Автор: Гергана Костадинова

Наблюдавайки българската музикална сцена в последните години все повече се забелязва тенденцията фолклорът да навлиза в джаза. В голяма част от композициите чуваме по-пъстри и широкообхватни междустилови преплитания. Тези търсения, разбира се, съвсем не са новост, наблюдават се още от средата на миналия век, но е интересно  развитието, което те претърпяват напоследък. 

В музиката на някои съвременни музиканти не просто се смесват различните жанрове, а се оформя един индивидуален стил, музикален език и начин на музициране, включващ разнообразни изразни средства. Би могло дори да се говори за излизане извън жанрови рамки, прескачане на бариери. Тяхното музикално мислене е отвъд стиловите граници, начинът на импровизиране не е нито изцяло в традицията на „джаза“, нито пък изцяло във „фолклора“. Не става въпрос и само за импровизации върху мотиви от народни песни, а за синтез на по-дълбоко ниво. Той би могъл да се определи като специфичен творчески поглед, повлиян както от времето в което живеем, така и от музикалния опит на твореца, а и от търсенията на съвременния човек: богатството от музикални направления, звуци, ефекти и най-вече освободеното мислене. Фолклорът се превръща не само в източник на идеи в интонационен и метроритмичен план, а и в нещо повече – вдъхновение за авторската музика, емоция и настроение.

Тази тенденция се усеща и в издадените албуми през последните години, и на концертната сцена – както в малките клубове, така и на по-големите форуми и фестивали. Интересно е и разнообразието от изпълнителски формации – тези явления се наблюдават в музиката на някои традиционни джаз състави, като Бодуров трио, Overplay и др. От друга страна се забелязват по-нестандартни формации, включващи и фолклорни инструменти – например комбинацията на струнен квартет, кавал, пиано, контрабас и ударни в албума на Живко Василев „Places“; ударни, кавал, бас, алт саксофон и китара – Jazzanitza; гъдулка и контрабас – Христина Белева и Васил Хаджигрудев и др. Някои от тези състави бяха представени на шоукейса на Европейската джаз конференция в София през септември 2022, където впечатление направи това, че голяма част от съвременните музикални проекти в България са насочени именно към тази фузия между джаз и български фолклор.

Един от съставите, който прави впечатление, е дуото Васил Хаджигрудев и Христина Белева. Музиката им олицетворява точно тази идея – тя не просто смесва различни стилове, а създава ново пространство. Според Васил Хаджигрудев при тях „на практика няма жанр“. Съчетавайки фолклорна песенност, характерни неравноделни размери, специфични импровизации, тъжни и весели настроения, техните композиции ни пренасят през слънчогледови поля, през селото, града, къщите, завладявайки ни с необятни емоции. Христина Белева споделя, че за тях: 

„Музиката е общуване на друго ниво (…) и менталното, и духовното работи“, а „по-голямата смелост идва, когато махаме рамките“. 

Именно в следствие на начина, по който се случва музиката при тях, усещаме разнообразието от настроения, емоции, характер на темите. Някои от техните пиеси са изцяло композирани, други – изцяло спонтанни, а трети съчетават композирани теми със спонтанна импровизация. В края на 2020 музикантите издадоха първия си кратко свирещ албум „Трикоп“, включващ композициите „Сенки по пътя“, „Слънчогледи“ и едноименната „Трикоп“. Те споделят, че заглавието се появява като судоку между 13 (размерът 13/8) и „Копаница“. В скоро време им предстои да запишат още 3 пиеси в нов EP. Бъдещите творчески планове предвиждат и концерт на 15 юли в Кино Кабана, София.

Слушайки тяхната репетиция под смокиново дърво в кокетен двор в центъра на София, се уверих че именно когато един музикант преодолее рамките – стилови и жанрови, дори тези на място и време, а и изобщо границите на предвиденото и очакваното, тогава започва свободното музициране. Или както Христина Белева споделя: 

„Когато прескочиш бариерите, изгрява слънце“. 

Може би това слънце е свободата на музикалното общуване, използването на разнообразието и пъстротата на музикално-изразните средства, независимо от жанра, а единствено за музиката.