Името й е от онези, които ще срещате все по-често из BG (и не само) класациите. Това осъзнах още докато деляхме нотни листове в девическия хор на НГДЕК. След това Елена избра специалност “Поп и джаз пеене” в класовете на Етиен Леви и на Камелия Тодорова в НБУ. Между попа и джаза, тя владее високите тонове и елегантно ни поднася както нежни кавъри, така и авторски солови и групови проекти. На първия рожден ден на сингъла „Толкова студен“, който вече е познат на мнозина, си говорим как се създават визуални ефекти на безтегловност, как се сценографират космически кораб и скафандър  и много други неща. 

Коя е Елена Сиракова? Какво не знаем за теб, а трябва?
Когато някой разбере, че се занимавам с музика, често първата реакция е: “Оо, значи си учила в Музикалното и после в Консерваторията, нали?” В гимназията пеех в хор за акапелен многогласен обработен фолклор и бях в трупата за античен театър, с която изиграхме в Испания представление изцяло на латински. Преди няколко години играх в мюзокъла “КОСА” – продукция на Пловдивска опера. Първото ми постижение с авторската ми музика беше класирането ми с моя песен за юбилейното издание на фестивала “Златен Орфей” през 2015. Радостта ми да съм сред селектираните участници на такъв легендарен за българската сцена форум беше огромна. Точно преди година представих “Толкова студен” – първия ми официален сингъл с видео, който няколко седмици беше на първо място в БНР Топ 20, а песента ми “Никой”, която изпълних на концерт от поредицата Sofar Sounds, влезе в най-доброто за 2019 в международния  им YouTube канал. 

Каква е твоята дефиниция за успех?
О, не знам, нямам представа. Успех за мен може би е всеки момент на спокойствие и удовлетворение, независимо от какво е породен. Понякога ми е много трудно да чувствам тези две неща, така че това състояние ми е нещо като крайна цел, независимо какво е това, което правя.

Кои са музикантите, с които работиш? В какви проекти участваш, освен като солов артист ?
По аранжимента на “Толкова студен” работих с Милен Кукошаров и Георги Марков, а в студийната версия на “Никой” предстои да записват Радослав Славчев Riverman (бас), Александър Славчев (китара) и Александър Васев (пиано). 

Имам огромното удоволствие и късмета още от момента, в който започнах да се занимавам професионално с музика, да работя редом с едни от най-изявените, талантливи и вдъхновяващи музиканти на българската поп и джаз сцена. На първите джем-сешъни, на които се престраших да се включа, на пианото беше изключителният джаз музикант Васил Пармаков, а разговорите с него и съветите, които ми  даде през онези вечери, са безкрайно ценни и ще ги помня винаги. В концертите от моя трибют проект на SADE са свирили редица брилянтни музиканти като Радослав Славчев – Riverman, Димитър Льолев, Мирослав Иванов, Калин Жечев, Добри Палиев Jr., Атанас Попов, Денис Попстоев, Волен Милчев, Стефан Цеков, Лазар Бенов, Цветелина Белева – мога да изброявам още дълго, защото в почти всяко издание на трибюта имаше нови гост – музиканти. Освен самостоятелните ми изяви имам и доста участия като беквокал в групите на популярни изпълнители като дует “Ритон”, Камелия Тодорова, РУШИ, Свилен Ноев, дует “Авеню”, Ирина Флорин и др.

Коя е любимата ти за изпълнение песен на Sade?
Любима за изпълнение ми е „Is it a Crime“. „Pearls“ е песента, която като че ли най-силно ме вълнува – когато я чух за пръв път, настръхнах и се разплаках. Няколко пъти съм я изпълнявала на живо, емоцията е помитаща, но не ми е любима за изпълнение по една много проста причина: ужасяващо трудна е за пеене, буквално ме е страх да я пея, хахах! 

