Автор: Пламена Петрова

Когато говорим за рок фестивали в България, всички пътища водят към Каварна. Години след последното издание, много фенове все още използват рок фестивала в Каварна като лакмус за актуални формати. Каварна оставя своята следа върху фестивалната карта на България и променя начина, по който се говори за събития, като същевременно проправя път за създадените след това фестове. „Каварна Рок“ е един от най-устойчивите фестивали за „тежка“ музика в България – и като образ, и като продължителност на съществуване на формата. Днес ще си говорим основно за рок фестивали, в чиято програма има и метъл банди. На фокус са по-мащабните събития, като важни не само за феновете, но и за сцената.

Стара история

Метъл групи, свирещи на рок фестивал, има още в края на 80-те години на ХХ век. В публикация във в. „Пулс“ от 1989 г. за втората национална Панорама на младежкото любителско песенно творчество, поп и рок музика във Видин, Емил Братанов съобщава, че са свирили група Епизод (Братанов, Емил (1989). В: Янев, Румен, Емил Братанов (2014). Цветя от края на 80-те. BG Рок история/поезия. София: Paradox: с.158). В друга публикация във вестник „Диалог“ от 1989 г. същият автор споменава участие на групите Ахат, Ера и Епизод на рок фестивал, участия на Тротил на фестивал във Варна и на „Рок Ринг’89“ в София (Братанов, Емил (1989). Важно е да ти „тръгне“ името. В: Диалог, бр. 41, с. 1-2). Рок фестивалите през 80-те години събират многобройни публики – Емил Братанов си спомня за 4000 души на „Рок Ринг“ и огромни публики на други фестивали в страната (Интервю с Емил Братанов, София, 2017). Константин Елшишки отбелязва, че рок феновете са пълнили стадиони, когато е свирило второто поколение рок музиканти (Интервю с Константин Елшишки, 2021). Това се отнася за края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. С демократизирането на политическата система, организирането на подобни събития е по-лесно – те се случват по-често, просто защото могат да се случат. Рокът става символ на протестите, а новопридобитата му популярност и свободно-демократичната символика на младежката контракултура са използвани и за политически цели в рамките на различни кампании (Стателова, Розмари (2011). Рок и демокрация. Забраната като импулс. В: Димов, Венцислав. (съст.). Розмари Стателова. През годините. София: Институт за изследване на изкуствата при БАН, с. 35-38). 90-те години на ХХ в. са началото на нов етап в развитието на „тежката“ музика и свързаните с нея субкултури, пространства и формати. Фестивалите увеличават своя брой, диференцират се жанрово и тематично, мащабите започват да се променят. 90-те години могат да се определят като експериментален период в развитието на рок и метъл фестивалите в България. Специализираният фестивал за дет метъл в Дупница (спряган за първи фестивал за дет метъл в България), например, е нещо ново, което преди не би могло да се случи, но през 1994 г. вече е факт. Специализираните метъл фестивали се организират по-често, но мащабите им си остават малки. Броят на рок фестивалите също се увеличава. „Берксток“ е един от рок фестивалите, появили се в периода. Сред участниците на първото му издание на през 1998 г. са Б.Т.Р., Амузия, Камен Кацата, Владимир Тотев – т.е. спектърът на фестивала покрива музики от блус до траш метъл. Той прекратява съществуването си през 2005 г., но се провежда отново през 2012 г. (Младенова, Стела (2012). Какво се случи на BERKSTOCK 2012? В: Metal Hangar 18. 06.07.2012. Достъпно на: Metal Hangar 18 « Какво се случи на BERKSTOCK 2012?). Фестивалите в периода до 2000 г. все още не са достигнали мащабите на съвременните, но поставят началото на това развитие, което прави по-късните формати възможни. Първото десетилетие на XXI век поставя началото и на най-известния рок фестивал в България (поне преди актуалния “Hills Of Rock”) – „Каварна Рок“. 

