Ако сте почитатели на електронното звучене, то най-вероятно името Пламен Василев-Diass ви е съвсем познато. Той е млад, креативен и определено много продуктивен. Музиката е част от живота му почти откакто се помни, а вече дълги години е и зад пулта. Толкова дълги, че на 27-годишна възраст може да се похвали с над 40 самостоятелни EP-та. Как всичко това е възможно и каква е цената, четете в интервюто.

Занимаваш се с музика от 12-годишен: какви бяха първите ти музикални стъпки и кой те поведе по пътя на това изкуство?
Музиката винаги е била съпътстваща компания от раждането ми досега. Моята майка често ми е разказвала, че когато съм бил бебе и съм плакал, единственият начин да се успокоя е бил да ме заклещи с няколко възглавници в седнало положение на дивана и да ми пусне MTV. Моят баща също е диджей и покрай него израснах с музиката на 80-те и 90-те.

На 7-годишна възраст започнах да уча солфеж и пиано в локалната музикална школа в Дряново. По това време всички деца играеха пред блока в свободното си време, а аз трябваше да свиря и уча ноти. Досещате се колко „приятно“ е било това за едно дете, но сега съм страшно благодарен на родителите си, които са усетили отрано моя усет и любов към музиката и са се наложили над мен, за да го направя.

Когато бях на 15 години, започнах уроци по компютърно музициране и mastering при Иван Ковачев в Габрово – това е един изключителен музикант и невероятен специалист в разработката на Midi Tracks & VST Plugins. Има собствена марка за семпли и продава продуктите си в цял свят. Именно той ме въведе в магията да създаваш музика от компютър – заедно с негова помощ усвоих основните стъпки в създаването на groove & harmony. Оттам нататък всичко е история – започнах да опитвам различни комбинации, да експериментирам със звука и да търся точната формула на себеизразяване.

През 2011 г. издадох първия си албум „Party Beach“, последван от „Welcome To Bugaria“, в който имам съвместни проекти с Веси Бонева, Маги Джанаварова, Diva Vocal и др. През 2015 година излезе и „Reset The World“ от италианската музикална компания 303Lovers. Междувременно в дискографията ми място намират над 40 самостоятелни краткосвирещи албума за различни лейбъли по цял свят.

Би ли ни разкрил решението на следната задача: как на 27 години имаш издадени над 40 самостоятелни EP-та, каква е формулата за това?
Формулата е съвсем проста – много любов и отдаденост към това, което правиш. През годините съм се лишавал от много свободно време и моменти с близките си хора, за да бъда в студиото и да създавам музика.  

Баща ти също е DJ, така че не е пресилено да се каже, че музиката е в кръвта ти. Кой е най-ценният професионален урок, който ти е предал?
Винаги да имам контакт с публиката, това е от изключително значение, когато искаш да заредиш аудиторията си със заряда, който ти и музиката ти носите.

С какво те спечели електронната музика и защо реши да се посветиш именно на нея?
Откакто посегнах към диджей плейъри и пулт, електронната музика е тази, която ме накара да настръхна, когато я слушам и миксирам. Това не се е променило и до днес, тя е просто част от мен.

Кои са DJ-ите, които най-силно са ти повлияли?
През годините съм слушал най-различна електронна музика и част от имената, които са ми повлияли най-много, са Kraftwerk, ATB, Sven Vath, Nick Warren, Jamie Jones, Lee Burridge и други.

Подценявано ли е, според теб, творчеството в електронната музика, спрямо композирането? И изобщо: как се създава музика чрез компютър?
Времената се променят, технологиите също. За мен електронната музика е съвременната класическа музика – майсторството да съчетаеш толкова различни сами по себе си звуци и инструменти, които да звучат добре заедно и да докосват ухото. Има най-интересни и различни софтуери за компютърно музициране – но и в доста проекти се записват живи инструменти. Към днешна дата, композирането на музика изцяло обхваща намесата и на компютърен софтуер.

Бил си на един пулт заедно с имена като Tom Novy и D-Formation, други талантливи творци като Manuel de la Mare и Luigi Rocca пък са ремиксирали твои парчета. Как един българин, роден в началото на 90-те години, постига такива признания?
Такъв е пътят ми – аз просто крача напред по него. Имал съм удоволствието да пускам и с имена като Faithless, Hot Since 82, Jamie Jones, Nicole Moudaber, Be Svendsen, Stavroz, John Acquaviva и много други.

И като заговорихме за успехи, факт са и партита ти на места като Ибиса, Кайро, Амстердам и Москва: какво даваш на световната сцена и какво си взимаш назаем от нея?
Давам всичко от себе си, независимо дали пускам музика в България, или навън. Когато съм зад пулта, всички могат да усетят любовта, с която върша работата си. Изявите ми извън родината са ми дали незабравими мигове и разбира се израстване – колкото повече един човек пътува, толкова по-голям и богат духовно става той.

Стигнахме и до проекта No Orders, с който имаш за цел да запознаеш музикалните фенове с алтернативното лице на електронната сцена. Ако приемем, че самата тя е алтернативното лице на музиката, то кое е още по-алтернативно в нея самата?
Всичко започна през март 2016 година. No Orders се роди просто като парти концепция, но с времето и духовното си израстване осъзнах колко много повече мога да дам на хората около мен чрез събитията, които организираме. Казвам организираме, защото съдбата ме срещна с моя партньор в събитията – Ивета Александрова. Ивета е част от екипа на брандове за събития като Acid Sundays, Saga, Woomoon, Gardens of Babylon в Ню Йорк, Ибиса, Тулум Мексико и много други. С нейна помощ започнахме поредицата от ивенти No Orders x Playa Stories, стремящи се да обединят музика, изкуство и всякакъв вид свобода на духа.

Това лято нашата поредица No Orders x Playa Stories гостува в Hacienda Beach-Лозенец, където всеки от вас ще може да се потопи в една сюреалистична приказка – гости диджей са Nour (Mexico) на 25.07 и Concret (Mayan Warrior/ Mexico/Italy) на 15.08. На 11, 18.07 и 22.08 пък вечерите са поверени в моите ръце. По време на всички събития ще има нощен хипи пазар, които ще представи най-различни български хендмейд артисти.

С оглед на развитието на технологиите: как виждаш електронната музика след 10 години? И респективно: какво се промени кардинално в нея през последните 10 години?
Със сигурност качеството на звука е на съвсем ново и по-високо ниво сега, в сравнение с преди 10 години. Смятам, че след още толкова ще се набляга все повече на специфичните честоти, които имат свойствата да влияят върху сетивата на хората.

Ако имаш за задача да убедиш някого в предимствата на електронната музика, какви аргументи би използвал?
Безплатен билет до друго измерение.

И последно: как Пламен Василев се превърна в Diass?
Историята не е никак интересна – моят вуйчо измисли това име, когато бях много малък и то просто остана до днес. Благодарен съм му!