист във фестивалния жанр. Всичко започна в не толкова далечната 2013 година, когато Капана беше пуст от към хора паркинг, едно мрачно и скрито място, забравено от пловдивчани. Тогава благодарение на Росица Бочукова разбрахме за програмата за настаняване на млади творци на Фондация 2019. Роси беше чула за този проект и подметна на шега: „Защо с братовчед ти не пробвате вашия бранд? What а Мonstar е креативен, пасва точно.“ И в следващия момент вече бяхме одобрени и избирахме своето местенце. След едно страхотно откриване на нашия ярък магазин настъпиха месеци на тишина и клаксони, защото Капана не беше това, което хората познаваха. Размишлявах как да останем и да развием това място и същевременно как да направим нещо добро за нашия бизнес и за заобикалящата ни среда.
В този ред на мисли спонтанно се роди идеята за организиране на малък концертен ивент на ул. “Загреб” под надслов „Капана звучи“, подкрепен от всички работещи на улицата и от нашия бранд What а Monstar. Целта ни беше да доведем хората, въпреки многобройните спрели коли, и да им покажем колко интересно и духовито е на нашата улица. Да ги запознаем с обитателите й и евентуално да им се харесаме с нашите занимания. Венко, например – Дърводелска работилница, Сашо Костов – антиквариат с неповторим дух, Алек Александров – Галерия А+, и още много други герои. И така, малкият Капана Фест се случи толкова неочаквано успешно, че в еуфорията от събитието взех решение за себе си. Чувствах, че това е начинът и че искам заедно с един сплотен екип да преживеем поне още един път тази емоция. Така след първото издание на Капана Фест през 2015 година беше немислимо да няма следващо събитие. И така до днес. В обобщение по темата най-вълнуващото по време и след един фестивал е именно отношението и изражението на публиката. Безценни са доволните лица и постове, което би дало сили на всеки да продължава да се труди с кеф. Със сигурност любовта е движещата сила на този фестивал.
2. Капана Фест – обичан и критикуван, пищен и непрестанно разгръщащ се – успя да се превърне в едно от най-чаканите и посещавани събития в Пловдив, а 2019-та е на прага ни. Очакват ли се промени в посоката му на развитие?
Промени се очакват и винаги ще има, защото това е естественият начин да се развива едно дете. Капана фест предстои да завърши 5-годишния си цикъл на развитие и да навлезе през 2020 с една нова, различна и стойностна концепция. За идната 2019 година предстоят промени, но не особено кардинални. Фестивалът и екипът му ще насочат вниманието си основно към културното съдържание на събитието, което ще включва много нови и креативни поп ъп пространства за изложби, артистични инсталации, приложно и танцово изкуство. Музикалният подбор ще продължи да надгражда, но и да се развива в посока подаване ръка на младите надежди. Ще се постараем да бъдем още по-пъстри, по-заредени и креативни във всички посоки, разгръщащи душата на човек.
3. Кои са хората до теб, без които случването на Капана Фест за вече четвърта година по ред, нямаше да е факт?
Росица Бочукова, която всеки път създава страхотнатa визия на Капана Фест, изцяло пречупена през нейната артистична призма. Със сигурност братовчед ми и главен координатор Иван Янев, който е водещ герой при създаването на градската мода в лицето на What a Monstar; Ярослав Хмелевский (координатор и ръководител на звено арт базари); Иван Неделев (организатор на звено музикални сцени); Елица Мавродинова (PR, литература и кино); Стефан Колев, известен и като DJ Skill (винил сцена и базар, човекът, заради когото грамофонът е жив в Пловдив). И разбира се още много други колеги, приятели и доброволци, с които в годините развивахме фестивала.
4. Ти си меломан. Хората, които те познаваме и споделяме страстта ти, знаем, че музиката и разнообразието от артисти е основната част от сбъдването на всяко Капана Фест издание. До каква степен фестивалът подава ръка на младите български изпълнители?
Благодаря за хубавото определение. Интересен въпрос, по който имаме да работим и да се развиваме занапред. Фестивалът до момента дава поле за изява на много млади таланти като подгряващи изпълнители на главната сцена или като артистите на втората сцена в Капана. Докато основната сцена е изцяло музикална, спомагателната представя изкуство – музикално, танцово и театрално. Тази година на сцените на Капана Фест звуча българската музика на Gravity Co., Рут Колева и The Fingertones, ODD Crew, Jeremy?, Clavexperience, Ailia X, DESY, Stop the Schizo и Koka Mass Jazz & The Kitchen Brothers. Естествено, няма как да отговорим на всички многобройни запитвания по ред причини, но търсим начин да създадем нови възможности за изява, а и не само. Опитваме се да допринасяме за развитието на младите артисти в кариерно отношение.
5. Кои са най-големите премеждия пред организирането на подобен вид събитие и то на локация като Капана? Както добре знаем, всеки налагащ се продукт в подобна обстановка е предпоставка за нарастващи очаквания, изисквания и спънки.
Най-големите премеждия включват самият терен на първо място. На второ: типичният български манталитет и назадничаво мислене. Не на последно място: характерните за всеки град недоизмислени наредби, които затрудняват не само организацията, а и общинските служители при изпълнението на задълженията им. Тези и още фактори превръщат организирането на всяко едно издание в истинско приключение с много динамика и емоции, които често са даже в повечко. Тези перипетии могат да бъдат преодоляни. Харесва ми да вярвам, че можем да работим много по-ползотворно и синхронизирано стига хората, от които зависят нещата по нивата да бъдат по-позитивни, благонастроени и реалистично разсъдливи.
6. До каква степен Община Пловдив спомага за безпроблемното протичане на фестивалните издания?
Към момента Община Пловдив спомага за развитието на фестивала с приобщаването му към културния календар и спонсорирането му за издание с 10 000 лв, за което нашият екип е изключително благодарен. Наред с това обаче, бихме искали да си сътрудничим с Общината и в развиването на идеи за запазването на артистичния дух на квартала и на такива, спомагащи спокойното ежедневие на работещите и живеещите там. Надявам се идеите да бъдат чути и да се превърнат в позитивни факти за всички обитатели.
7. Какви качества култивира в теб създаването на този фестивален формат в изминалите 4 години? Връщайки се назад в момента на зараждането на идеята за Капана фест, така ли си го представяше? Надхвърли ли очакванията ти?
Относно очакванията ми – надхвърли ги многократно, но и аз не съм човек, който храни големи надежди и очаквания, по-скоро се впускам в едно такова приключение и „каквото сабя покаже.“ Тръпката е искрата, която поддържа пламъка на всяко едно начинание. Без нея няма смисъл. Какви качества ли, хммм, не се бях замислял конкретно върху това, но със сигурност полагам усилия да развивам търпението си и усещането за баланс между емоции и мисли. Със сигурност имам да уча още много, но се радвам, че поне съм започнал. Успявам да бъда по-решителен и деен и да имам желание да вървя в тази посока. Едно е сигурно – благодарение на работата по фестивала получих една по-различна гледна точка и възможност за едно различно израстване като социален индивид.
Проектът „Виж музиката!“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“
"