„Каварна рок“ и след това

„Каварна рок“ е своеобразна кулминация в дългогодишното развитие на метъл сцената. Това е форматът, който превръща Каварна в „рок столица на България“, става платформата, на която за пръв път се осъществяват изпълнения на редица световноизвестни метъл музиканти, превръща се в основно събитие за субкултурата, съществува дълго време и е важна част от темата за фестивалите в страната. Фестивалът е отразяван обширно от различни медии. Дори има специално издание на списание „Про-Рок“, посветено на десетото издание на фестивала в Каварна, което само по себе си е феномен – подобен брой на списание за български рок фестивал, поне в XXI век, няма. В интервю с Цонко Цонев са очертани основни моменти от развитието му – за неговото начало през 2006 г., кои са популярните участници през годините, какви промени претърпява във формата, промоутъри и влияние (Николов, Мартин (2015). Цонко Цонев: И да не съм кмет, пак ще има фестивал. В: ПроРок, бр. 122, с. 12-13). Заглавието на материала е показателно за „Каварна Рок“ – това е фестивал, свързван пряко с кмета и всъщност е прекратен с края на последния му мандат. Въпреки уверението, че „Каварна Рок“ не спира окончателно съществуването си, а издание през 2017 г. няма заради „липсата на фирма, желаеща да го проведе“ (Добринчева, Валентина (2017). Нина Ставрева: Рок фестът в Каварна не е закрит и затрит, В: Darik News, 31.05.2017. Достъпно на: Нина Ставрева: Рок фестът в Каварна не е закрит и затрит – Добрич – DarikNews.bg), 2016 г. си остана последна за феста.

Най-мащабният актуален рок фестивал е ”Hills Of Rock“ в Пловдив. Според Жо Василев пловдивският фестивал е: 

„Много як пример как се разчупват концепции и ако миналата година са направили едно, тази година правят друго. Но зависи от таргета.[…] И го има това, че феновете се кефят супер много на една група, ама ако има друга и веднага се отказват. Това го виждаме сега с “Hills Of Rock” – миналата година имаше модерни групи и тая година, като обявиха Judas и Maiden, всички модерни фенове са „Е, продавам си билетите“, нали, пипкаво е. При нас проблемът е, че бързо губим интерес и се отказваме“ (Интервю с Жо Василев, София, 2018). 

За фестивалните хейтъри може да се напише поне един трактат, но синтезирано можем да кажем, че каквито и групи да има в лайнъпа – те все ще са недоволни. Въпреки тяхното силно и шумно онлайн присъствие, на фестивала традиционно има многохилядна публика. Няколкото сцени и множеството артисти в лайнъпа дават възможност на феновете да съставят собствената си фестивална програма. Магнитът, събиращ всички на едно място е хедлайнерът за вечерта. Според Гергана Райжекова (Райжекова, Гергана (2020). В: Пейчева, Лозанка (съст.): Меката власт на популярната музика в медиите (по примери от България и Балканите). София: Университетско издателство „Св. Климент Орхидски“: с. 122-148) на изданието през 2019 г. е

„изцяло загубено фестивалното усещане и съответно започва циркулирането на билети между фенове, които идват само за един фестивален ден и предават билета-щафета на приятел или го продават“. 

Уточнявам, че с въвеждането на хартиена гривна, „щафетното“ предаване се затруднява. Ако на входа установят, че гривната е рязана и лепена, няма да допуснат човека вътре, т.к. билетът не може да се препредава или препродава, по регламент. Но мисълта ни води до един от основните проблеми на родните фестивали – липсата на устойчивост и общност.

Фестивална неустойчивост

Знаете ли, че най-устойчивият фестивал за тежка музика на родна почва е “Hardcore X-Mass”? Започнал през далечната 1999 г. като празничен концерт, днес той е един от малкото примери за успешно разработен фестивал за тежка музика в страната. Освен над 20-годишна история, разпознаваемо име и завидна последователност, “Hardcore X-Mass” успява да изгради и събере общност. Въпросът е, щом нишов, ъндърграунд фест успява да постигне устойчивост, къде е проблемът при големите формати? Можем да потърсим причината в липсата на адекватна и последователна политика, както и финансиране, за културния сектор. Институционалното безразличие обаче не е единствения препъникамък за фестивалната култура. Местните банди имат възможност да свирят пред много повече хора на голям фестивал и да си спечелят нови фенове. Затова и адекватните формати извън клубното и ъндърграунд ниво са важни за местните музиканти, не само за феновете, искащи да гледат известна чуждестранна банда. „Варна мега рок“ имаше потенциал да се превърне в успешен фестивал, но след провеждането на първото му издание един от организаторите – Цонко Цонев – обяви, че през 2019 г. няма да организира второ. Международни формати също са били прекратявани след едно издание – “Sonisphere“, чието планирано второ издание в София беше отменено през 2011 г. Следователно, мястото не е гаранция за успешно събитие или за дългото съществуване на фестивал; организаторът, сам по себе си – също. Дори включването на популярни изпълнители във фестивалната програма не е достатъчно условие за успех. Краткият жизнен цикъл на фестивалите в България е един от основните проблеми, продължаващ да спъва развитието на фестивалната култура. Според Жо Василев – промоутър, ивент мениджър в Mixtape 5, сред основните причини са грешен мениджмънт, грешно планиране на нещата, грешен маркетинг. Това той свързва основно с големите фестивали, които 

„взимат едни големи групи с големи хонорари, рекламират не както трябва – знаеш – и накрая са много назад с парите“. 

