Groove Lines Project: варненски фюжън без скрито-покрито
08 април 2020

Какво е груув? За музикантите в една група вероятно е по-лесно да го демонстрират, отколкото да го обяснят с думи. Но пък именно въпросите, които нямат съвсем точен отговор, си заслужават най-много питането. „Груув е нещо, което кара слушателя да си тактува. На по-задълбочено ниво е взаимодействието между музикантите, които свирят заедно, начинът, по който те се усещат един – друг и реагират в момента. Особено когато има много импровизация. Е, ако има и взаимодействие между музиканти и публика, това вече е друг вид изживяване. Публиката зарежда много!“ – това е определението за груув на китариста Георги Харизанов. „Груув е онова на пръв поглед незабележимо нещо, което всъщност е основна и съществена част от всеки стил в модерната музика, поне за мен. Това е онова усещане за ритъм, пулсация, динамика, което не може по никакъв начин да се имитира – то трябва да се усети. Именно груувът е ръководещ за мен, както и за моите колеги, и винаги е бил фактор във всички проекти, в които съм участвал!“ – добавя барабанистът Пламен Пеев. Това е то обяснението откъде идва името на триото Groove Lines Project

Разговарям с тях дистанционно заради съсипващия контактите коронавирус и няма как да не ги попитам как им се отразява извънредното положение, което поставя музикантите в крайно неизгодна позиция. „Засега запазвам самообладание и съм се въоръжил с търпение. Друго не може да се направи.“, коментира Пламен Пеев. Георги Харизанов е малко по-многословен: „От психологическа гледна точка като музикант е трудно да се работи в създалата сe ситуация, въпреки че музиката е най-добрата терапия поне за мен – чрез нея съм преживявал всякакви трудни ситуации не само в миналото, но и сега. А като преподавател се сблъсквам с нови предизвикателства, с виртуално преподаване… Не е толкова трудно, колкото сме си мислили, че е. Най-голямото предизвикателство идва от факта, че учебният процес е двупосочна улица – независимо колко усилия полага едната страна, няма как да има успех, ако и другата страна не се включи в процеса.” 

Groove Lines Project се появява през 2018. Включва Георги Харизанов (китара), който е и автор на композициите, Борислав Борисов (бас) и Пламен Пеев (ударни). През март 2019 излиза и дебютният им албум Groove Lines Project.
Георги Харизанов е китарист, композитор и педагог. Учи джаз китара и композиция в Канада, където работи в джаз и фюжън проекти с  американски и канадски музиканти Mike Pinsonneault (флейта/ саксофон), Dave Turner (саксофон), Christopher Smith (тромбон), Aron Doyle (тромпет), Jim Doxas (ударни), Guy Thouan (перкусии), Adrian Vedadi (контрабас). След завръщането си в България работи с Велислав Стоянов – Баго (контрабас), Венци Благоев (тромпет), Христо Йоцов (ударни), Димитър Семов (ударни)…
Борислав Борисов е басист, който работи на клубната сцена с различни групи до средата на 90-те – например, Формация 68 с Красимир Илиев (китара), Христо Арабов (ударни) и др. След творческа пауза, през 2018 се присъединява към Groove Lines Project.
Пламен Пеев е барабанист и перкусионист познат на клубната сцена с участието си в разнообразни проекти от JazzOn’ до Фанданго, Джанго Зе и Persona non grata. Свирил е с музиканти като Тодор Тодоров – Кашкавала (клавир), Хари Саркисян (китара), Велислав Стоянов – Баго (контрабас), YaYa (саксофон/ кларинет) и др. Формацията има характерно, индивидуално звучене, в което ще откриете фюжън, блус, джаз-рок, фънк.

Как се стигна до събирането на триото и защо избрахте такава формация, а не по-голям състав?
Георги Харизанов: Триото е класическа формация. Чрез него нещата са директни – няма скрито-покрито. Дори понякога на човек му се иска да се скрие за малко, но няма къде и зад кого. От практична гледна точка, трудно е да се намерят съмишленици, които да бъдат посветени на музиката и да намерят време за репетиции и то по едно и също време. Иначе сме обмисляли варианти да разширим състава, пробвали сме и опитите бяха доста успешни, имаме и пиеси с текстове, но пак, нещата се свеждат до време, философии, кой как вижда нещата и очакванията, разбира се.
Пламен Пеев: Да се събере това трио основна вина има Георги Харизанов и неговата музика. Имам привилегията да участвам в различни негови проекти от 2014 насам. Концепцията в този проект е нещата да са изразени по много конкретен, чист и неподправен начин, а най-добрият начин за това е триото.

