Автор: Стефан Стефанов

Няма какво да се обърка по време на концерт, когато изпълнителите имат всички аргументи от началото до края. Музиката звучи на мястото си, всичко изглежда както трябва, човек може да се отпусне на вълните на преживяването и да бъде отнесен на едно друго ниво –  някъде над всичко онова, което изглежда важно, докато не го погледнеш отстрани. Истински важното е онова, което кара човека да се чувства добре – свободен и лек, повече като себе си и по-малко като сянката си.

Целта на тази рубрика е да разкрива най-доброто от съвременната българска музикална сцена, защото ние се нуждаем от нея, точно както и тя се нуждае от нас. Това е доброжелателната връзка, върху която се поддържа устойчивост в един толкова неустойчив свят, какъвто е този на културата. На 7-и декември тази мисия беше изпълнена успешно, а в главните роли бяха музикантите от Jackett и Mother Elephant. 

Първата от тези групи е в нашето полезрение още от дебютния им албум през миналата година и Stand Your Ground определено заслужава признание за разтърсващата си природа. В студиото бандата има заряд, но след изпълнение на живо никой никога не би предположил, че тези момчета имат само един издаден албум. Jackett имат всички козове в ръкава, което включва много мощен звук и убедително излъчване на сцената, без никакъв намек за поклащане предвид цялата тежест, която лъха от групата. Парчетата са разнообразни, но с един и същи електрически подпис, инструменталите са гръмотевични, а вокалите имат необходимата енергия, за да не угаснат на фона на цялата звукова батарея. Jackett  носят силата на астероида, който е изтребил динозаврите, а алтернатив рока не просто живее в 2024 г., ами се процежда под вратата на бъдещето с парчета като Memories, Nerves, Stand Your Ground. Няма начин да не се спомене и онази доста по-тежка версия на Sunshine of Your Love на финала на сета, защото този кавър би накарал Cream да се гордеят с това докъде са стигнали нещата 60 години по-късно. 

Колкото до Mother Elephant, те доста скромно се самоопределят като стоунър/сайкъделик банда, но в действителност това е доста подвеждащо. Тази група просто не може да бъде поредният стоунър рок проект, предвид високото напрежение, с което е заредена и агресивните вокали. Музиката на Mother Elephant е в състояние да помете всичко по пътя си и по същество се движи в много широк диапазон на рока. Така че всяко жанрово определение в случая би било подло и по-скоро би послужило като бананова кора, на която някой непредпазлив може да се подхлъзне. Тази музика върви с предупреждение, че в нея има нещо мрачно, което на подсъзнателно ниво работи в полза на обмисляне на противообществени прояви.  

Звукът на Mother Elephant в парчета като We Are, Lion, Explanation Sentence изглежда е следствие на алхимична реакция, създадена в една такава тъмна джунгла, където всяка крачка може да бъде последна. Има ги плаващите пясъци на рока, има го дивият пънк блясък в ъгълчето на окото, има го остатъчния ефект от сблъсъка между небето и земята. На живо Mother Elephant представят доста по-еклектична версия от очакваното, но през цялото време настроението е неизменно сурово като зимите от нашето детство.  Накратко, концертът на Jackett & Mother Elephant в клуб Live&Loud предложи за всекиго по нещо и всичко за всички. И без клишета, защото такива няма в дивата природа.