Ако ви омагьосва музика с меланхолични нотки и драматични метъл пасажи, писана и изпълнявана в Белите нощи от дългокоси мъже и озвучена с ясния глас на даровита вокалистка с голям диапазон, то със сигурност сте фен на Nightwish или Epica. И ако скандинавската интровертност е леко чужда на балканския ни темперамент, то родните ни музикални таланти отдавна са открили своето място в музикалния живот на северните страни. Твърдият метъл, сякаш преминаващ от ледените северни земи в огъня на вечните човешки чувства, облечен в черни одежди и с душа на китара вдъхновява и въздейства на публика и артисти и у нас.

Гости в проекта ни „Виж музиката!“ тази седмица са Теодора и Добрин Стоянови от Пловдив, които създават акустичен проект, вдъхновен от красотата и мистичността на скандинавската митология. Митичните образи на богинята на плодородието Фрея и нейния любим Одр вдъхновяват тематичния облик на проекта Freija. Дует на сцената и в живота, Теди и Добо от години творят в България и Финландия, а от малко над една година музикантите се радват и най-важния човек в живота си – дъщеричката им Владислава …

Колко дълга е връзката ви с музиката? Каква е нейната роля в живота ви и сега като семейство и акустичен дует Freija?
Теди: Музиката винаги е била неизменна част от живота ни. Още в ранна възраст решихме, че освен любители, искаме да бъдем и изпълнители. Аз започнах това начинание още в първи клас с уроци по пиано, а в 6-ти клас – и с уроци по поп и рок пеене при Катя Тенева, с която поддържам връзка и до днес. Винаги съм имала подкрепата на родители ми, които ме насърчават да развивам този свой талант. По време на студентските си години започнах консултации с проф. д-р Тони Шекерджиева-Новак, която се грижи за гласа ми и до днес. Не мога да си представя живота си без музиката. Пеенето за мен е изключително спонтанен процес също като дишането. Дори ми се е случвало окрилена от вдъхновение да запея в градския транспорт песен на Nightwish. Приятелите ми и близките са свикнали с това, но за непознатите най-вероятно е странно. Това често ме е поставя в неловки ситуации, но в крайна сметка музиката е в мен и съм щастлива, че имам това изразно средство, с което да общувам със света и хората.

Добо: Като малък при всяка удобна възможност дрънках на старата акустична китара на вуйчо ми и така се зароди любовта ми към този инструмент. Години по-късно се сдобих с първата си електрическа китара, а малко след това и с бас. Свирех в различни ученически групи, а по-късно и в по-сериозни проекти. Оттогава не съм спирал да развивам тази своя страст. Така се стигна и до проекта Freija, където имам голяма творческа свобода и уникална възможност да правя това, което винаги съм искал. Главната движеща сила в проекта сме аз и Теди, но още много хора допринасят за магията като Християн Димов от Казанлък, който ни помага в много организационни неща. Самият той е организатор на много събития и именно благодарение на него ще имаме възможност да се представим на 30 март в Казанлък. Желанието ни също така е в проекта да се включват много гости, които да допринесат със своята уникалност за това музиката ни да стане още по-интересна и разнообразна.

Теди: Времето, прекарано във Финландия, величието и потайността на горите на Карелия извайват творческата ни визия. Репертоарът на групата включва акустични интерпретации на популярни скандинавски групи и фолклорни песни.

Как и кога съдбата ви поведе от Пловдив към Финландия? Колко време бяхте там и работихте ли с други български музиканти там?
Теди: Щастлива съм, че имам възможност да нарека невероятния музикант, педагог и преди всичко много земен човек Пламен Димов за свой приятел. През лятото на 2015 по негова покана за пръв път участвах в фестивала Kitee International Music and Art Festival.  В Ките имах възможността да работя с талантливи музиканти от България и чужбина. Там  се запознах с Росица Делиева – много добра певица и страхотна приятелка от София. С нея често се чуваме и обменяме опит по някои музикални въпроси. Във Финландия създадох приятелство и с Цена Стефанова Керчева – невероятния сопран от изумителния Vivaldi metal Project. Тя е невероятен професионалист, от когото съм научила много за пеенето и живота на занимаваща се с музика майка и жена. Въпреки, че живее на Канарските острови, а аз в България, при всеки проблем в музиката се чуваме и подкрепяме. Във Финландия станах част от интернационалната група Ocean Souls – проект, познат на самата група Nightwish. Той е съставен от музиканти от различни националности, представяме кавъри на Nightwish в аранжименти на хърватския музикант Dean Kopri и австралиецa  Andrew Wrangell. Щастлива съм, че създадохме такива приятелства. Именно те остават за цял живот, защото са изградени върху силно емоционална и стойностна  основа, каквато е музиката.   