Каква публика идва на Вашите клубни изяви? Какво я привлича към вашата музика?
Георги Харизанов: Определено има ниша за такава музика. Повечето от хората не знаят какво да очакват, когато идват за първи път, но след това идват именно защото сме различни. За мен най-интригуващото е, че свирим два сета инструментална музика и въпреки това хората стоят до края и ни изкарват на бис. Инструменталната музика, без да имам намерения да обиждам никого, изисква разкрепостено мислене и светоусещане и до голяма степен някаква музикална култура. На нашите концерти идват предимно по-зрели слушатели, въпреки че има и младежи – студенти, ученици, както и много колеги музиканти.
Пламен Пеев: Идват много стойностни хора – истински почитатели на тази музика. Има много добра връзка между бандата и публиката, което ни кара да се чувстваме на мястото си и да продължаваме да правим това, което правим.

Каква е тайната на вдъхновението Ви?
Георги Харизанов: Вдъхновението е нещо много лично. Но специално мен всичко ме вдъхновява: когато слушам как свирят други музиканти, когато пробвам нови инструменти, ефекти или апаратура, когато се запознавам с нови хора, когато се срещам с хора, с които съм свирил в миналото и сега ми се ще пак да свирим заедно, когато слушам учениците си. Вдъхновявам се да пиша нова музика честои  под формата на упражнения или просто за джем. Синът ми също иска да стане музикант и също е мое вдъхновение – колко много знае още от ранна възраст. Като се върна в спомените си, аз нищо не знаех на неговата възраст, имах само едно огромно желание и безброй мечти. Дори и хубав инструмент нямах докъм 20-та си година, а и по-късно… Всеки живее и се развива във времето си. 

Голяма част от новата музика е изцяло компютърна. Има ли възможност електрониката да промени звученето на стилове като джаз, блус и фюжън?
Пламен Пеев: Не, във никакъв случай. Това са различни усещания за създаване на музика въобще. Едното е това, което правим ние и такива като нас, а другото е съвременното звучене, което е нещо съвсем естествено и е свързано с времето, в което живеем.
Георги Харизанов: Не мисля, че технологиите са „виновни” за качеството на музиката. В края на краищата, фюжън стилът до голяма степен възниква в края на 60-те като резултат от това, че джаз музиканти започват да използват технологии – електрически инструменти, ефекти, кийборди, усилватели, по-късно и MIDI, loopers и компютри, семплери и други. Да, промяна няма как да няма, но всички технологични средства са само инструменти – нищо повече. Всичко зависи от това кой колко е компетентен… Аз мисля, че напротив, точно заради технологиите има и толкова млади и информирани музиканти, да не кажа, че е някак си обезпокояващо. Има деца, които свирят толкова зряло, че не знам какво ще правят като пораснат. Може да прегорят, да се изхабят и да загубят интерес. Особено ако имаме предвид финансовите аспекти на бизнеса. Ще поживеем, ще видим и ще чуем …  

https://www.youtube.com/playlist?list=OLAK5uy_nrTpfjs5_4H5KZwwSxNx-gQhUBJ6JT0xQ&fbclid=IwAR2-Hr6PaXcRG98_iyFphCnH67EkPWOJBFECZ9AvhYpA9f5WNhY2mc9KmcA

 

Проект „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“

 

Чуй музиката и ни последвай в социалните мрежи
Мобилно приложение

“Музикалният гид на сценичните пространства в България“ е резултат от двугодишния проект за широкообхватно картографиране на музикалния сектор в страната, който БМА стартира през 2020 г. като част от своите секторни инициативи. Целта на проекта е да подобри информационното осигуряване и да подпомогне разработването на ефективни културни политики и финансиращи механизми.

Приложението е отворено за всички сценични пространства в България, като предлага лесен и бърз достъп до обширен масив от данни. Това дава възможност на артистите – изпълнители да планират своите дейности без да губят време в допълнителни проучвания, което прави процеса по-ефективен и лесен.

Вярваме, че този продукт ще бъде от голяма полза не само за музикалния сектор, но и за всички останали сценични изкуства, като ще спомогне за по-лесното им интегриране и развитието им в културната сцена на България.

Мобилното приложение ще бъде достъпно за сваляне в края на месец януари 2025 г.

Прочети още
"