Да разкажеш за артиста Иван Шопов е смайващо предизвикателство. Особено, когато светът, в който живееш дяволски напомня на breaking news лентата на CNN – с всичките му там известия, крещящи имейли, крайни срокове, “спешно, спешно ми трябва това!” изказвания и … сам можеш да довършиш изречението. В контраст с това безумие, Иван Шопов – музикантът, художникът, Човекът от Троян, излъчва умереност и духовна искреност. Качества, позволили му да живее в мечтата си, постигайки амбициите си да създава изкуство и нищо да не го спира в живота. А как е успял? Ще се опитам да ти споделя в следващите редове.
Първо изкуството за Иван идва във формата на рисунки. При това съвсем естествено. Майка му е художник и той буквално расте в нейното ателие в любимия му Троян. Тази абстрактна атмосфера и различно виждане създава в него интуицията, усета му към красивото. Той се вдъхновява от природата, от всичко, което го заобикаля, от тънките граници между мислите и реалността. А ако още от дете притежаваш тези нагласа и поглед към света, изразните средства могат да бъдат всякакви.
Като ученик Иван се заслушва в народните песни, изпълнявани от баба му и хора, в който тя участва. Захласва се по хармониите и чистата емоция, идващи от фолклорните носии и инструменти. Обича да пее в училище и неусетно осъзнава, че и музиката е негов път в живота. “Тя се появи като един друг вид палитра с различни четки.”
Докато учи в гимназията по керамика, покрай касетките на брат си и съучениците, започва да слуша разнородни, предимно метъл звуци. Воден от желанието да се научи да свири на китара, хваща баса и заедно с приятели заформят собствена банда. Няколко години по-късно, китаристът на следващата група на Иван, му показва компютърната програма “ReBirth”. На нея той прави първите си опити да създава парчета. Липсата на собствена машина изобщо не го спира – зарежда се с дискети и става чест посетител на компютърните клубове. Порасналото балканско момче с усмивка споделя: “Това беше прохождането ми. Обичам да го разказвам, защото то ми даде модела: “Въпреки всичко, ако искаш да постигнеш нещо, можеш да го направиш!”.
Някъде в онези години започва да поставя върху празните си касетки, пълни с електронна музика, експериментално изглеждащото име COOH. (псевдоним взет направо от химичната дъска). Инструменталите, които прави нямат някаква конкретна цел или посока. Иван просто опитва с разни бийтове, звуци, преминаващи през всякакви дисторшън ефекти и техно, а по-късно открива как да забърза break beat ритъм, така че да се превърне в drum’n’bass.
Тогавашният COOH разказва: “В началото си представях как технологията излиза извън контрол и те инспирира да положиш усилия да я овладееш по някакъв начин. Днес компютрите продължават да ме вдъхновяват с безкрайните си възможности и идеята, че човекът държи юздите.”
Електронната музика не спира да провокира Иван Шопов. Работил във всякакви стилове, в момента най-силно се вълнува от чисто експериментални проекти. Точно такъв е “Branches” – последната му съвместна идея с артиста Лора Желязкова. Концепция за музика и образи направени в реално време, посредством аналогови модуларни машини, контролиращи визуална среда. Звуковият сигнал комуникира директно с визуализацията чрез система разработена от Иван и Лора, отнасяща те в неподозирани измерения. “Подобен вид проекти ми помагат да не стоя в една рамка, да не съм затворник на собствените си идеали, а постоянно да се провокирам. Търся нови посоки, нови хоризонти.” – споделя Иван Шопов.
Същата безпогрешна философия, подкрепена от acid jazz-a на Майлс Дейвис и смесиците на Kiril Djaikovski, кара музиканта от Троян да семплира изпълнение на кавал от Теодосий Спасов. Това е и първият опит на Шопов да въвлече народната музика с по-дълбоките бас линии. Впоследствие, през 2005-та получава предложение от Иво Христов – собственик на лейбъла “Кукер Мюзик” да направи няколко ремикса към парчета от каталога на компанията. Така съвсем логично те двамата, а по късно и самият Теодосий, развиват популярния проект – Баlkansky. Музикална формация, която познаваме с изключителните им албуми “Кукер” (2009 г.) и Оренда (2012 г.). За Иван успехът на тези записи се крие в съчетанието на различни гледни точки на музиканти, вдъхновени от фолклора и техния нов прочит на традициите. “Много лесно се случват съвместни проекти, когато са на лице приемственост и толерантност, и когато заедно с отворени хора създавате музиката с любов.”
