Той е млад, щур музикант, прясно дипломиран с класическа китара от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, познат от малкия екран и от всевъзможни сцени на клубове и фестивали из страната. Разпитахме го за това как върви творческата му година досега и нямаме търпение да чуем какво ни е подготвил!
Здравей! Моля, представи се – кой е Илин?
Здравееей! Хах. Мисля, че Илин е вечно търсещият артист – този без граници, който прави всичко, което му се стори достатъчно любопитно.
Кои качества носи Илин Папазян, и кои – Ninio, творческата му същност? Преплитат ли се?
Илин Папазян е младеж, който има цели и идеи по пътя, по който върви, докато Ниньо е творческото Аз, което като всяко дете обича да опитва и опознава без предразсъдъци, сочейки с очи към своите мечти. Естествено, те се преплитат в едно неразривно цяло.
Кога и как започна да се занимаваш с музика? Кое дойде първо – китарата или пеенето? А създаването на своя музика?
Започнах да се занимавам с музика преди около 10 години. Като хлапе, израснало с Дисни мюзикълите, богатата дискография на баща ми и хип-хоп културата под влиянието на по-големия ми брат, който е визуален артист, музиката винаги е била важна част от живота ми.
Като бях съвсем малък, вкъщи имаше старо немско пиано от онези със свещниците, но родителите ми го държаха под ключ, за да избегнат евентуалния сценарий, в който ми пада капакът върху ръцете, та на пиано не просвирих в онзи момент. После тайно ми се искаше да има как да свиря на барабани – като си на 10-11 „тупа-лупа“ звучи като доста интересно занимание, но, уви, и това нямаше как да се случи… И така през 2011 китарата беше първа! Китарата на вуйчо ми беше съвсем първата, но едва след като видях мой връстник да свири си казах „Защо пък аз да не мога“. Пеенето дойде една или две години по-късно.
Има ли конкретен човек или песен, които са изиграли важна роля по този път?
Моят първи учител по китара Найден Дойнов, когото открих малко след случката, която разказах по-рано. Той беше достатъчно търпелив да отговоря на всеки мой въпрос в следващите 7 години и винаги ме е учил на свободата в музицирането. Забавното е, че на третия месец от уроците вече знаех, че това искам да правя винаги!
Едно пиленце ни подшушна, че обмисляш дебютен албум? Можеш ли да споделиш повече?
Не обмислям, ами направо заявявам, че го записвам вече! LP или EP не знам, но концепцията вече е в главата ми и планирам да направя нещо доста драматургично като цялостно преживяване за слушателя. Песните ми са доста еклектични и ми беше трудно да намеря обединяващия аспект, докато не осъзнах, че всъщност това, което търся, съм самия аз.
Какво се случи от участието ти в музикалния ТВ формат досега? А от създаването на дебютния ти клип към “Дай ми свобода” насам?
Със сигурност израснах и доста се развих покрай предаването. Беше полезно да се покажа на малкия екран, но не съм възлагал надежди, че това ще е достатъчно. Всичко по-нататък зависи от теб самия и от самото начало това ми беше съвсем ясно. Затова и побързах да реализирам и “Дай ми свобода”, която си постоя известно време в класацията ТОП 20 на БНР. Не съм спирал да работя и след нея. В началото на април тази година пуснахме и видеото към втория ми сингъл “Ще бъдеш ли до мен”. Страшно горд съм с този проект, тъй като успяхме да сътворим нещо изключително красиво с екип от талантливи, млади хора, които имам щастието да наричам свои приятели!
Съвсем наскоро стана част от вълнуващ проект – мюзикъл. Разкажи ни повече за ролята ти във FAME и къде може да ви гледа човек?
Хахаха. Това е една сбъдната мечта! Точно когато трябваше да направя творческа пауза и да работя над албума и дипломирането си с класическата китара, получих един имейл, който тотално преобърна плановете и ежедневието ми в следващите 2 месеца. Предложиха ми ролята на Шломо Метценбаум – син на цигулар виртуоз, който макар да е класически пианист и цигулар иска да направи рок група. Автоматично се припознах в персонажа и започна едно приключение, което ме срещна със страшно талантливи млади артисти и професионалисти от Държавна опера Пловдив и Софийската академия за музикален театър.
Премиерата на FAME се състоя в началото на юни на сцена под открито небе. Получихме изключително позитивни отзиви, та се надявам да стъпим на сцена отново наесен. Та, ако чуете нещо за “Слава” и имате път към Пловдив, запазете си една вечер за този вълнуващ мюзикъл.
В кои жанрове имаме нужда от повече музика и творчество в страната ни?
Българската сцена е всъщност изключително богата на стилове. Последните години обаче ми прави впечатление, че аудиторията не е запозната с голяма част от тази музика. Именно с тази цел преди година направих акустичния проект “Българската музика”, в който представям микс от популярни и не толкова известни песни от български артисти. Имам и плейлист в Spotify, посветен именно на тази идея да се разпространява новата БГ музика, голяма част от която не се върти по масовите медии.
Какво означава да си истински в наши дни?
За мен означава да си тежиш на мястото, думите да имат стойност, да вярваш в идея и да я отстояваш.
Кои съвременни ъндърграунд изпълнители следиш с интерес? Кого би номинирал да поканим занапред във “Виж музиката”?
Не съм сигурен кой се брои за ъндърграунд. Гледам да следя всичко случващо се на българската алтернативна и поп сцена особено от страна на младите артисти. Бих номинирал три млади дами, които заслужават внимание и със сигурност имат какво да споделят: NICKA, Leena и YANA.
Фотографи: Сезен Камбурова, Валентина Биларева за Държавна опера Пловдив
"