Преди време един приятел и колега ме беше попитал кой музикален стил според мен най-много подхожда на Варна. Разбира се, всеки може да даде своя собствен отговор в зависимост какво харесва в безкрайното разнообразие на музиката и не чак толкова голямото разнообразие на живота в т.нар. Морска столица – титла, която все по-често се оспорва, при това в много отношения – с основание 🙁 За мен, обаче, като варненец и меломан, няма голямо много място за чудене. Варна е фънки!

Има нещо в характера на града особено сега – в началото на лятото, което прави тази фънки асоциация толкова подходяща и логична. От една страна е общия стремеж към забавление, от друга – претенцията нещата да са „малко по-така”, по-различни и една идея по-сложни. Стремежът да се съчетае лъскавото и стилното е една от характеристиките и на фънка. Като прибавим и нощите край морето, фриволността на курортния дух, няколко диско топки и освежителни коктейли, всичко става точно. И както вероятно сте се досетили, в следващите редове ще стане въпрос за достатъчно фънки музикален проект, който е свързан с Варна. Това, което е интересното в случая е, че той всъщност не е български, а по-скоро холандски. Но и дълбоко варненски. 

DJazz.OrgOnite е проект на саксофониста Рул Холандер, който в продължение на няколко години беше неизменна част от варненската джаз сцена. През април тази година вече в родната си Холандия той издаде „Double ‘O Jazz” – EP,  което обобщава много от идеите за съчетаване на електронна музика, фънк и джаз, с които Рул радваше публиката край брега на Черно море. Записите на композициите са направени в легендарното „Студио 21” във Варна. Едно от най-ярките присъствия в записите е Мирослав Петков – световноизвестният наш тромпетист в блестящия Кралски Концертгебау в Амстердам. На тези записи ясно се чува, че неговият огромен потенциал не е само в полето на класическата музика, а и на джаза. Факт, който едва ли някой знае по-добре от публиката в родната му Варна. Главна фигура в проекта е DJazz.Orgonite е и Живко Маринов DJ Jijo – друга култова фигура на музикалната сцена на морския град. Редом с това в записите се чуват и перкусиите на Вито Джаковели – италиански майстор на конгите и на бразилската музика, също поживял достатъчно дълго във Варна, за да остави ярки спомени с многобройните си клубни изяви, както и с отворените семинари, в които всеки можеше под негово вещо ръководство да стане част от ритъма на самбата. Във финалния вариант на проекта участват и Бертолф Лентинк – китара, Етиен Лебел – тромбон и Рутгер Ренден – бас. 

Рул Холандер определя DJazz.Orgonite като диалог между човека и машината. За него това всъщност е и вътрешен диалог, защото, освен саксофона, негово авторство е и програмингът на композициите. Това обяснява бързо и първата част на името на проекта. Колкото до оргонита – ето за какво става въпрос: През 30-те и 40-те години д-р Вилхелм Райх успява да открие и измери съществуването на етерна енергия (жизнена енергия, чи и т.н.), която той нарича „оргон“. „Оргонит“ е специфичен термин, който се отнася до сместа от метал (проводник) и смола (органично вещество), използвани в „генератори на оргони“ (Oracs). На практика името доста точно с нотка екстравагантност описва характера на музикалния проект за търсенето на дълбочината, на сложните, граничещи с философията въпроси без ненужен драматизъм и безсмислен патос. Напротив, чрез способността да осводобиш съзнанието си, да оставиш мисълта ти да се носи като перце, подухнато от вятъра. 

За мен има и още нещо, което е много важно в този проект, освен музиката. То е връщането на спомена за една оригинална, много артистична, свободна и наситена с приятна емоция Варна. Уви, точно тази част от неформалната сцена в морския ни град изчезва. Който е имал възможност да попадне в старото „Студио 21” и едноименния клуб точно над него, много добре знае за какво става въпрос. За останалите мога да кажа, че там продължителните джемсешъни, които преливаха на улицата, бяха често и непринудено явление. Композициите в „Double ‘O Jazz” са запечатали стила на този красив период и целия изтъчен музикален  ъндърграунд, който съществуваше в него.

За съжаление, в спомена за тези времена има и доза горчивина, която не можем да пропуснем. Продукцията е посветена на паметта на Тодор Желязков DJ Emotion, който тази зима загуби живота си в планината и чието майсторство зад пулта е запечатано в една от композициите. Другото посвещение е на Иван Бояджиев – Точката, легендарния тонрежисьор на „Студио 21”, осъществил записите, който си отиде отчайващо млад преди 6 години.  

Не знам какви точно са философските виждания на Рул Холандер за „етерната” енергия, която присъства в името на проекта, но едно е сигурно – когато слушаш тази музика усещаш, че диалогът, от който тя се е родила, все още продължава, пък било то и в друго географско или метафизично измерение. Като свидетел на този диалог преди и като слушател на завършените днес записи, мога само да съм щастлив, че Варна е изиграла толкова важна роля в него …