Вярвате ли в съдбовните срещи, еднаквите музикални предпочитания ли ви събраха?
Добо: Абсолютно! С Теди с запознахме покрай общи приятели. Вечерта, в която се видяхме за пръв път, засвирих с китарата Beauty and the Beast на Nightwish, a тя запя. Общият ни интерес към музиката винаги е бил в основата на нашето приятелство, което по-късно прерасна в любов.

Теди: Никога не съм можела да определя каква е силата, която движи събитията в нашия живот – дали е античната представа за съдба, или е просто каузалност – резултат от причинно-следствени връзки. Дали е съдба или не – не знам, но съм щастлива,че на пътя ми застана именно Добрин Стоянов. На първо място ни събраха сходствата в ценностната ни система и, макар и изразени по коренно различен начин, общи емоционални потребности. Като две половини, които цял живот са се търсили и в крайна сметка именно чрез музиката са се открили.

Магични звуци, разтърсващи текстове и твърд саунд – това е неповторимият почерк на финландските метъл банди. Като щастливци, докоснали се на място до всичко това, кои са според вас съставките на тази магия, която така хипнотизира феновете?
Добо: Мисля, че магията на финландската музика е съвкупност от множество елементи. Тя се крие както в неземната красота на природата и неповторимата атмосфера на тази страна, така и в нейна богатата и разнообразна култура. За това допринасят и уникалната образователна система, която спомага за развитието на талантливи млади музиканти, и силната метъл сцена, която освен че им дава поле за изява, е също и сериозно предизвикателство и стимул да направят нещо уникално, за да се откроят сред силната конкуренция.

Теди: Пламен Димов често се шегува, че на място, на което често грее слънце, метъл не се прави. Това, разбира се, е силно преувеличено твърдение, но е несъмнен факт, че именно мракът в Тъмните дни и светлината в Белите нощи създават такова невероятно състояние на духа – кълбо от меланхолия и студ, които се превръщат в генератор за творчество. Ние имахме възможността да бъдем там през лятото и успяхме да усетим само магията на Белите нощи – до много късно през нощта времето е сумрачно, но не и тъмно. През първия си ден/нощ прекаран там нямах никаква представа колко точно е часът. Имах чувството, че времето е спряло, но това състояние на безвремие ме потопи в някаква магическа реалност. Специално Финландия е езерна държава. Имахме възможността да плуваме в едно от най-красивите езера, които сме виждали, в Kitee. Красотата на това усещане донякъде ми обясни един от основните лайтмотиви в текстовете на Nightwish – езерната и водната тематика – Ocean Soul, Lagoon, The siren и още много други.

Какви хора са финландците? С какво си приличаме и различаваме в начина си на изразяване на емоции чрез творчеството?
Теди: Изключително емоционални хора, но силно интровертни. На моменти ми се струваше, че моята силно подчертана екстровертност им идваше малко в повече, но винаги бяха с отворено и топло отношение. Добрин, който също е интроверт,  се чувстваше много добре в тяхната компания. Готови са да помогнат и съдействат с всичко, което е по силите им. Предпочитат да говорят чрез делата си, а не чрез обещания и прекалено много думи. Имах възможността да получа няколко урока по екстремни вокали (growling) от първия басист на Nightwish Samppa Hirvonen. Когато го попитах дали би ми помогнал да изработя този начин на звукоизвличане, той не каза “Добре”, а просто ми насрочи ден и час, в които да се състои урока. Това за мен беше повече от обещание за сътрудничество. С Добрин имахме възможност да работим и с Joonas Tuuri – професионален финландски контрабасист. Когато правихме репетиции с него, единственото, което трябваше да направим, е да му дадем нотния текст. Музиката свърши останалото. Със сигурност финландския народ е много специфичен, но музиката е универсален език, който не се влияе от граници, или културни различия. 

