Хор "Грегориански гласове": Магията в действие
25 април 2024

Автор: Стефан Стефанов

Към момента в България се генерира голямо количество музика във всякакви жанрове, като част от нея е истински добра, част от нея – не съвсем. Но в този материал ще стане въпрос за един трети, още по-рядък вид музикално творчество – магическото, което е издържало изпитанието на времето и по този начин се е съхранило през вековете. Да, приятели, магията винаги е била наоколо, тя си намира свои вратички в реалността, тя има своите начини и добре че е така. 

В исторически аспект музиката винаги е съпътствала човека в ежедневието му – по време на работа или вкъщи, по тържествени поводи или без повод, в скърби и веселби. Музиката е еволюирала, заедно с човека, но един неин аспект е останал непокътнат в своята монументалност. Грегорианското песнопение е своеобразна възхвала на възможностите на човешкия глас. Той може да бъде вокал, той може да бъде инструмент, но при всички положения е дар от небесата, който човекът връща обратно всеки път, когато запее. За максимален ефект на този древен ритуал е необходим хор от гласове, които се преплитат в перфектната хармония, както и подходяща акустика на мястото на изпълнението.

Когато и двете са налице, магията се случва, тъкмо като на концерта „Магическите Грегориански гласове“ на 22-и април. Пълната зала от разнообразен тип слушатели (някои наистина доста млади) в City Mark Art Center беше отведена на едно пътешествие не назад във времето, ами навътре във всеки човек. Защото този тип музика  има за цел единение с нещо по-свише и това само по себе си прави изживяването истински духовно. Един такъв тип личностно пътуване към себе си дава възможност на човек да затвори очи и  да прогледне във вътрешния си космос, като някаква форма на музикална медитация.

Българският хор  „Грегориански гласове“  е създаден през 2011 г. в Кьолн по идея на оперния певец  Георги Пандуров, който е и художествен ръководител на формацията.  Репертоарът на „Грегориански гласове“ включва разнообразна колекция от материали от културното наследство на Европа – от  григориански хорали и православни литургии до мадригали от времето на Ренесанса  и Барока. Във втората си част концертът премина в интерпретации на поп хитове като Hallelujah на Ленард Коен, Fields of Gold на Стинг, Wind of Change на Scorpions и др. Именно тази част е изключително интересна, защото публиката е добре запозната с парчетата, но подходът на „Грегориански гласове“ придава на познатите композиции една допълнителна дълбочина и извежда на преден план заложената в тях мелодичност. Една подобна интерпретация дава възможност на слушателите да усетят утвърдени и обичани песни по един съвсем различен начин, което също е част от магията. 

На живо хор „Грегориански гласове“ са неколцина мъже в монашески роби, които владеят вокалното майсторство до съвършенство. Те са част от един музикално-мистичен ритуал, в който човешкият глас е връзката с божественото начало. И ако преди грегорианските песнопения са имали изключително религиозно значение, то в наши дни силата на тази музика се състои изцяло в хармонията. 

А струната на хармонията е в душата. 

Снимки: © Стефан Стефанов

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

 

Прочети още
"