Какъв е твоят път към музиката? От музикално семейство ли си?
Родителите ми не са музиканти, но обожават музиката и вярвам, че любовта ми към нея до голяма степен се е родила и развила благодарение на тях, така че в този смисъл, да – от музикално семейство съм. 🙂 Леля ми, обаче, е класически пианист и когато ходех на гости на баба ми и дядо ми в Плевен, обичах да сядам на пианото й в детската стая и да се опитвам да свиря. Това беше причината да тръгна на пиано, когато бях някъде трети клас, и две или три години свирих. Имам талант за класически пианист, но ми липсва необходимата дисциплина, така че към момента това е нещо, което ми носи огромна наслада, но правя изключително рядко. А какъв е пътят ми към музиката ми е трудно да кажа – нямам усещането, че нещо ме е довело до нея, просто откакто се помня винаги е била неразделна част от живота ми. 

Преди почти година излезе сингъла ти “Толкова студен” с извънземния му видеоклип. Разкажи ни за този амбициозно фантастичен проект …
Когато за пръв път се събрахме с Милен Кукошаров и Георги Марков, за да работим по аранжимента, вече бях записала всички вокали и знаехме, че посоката е диско – поп, но не бяхме сигурни какво точно търсим. Известно време каквото и да опитвахме, усещахме, че не е това, което ни трябва. В един момент Милен изсвири нещо и скочихме: “Чакай, ето го, супер е, записваме го!” – това беше бас линията на куплетите. Оттам насетне нещата потръгнаха. Като че ли най-трудната част по отношение на аудиото за мен дойде след като записахме всичко и започнах вечер вкъщи едни безкрайни размествания на отделните части на песента, за да реша финалната структура на парчето. В един момент имах може би десетина варианта, някои от които се различаваха помежду си само по това дали на ееей това място единият такт го има или го няма. Процесът по смесването и мастерирането също беше доста изтощителен, буквално съм заспивала в студиото на Юлиян Янев JJ Mastering.

А как се появи идеята за видеото – Космоса, солната стая?
С Бианка (Хинова, режисьорът) постоянно си давахме всякакви идеи и постепенно се оформи крайната концепция. И двете си падаме по Космоса, така че видеото беше сбъдната мечта и за двете ни – чрез него по някакъв начин се докоснахме до нещо толкова любимо. Биби събра най-прекрасния екип и намери трите локации, на които снимахме, като едната беше чак до яз. Батак. Първото ни място, на което снимахме, беше медицински център. Там, където във видеото седя в контролната зала на космическия ми кораб, имаше просто едно бюро. Помня, че когато декорът беше готов и трябваше да седна на стола и да започнем да снимаме, се разплаках – имах си мой собствен кораб, мой “Хилядолетен сокол”, мой “Ентерпрайз” със светещо розово контролно табло и копчета, които да си въртя и натискам, а падът на Бианка беше вграден в декора и на екрана му се виждаше звездна карта с моята планета, Земята и траекторията на полета ни. Това, което Ради (Тодорова, сценографът) беше създала, наистина ми взе ума. 

В края на видеото сме в совалка (в действителност това е хипербарната камера в медицинския център) – за тези кадри трябваше да гледам как Ан Хатауей разказва как са снимали нейните кадри в безтегловност в “Интерстелар” и да направя същото. Пространството в хипербарната камера беше много малко, пред люка имаше едно стъпало, на което заставах на едното си коляно, наведена напред, и трябваше да се опитвам да пазя равновесие, да се движа много плавно и да вдигам другия си крак много високо и назад, за да се създаде илюзията, че се нося и не съм стъпила никъде. Беше много трудно и коляното страшно ме болеше, но за щастие успяхме да уловим няколко достатъчно близки до целта момента. Много исках във видеото да има персонаж със скафандър и след доста умуване и търсене накрая взех един прозрачен лампион от “Икеа”, дадох го на Ради и тя го превърна в този фантастичен син скафандър с антена. Мъглявините, скокът в хиперпространството, малкият кораб, който лети из космоса, всичко това е дело на Биби и е заснето в хола й. Освен че беше режисьор, тя също така монтира видеото, направи и цветните корекции, и прояви вселенско търпение и разбиране към мен, когато й се месех в подбора на кадрите и я карах да прави промени, защото тук или там не си харесвам нещо – стойката, погледа, носа, движението! 😀 😀 Създаването на “Толкова студен” беше едно от най-награждаващите и прекрасни преживявания, които съм имала, а благодарение на всички хора, които вляха таланта и професионализма си в проекта, бях безкрайно спокойна и успях да се насладя на всяка секунда от процеса, което е безценно. 