Имате няколко допирни точки в музикален и географски план с Nightwish …
Теди: В музикален план Nightwish несъмнено са оставили своя неизличим отпечатък върху нас. Още от десети клас изпълнявах кавъри на Nightwish в първата си метъл група Ivory Twilight. Това доведе до силно задълбочаване в творчеството им и в музикален, и в тематичен аспект, което силно ме обогати, защото от тях наистина може да се научи много. Когато получихме покана от Пламен Димов да посетим родния град на тази толкова любима за нас група, не можех да повярвам, дори не съм имала смелостта да мечтая за нещо подобно. И трите лета, прекарани в Ките, имахме възможност да прекараме време с Tuomas Holopainen, като и трите пъти не смеех да му кажа почти нищо. Исках да го разпитам за всяка една композиция – как я е създал, кой точно е Ocean soul, но успях да му кажа само “Благодаря за всички прекрасни песни, които си дарил на феновете си и на света!” Щастлива съм, защото през втората година имах възможността да направя най-адекватното нещо, което можех да направя в негово присъствие – с проекта Ocean souls изпълнихме собствен аранжимент на песента The greatest show on Earth. На въпроса кой е спектакълът, който го е вдъхновил при създаването на тази песен, Туомас отговори: „Светът, в който живея… „   

Теди, визуалната и гласовата прилика между теб и Таря е уникална! Тя ли е изпълнителят, който те вдъхновява?
Теди: Несъмнено през всичките тези години, в които изпълнявам кавъри на Nightwish, Таря за мен винаги е била образецът. Вдъхновява ме не само невероятно красивия й глас, но и завладяващата й драматичност и емоционалност, отношението й към музиката и поведение на сцената. Голяма част от сценичните ми тоалети са съобразени именно с нейната стилистика и колорит. Несъмнено уважавам уменията и излъчването на Anette Olzon и особено на Floor Jansen. От тях също съм научила много, както и от много други изявени вокалистки на симфоник метъл банди, но към Таря Турунен изпитвам особен сантимент, заради всичките тези години, в които съм се учила от нейното отношение и звукоизвличане. Получила тези ценни уроци, аз продължих да се развивам като вокал и силно разнообразих начините си на пеене, блендите, които използвам спрямо всяка една конкретна песен. Истината е, че бих искала да намеря себе си и своето място в музикалния свят, който не е само класически, не е само рок, не е само естраден, или фолклорен – той е компилация от всички тези стилове. Именно това бих искала да постигна в проекта Freija. 

В какви музикални проекти сте работили до този момент? Колко китари има Добрин (разбрах, че е завършил лютиерство, изработка на китари) и коя от тях му е най-ценна ?
Теди: Започнах да пея в първата си метъл група Ivory Twilight, когато бях в десети клас. Именно благодарение на тази банда открих и задълбочих предпочитанието си към Nightwish. След това за кратко време двамата с Добрин бяхме част от Enthronement. Отново една щастлива случайност ни срещна с невероятно талантливия пианист и много близък приятел Християн Димов, който ни включи в проекта Magic of The North. Този проект привлича много доказани изпълнители от страната и чужбина, като отново е свързан със скандинавската тематика. През септември 2018 Magic of The North представи единствен по рода си трибют на Nightwish на родна земя. Вече споменах за интернацоналния проект Ocean Souls, с който осъществихме една невероятна магическа история за Поета, който не иска да порасне – концерта Kitenarium, представен на сцената на гимназията, в която са учили музикантите от тази толкова любима за нас група.

Освен това двамата с Добрин участваме в рок групата Stilbow, която е съставена от много талантливи и перспективни наши приятели от Казанлък. Щастливи сме, защото през годините, през които вървяхме по не винаги толкова гладкия път на музиката, успяхме да се обградим от наистина много ценни за нас хора, които споделят с нас не само същите ценности, но и същата готовност за сътрудничество. Едни от най-добрите симфонични групи в България The A.X.E project и Aegonia ме поканиха да се включа в някои техни песни. Поддържаме връзка и с музикантите от пейгън проекта Ksana, с които също подготвяме общ репертоар и участия. Човек никога не може да бъде беден и няма право да бъде нещастен, когато има толкова много приятели и съмишленици.