Точно тези качества го свързват с групата smallman. В края на миналата година те издават “Inner Oceans” – краткосвирещ албум, в който твърдият китарен саунд съжителства в пълна хармония с народната песен и електронните магии на Шопов. Вдъхновението за 5-те композиции спохожда музикантите в родопското село Манастир, където само за няколко дни съграждат основите. Иван споделя: “Това беше точно, каквото исках – да правя музика в планината, да я създам от тишината. И както реките се стичат надолу към града, така потече и изкуството, което правим.”. Тяхното желание се сбъдва и то без излишни самозалъгвания или претенции. Записите по парчетата се случват в лондонските Kore Studios, а резултатът е повече от отличен. smallman и Шопов са толкова доволни, че полека-лека, с особено внимание към детайлите, вече нахвърлят идеи за бъдещите си общи песни.
Но докато те се появят на бял свят, публиката на Иван Шопов с възторг и дълбоки емоции слуша и преслушва отново и отново, последният му гениален албум “Канатица”. В него водещи са гласовете на фолклорния квартет Avigeya, които ръка за ръка с ambient и електронните подводни води на продуцента, създават съвременна, модерна и цялостно завършена музикална форма. Тя се отличава с искреност и сила на природна стихия, способна да свърже в едно мистериозното минало на народните обичаи и призрачните виртуални холограми на новото хилядолетие. Посланието на “Канатица” е да усетиш, че през 2017-та имаш корен, и че си родом от тая земя. Да осъзнаеш, че най-ценното, което имаш е под краката ти. Иван споделя: “За мен този запис беше и една от най-важните и големи стъпки в живота ми, като продуцент на един цял проект, изведен до своя финален вариант. Това е още една голяма моя сбъдната мечта, от кашона с мечтите”.
„Канатица“ можеш да намериш във всички световни музикални платформи и да го слушаш тук:
Всъщност най-силното признание за Avigeya и Иван Шопов са хилядите имейли и писма от българи по цял свят, докоснати и просълзени от тези музикални творби. Именно те ги карат да се запитат що за хора са в момента. “А щом си зададеш екзистенциалните въпроси: “Какво правя тук?” и “Защо живея?”, слушайки тази музика, значи тя работи!” – уверен е 35-годишният артист от Троян.
Успехът му се дължи на факта, че той е щастливец. Още като подрастващ на 14-15 години ясно си дава сметка какво е неговото призвание – да създава изкуство. Не му се налага да ходи на работа от 9 до 5, да има екстремни разговори с шефове. Иван Шопов си е изградил бизнес модел, който прави отлично впечатление. “Сам решавам кое и как да сторя и как да го облека, и как да го продам. И merchandising-a, и картините ми, и как ги оплитам като спиралите на ДНК-а. Този подход ми тръгна от началото, съзрях го като успешна формула и вече само го развивам.”
Всеки негов проект си има самостоятелен, чудесно изглеждащ сайт. Там интуитивно можеш да разбереш последните новини около съответната формация, да разгледаш грабващите окото продукти – дрехи, дискове, накити, и да си закупиш някой от тези привличащи с идентичност продукти.
Цялата идея тръгва от осъзнаването какво те кефи да правиш и измислянето как да го популяризираш и да печелиш от него. Тази концепция е валидна сега, валидна е била, и когато Иван е започвал творческия си път. Но всяко поколение с нравите си. “Основната разликата между моето креативно тийнейджърство и днешното е в промяната на въпроса: “Как да си го направя?”. По скоро питането сега е “Как да го използвам?”. Защото повечето съставки ги имаш на готово, а оттам идват и съвсем други възможности за достигане на капацитета ти.” Много често в днешния свят се случва така, че младите хора, имайки всичко в ръцете си, изпускат момента с борбата. Когато не извоюваш сам своя успех, не го оценяваш и много бързо оставяш достижението ти да си тръгне. Все искаш новото.
Иван Шопов ясно осъзнава: “В някакъв момент човек си дава сметка: пълното щастие не е само в това денонощно да създаваш и да се информираш. Има и други радости в живота. Важно е да си спомним, че ние като хора сме част от живата материя, а не от мъртвата природа и няма нужда се превръщаме в такава. Ослушвай се, помирисвай, разбирай какво се случва около теб… живей истински!”.
"