Знаем, че участваш и в мюзикъл. Каква е разликата да излезеш на клубната и театралната сцена?
Трудно ми е да ги сравнявам, за мен те са елементи от едно цяло, две проявления на едно и също нещо. Не деля сцените на клубни, концертни или театрални, може би по-скоро на малки и големи. Колкото по-голяма е сцената, на която стъпвам, толкова по-спокойна се чувствам и обратното – колкото по-малка, по-камерна е тя, толкова по-уязвима съм, защото контактът с хората е много по-непосредствен, сякаш са на сантиметри от теб и виждат всеки детайл от съществото ти, всяка мимика, всеки жест, всяка отсянка на притеснение и колебание. На голяма сцена ми е много по-лесно да се почувствам сама със себе си и да бъда смела и открита. 

Какво си мислиш преди да излезеш на сцена?
Всеки път преди да изляза на сцена ми съм ужасно притеснена и в главата ми има лавина от мисли, което ме изнервя допълнително – включително доста често буквално се чудя дали няма да се случи да не си уцеля тона и започвам да си мънкам началото на песента! 🙂 Опитвам се да спра потока и да не мисля за нищо или поне да се фокусирам върху нещо друго с цел да отвлека вниманието си от това, което предстои А когато нищо от това не сработи, просто си повтарям, че всичко ще се случи по най-добрия начин. 

Ако трябва да се оприличиш на някоя филмова героиня, коя би била тя?
Ако трябва да посоча женски образ, то това ще е Лея (“Star Wars”), Тринити (“Матрицата”) или Трилиън (“Пътеводител на галактическия стопаджия”, книгата, не толкова филма). Други любими персонажи, от които съм откраднала по нещо и които ме вдъхновяват, са Хан Соло (“Star Wars”) и Форд Префект (“Пътеводител на галактическия стопаджия“). Във всички тях страшно ми харесва авантюристичния им дух и отвореното съзнание, с което посрещат всяка ситуация, в която границата между възможното и невъзможното се размива или дори изчезва. Искам да съм като тях – да имам този смел размах във всичко.

Какво ти предстои? Мислиш ли за солов албум и/или нов клип?
Преди няколко дни пуснахме цели три жестоки ремикса на “Толкова студен” – дело на Живко Йорданов Artone. В два от тях той преаранжира песента с по-клубно звучене, а в третия й направи съвсем нов аранжимент, който й придава нов, по-нежен и мек облик. Това, което предстои след дни, е първото ми от една година насам излизане на клубната сцена с цялата ми банда – цели 8 сме. Безкрайно се вълнувам, защото ще изсвирим 13 мои авторски парчета, а също и по нещо от Vulfpeck, H.E.R., Jill Scott, които обожавам. В момента работя по студийната версия на “Никой” и по още няколко песни. Определено имам достатъчно песни за албум, мисля за това и се надявам, че в рамките на годината ще го осъществя. 

П.П. Други възпитаници на НГДЕК „Свети Константин Кирил Философ“ в проекта „Виж музиката“: Жлъч и 18% Сиво 🙂

Снимки: Христо Йорданов, Огнян Стефанов, Валентина Биларева

Проектът „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“