Отбелязва обаче, че причините могат да бъдат много. 

„Може да е и защото на организаторите просто им е писнало. При нас е манталитета – на българина манталитета е, че се отказва бързо – ако не види някакъв мега голям резултат веднага и просто се отказва“ (Интервю с Жо Василев, София, 2018). 

В своето изследване върху рок фестивалите Гергана Райжекова посочва липсата на вложения в дългосрочен план и дългосрочни цели като основна причина. Прагматичната реалност, че работиш за изграждане на фестивала като бранд, партньорска мрежа и трупане на опит в първите 5 до 9 години, както отбелязва Райжекова, се явява точка на пречупване за много организатори, които нямат търпението и далновидността да „избутат“ началния труден период. Това е и причина много формати, маркетирани като фестивали, да имат едва едно издание или да прекратят съществуването си в първите 5 години.

Фестивали – феникси

Друго интересно явление е фестивалното възраждане. Прекъсването за година-две (или повече) е все по-обяснимо в пост-пандемичния свят. По време на пандемията големите фестивали нямаше как да се проведат. Породилият се след това глад за събития беше предпоставка за успех в първата година от новата концертна ера. Интересно е, че през 2022г., когато локдауните вече бяха лош спомен, но пандемия и ограничения все още – технически – имаше, големите фестивали се проведоха. Успешно и с впечатляващ лайнъп. „Hills of Rock“ например не само включиха групи като Slipknot, Behemoth, Sabaton и Mercyful Fate в лайнъпа, а направиха и софийско издание на формата. Очакванията за фестивала през 2023 бяха високи, но организаторите го отложиха за 2024 г. Официалното становище посочва настоящата икономическа обстановка като пречка пред осигуряването на качествена музикална програма и причина за отлагането. По-интересен пример е “Midalidare Rock” – започнал историята си с едно издание през 2017 г. и завърнал се през 2022 г. Въпреки прекъсването, само част от което може да се обясни с пандемията, фестивалът в долината на виното се превърна в едно от основните летни събития. Някои хора дори го оприличават на Каварна рок и виждат в него перспектива да се превърне в адекватно разработен фестивал. Ще трябва да почакаме, за да разберем дали това ще се случи. Прекъсванията, преместванията на ново място, и прочее местни особености обаче са причина фестивалите за тежка музика в България да са много повече удължен във времето концерт, отколкото фестивал в класическия смисъл на традиция, която събира и създава устойчиви общности.

Международният пример

Контраст може да се направи с разработени чуждестранни фестивали като “Wacken Open Air”. Който тези, имали възможност да го посетят, освен като добре организирано събитие определят и като общност от хора със споделен интерес. Това обаче се изгражда с много работа и постоянство. Фондацията „Wacken“, която набира средства за подпомагане на младите рок и метъл банди, и осигурява награди за победителите във финалния кръг на „W:O:A: Metal Battle“ добавя елемент на социална отговорност и сплотява феновете още повече в общност, а не просто публика. Липсващата общност е донякъде парадоксална за една субкултура, която е – в някаква степен – базирана на идеята за единност и автентичност, но точно това се наблюдава в България. Самото метъл общество съществува в ежедневието и индивидът може да се припознае с него, но фестивалната общност е друга история. Рок и метъл фестивали има, но фестивална култура – не. Затова събития като българското издание на W:O:A: Metal Battle всъщност са доста важни за родната сцена. Не само защото бандата – победител има шанса да свири на „Wacken Open Air“ и – защо не – да влезе в топ 5 на финала. Дори не само защото групите свирят пред многобройна, международна публика. А защото музикантите, журналистите и промоутърите могат да си сверят часовника и – в идеалния случай – да пренесат достатъчно от философията и практиките на успешно разработен, устойчив фестивал, за още една стъпка към изграждането на фестивална култура и тук. Което няма да се случи, ако събитията се третират като серия от концерти, а феновете колективно гледат назад с носталгия по Каварна.

© Снимки – Viktoria Vucheva Photography