Добо: В момента участвам в дет метъл групата Roots of Disease, където свиря на бас с няколко невероятно талантливи млади музиканти, възпитаници на музикалната академия. До 2016 година свирех водещата китара в българо-канадската Black Metal група Цар Стангра и все още участвам в нея като композитор. За кратко бях част и от младата траш метъл група Angellfall. През годините съм свирил и в множество кавър групи. До момента имам 4 изработени китари – 1 класическа, 2 акустични и 1 електрическа. Трудно бих могъл да кажа коя е най-ценна. Акустичната китара, с която свирих във Финландия, и електрическата имат голяма сантиментална стойност, защото ги свързвам с безброй незабравими спомени.

Коя е групата, с която бихте искали да свирите на една сцена и може ли това да се случи тук, в България?
Теди: Разбира се, че с Nightwish, с Epica, Within Temptation, Therion… мисля, че списъкът е безкраен. Вече вярвам, че всичко е възможно, така че съм убедена, че ако продължим да се борим за това, което искаме и за което мечтаем, няма причина мечтите да не се сбъднат.
Добо: Много са групите, с които мечтая да споделим сцената. Мисля, че шансът да виждаме все по-разнообразни и впечатляващи групи в България непрекъснато расте. Силно се надявам българската метъл сцена да продължи да се развива и вярвам в подкрепата и предаността на почитателите на твърдата музика у нас. Колкото повече расте интересът към местната метъл сцена, толкова по-интересни събития ще могат да се случват, и, съответно, ще расте и интересът към тези събития от страна на групите. Групата, с която най-много бих искал да свиря, е Bathory. Естествено, това няма как да се случи в България или в която и да е страна, но се надявам някой ден това да стане във Валхала.

Къде най-скоро можем да ви видим на родна сцена?
Теди: Първото ни участие е на 30 март на благотворителен концерт в Казанлък. Освен това сме изключително горди и щастливи, че имаме покана да представим репертоара си на фестивала Lost Age, който ще се проведе на 21-23 юни на Младежкия хълм в Пловдив. Виждаме това като невероятна възможност да представим магическия свят на Freija и Óðr – персонажи от скандинавската митология, вдъхновили сценичните ни псевдоними. Но преди всичко и като възможност да се запознаем с други проекти като нашия, вдъхновени от приказния свят, намерили красота в старинните митологични измерения.

Мислите ли за албум?
Теди: Засега искаме да намерим своето място на българската сцена, съсредоточени сме  в намирането на начини за изява и осъществяването на живи изпълнения. Имаме идеи и за авторски песни, които ще намерят своята реализация, но за създаването на албум е необходимо те да бъдат обмислени и концептуално подредени. А това ще се случи с времето.

Сцената и музиката са вече част от живота на дъщеричката ви Влади – ще я поощрите ли като порасне да се занимава с музика?
Теди: Не мисля, че има начин тя да не се занимава с музика, защото тя вече е част от този свят. Още докато бях бременна в петия месец пътувах до Финландия и пеех на сцената на големия концерт Kitenarium, тя усещаше всяка нота и също се вълнуваше заедно с мен. И сега тя не е безразлична към пеенето на мама и свиренето на тати, дори още не беше навършила година, когато излезна на сцената на една благотворителна кауза: Белият концерт. Щастливи сме, че детето ни още отсега обича музика, и се надяваме този интерес да се запази и задълбочи с времето. Както ние сме имали подкрепата на родителите си да следваме тази своя мечта, така и ние ще дадем всичко от себе си тя да го постигне и дори надмине, стига самата тя да го желае.

Пред какви предизвикателства се изправя сега „Freija“?
Теди: Пред предизвикателството на времето, в което живеем. Не споделяме много от ценностите, валидни за XXI век – безразличието, стремежът към материалното и бездуховното. Стараем се изкуството, което създаваме, да не е подчинено на намирането на полза, не желаем да се съобразяваме спрямо масовия вкус. Искаме да създадем нещо стойностно и непреходно, а ако открием успех – ще се чувстваме щастливи. Трудности винаги има и те са в пряка връзка с причините, които изброих до този момент. Музиката освен начин на свързване със света е преди всичко един голям бизнес, където нещата не винаги са приказни. Ако това да се реализираме обаче означава да пренебрегнем собствените си разбирания и ценности, сме по-склонни да останем в ъндърграунда. За нас сега е важно да намерим места за изява, различни концерти и фестивали, на които да се представим, и се надявам творчеството ни да е интересно, за да може това да се случи. 

Снимки: Христина Пейковска, личен архив

Проектът „Виж музиката!“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“