Желанието да създават своя дет метъл история ги събира, времето селектира състава им, отсява и песните. Стартирал под името Aesthetica Morti през 2015, от 2018 насам проектът добива нов облик, прераства в нова цялост и получава изцяло ново име: Deadscape. В него се крие любопитна игра на думи и силно влияние на шведската и финландската мелодик дет метъл сцена. Deadscape са: идейният двигател и основател на бандата Иван Братоев, басистът Александър Трифонов, барабанистът Иван Колев, вокалистката Мирела Кънева и китаристката Ани Димитрова. Иван и Алекс създават мелодиите, а гласът на Мирела с лекота ги прави разпознаваеми с плътния й, рядко срещан тембър. В началото на 2019 г. излиза първият сингъл на бандата „Forsaken“. В началото на 2022 Deadscape издадоха своя дебютен дългосвирещ албум, озаглавен „Of The Deepest Shade“. А Великолепната петорка вече работи над нови проекти. Но нека не бързаме към бъдещето, а да се насочим към настоящето и вселената на възкръсващия мелодичен дет метъл пейзаж. Впускаме се в пътешествие из света на Deadscape с Алекс Трифонов – композитор, бас и вокали…
Каква е твоята история в дет метъла – как се оказа откъм най-драматичната и силна страна на метъла?
Всъщност става дума за мелодичен дет метъл – стил, който живее отделен живот от чистия дет метъл, и който има не по-малко продължителна история и собствени разновидности. Защо е важно това да се уточни? Защото мелодичният дет метъл – или поне това негово измерение, в което ние творим – ми дава далеч по-богат набор от емоции, което го прави и много по-привлекателен за мен. Фен съм на многобройни подстилове на метъла, но като че ли този резонира най-добре с личността ми. В този ред на мисли беше просто въпрос на време да открия съмишленици и оттам нещата да влязат в естествения си коловоз.
Музиката ви въздейства директно и в ярка палитра от настроения и честоти, но какъв цвят щеше да е Deadscape и в колко нюанса, ако беше боя върху творческо платно?
Интересен въпрос. Докато пишехме албума, в главата ми всяко следващо парче идваше в комплект с конкретна цветова асоциация – свързана, разбира се, с посланието, което искахме да предадем, и историята, която сме искали да разкажем. “The Artist“, например, е с цвета на звездно небе, “Stillborn” – на снежни планински върхове, “Forsaken” – на мрачно и бурно море. Но извън това бих се спрял на цветовете, в които излизаме на сцена – виридианово зелено и черно, които според мен отлично отразяват настроенията в музиката ни, темите в текстовете и контраста, който е най-употребяваното ни изразно средство.
Звукът на бас китарата сякаш е основата на цяла дет метъл вселена – отнася душата на слушателя на светлинни километри от тялото. Как се получава този ефект и така ли е при теб, когато свириш соло или заедно с другите в бандата?
Ха-ха, известно ми е съществуването на басисти, които действително са способни да предизвикват такъв ефект, но аз в никакъв случай не се причислявам към тях. Бих предпочел да си мисля, че моята роля е по-скромна и извън центъра на вниманието, но въпреки това все така съществена.
Разкажи ни за името Deadscape – богато на свободни асоциации в комбинация с музиката ви. Кой и кога се спря на него и защо то замени Aesthetica Morti?
Под името Aesthetica Morti нашият китарист Иван Братоев композира първите парчета на Deadscape. Логично, когато соловият проект прерасна в група и започнаха да се присъединяват и други хора, беше време и за ново название, което, в допълнение, да бъде и по-лесно за запомняне. Освен да пасне на стила ни, беше важно то да допадне на всички в бандата, затова обсъдихме и отхвърлихме десетки варианти, докато накрая се спряхме на настоящото, което е просто игра с думите “dead” и “landscape”. “Мъртвият пейзаж“ е мястото, от което черпим безкрайно вдъхновение: увяхващата природа, есенните листа, мрачните голи клони на дърветата през зимата и т.н., и т.н.
Доколко готик и доколко скандинавско е влиянието върху музиката ви и кои са групите, вдъхновили стила ви?
Сами никога не бихме казали, че имаме нещо общо с готик естетиката, но пък често срещаме подобни определения в ревютата на дебютния си албум – явно все пак това е нещо, което хората откриват в музиката ни. Лошо няма – всеки има собствени възприятия и слуша със собствените си уши, и това прави нещата единствено по-интересни. Виж, за скандинавското вече няма две мнения – макар и в различна степен и със свои собствени фаворити, всеки един от нас е фен шведската и финландската мелодична дет метъл сцена и банди като Insomnium, In Flames, Dark Tranquility, Before The Dawn, Eternal Tears Of Sorrow, Children Of Bodom…
Сигурно често ви го казват, но и аз слушам, гледам и пак не успявам да повярвам, че гласът във вокалите на песни като Stillborn, например, е на млада дама. Как намерихте Мирела?
Както се случват голяма част от запознанствата в днешно време, намерихме се в социалните мрежи и не след дълго установихме, че имаме сходни музикални предпочитания. После дойде пробната репетиция, гласът ѝ се оказа точно това, което търсехме, и… Както се казва, останалото е история. Може да се каже, че наистина уцелихме в десятката, защото освен със страхотни вокали, Мера допринася с тонове харизма и сценично поведение, каквито сме виждали само у най-големите си идоли в метъла. Да не говорим, че като художник и дизайнер стои и зад графичното оформление на бандата.
Как протича работният процес в групата?
Като основни композитори се изявяваме аз и китаристът ни Иван, когото споменах преди малко. Обикновено някой от нас двамата идва с идея или дори с изцяло построена песен, която впоследствие преминава през останалите членове на групата и се доизглажда. Разбира се, не се съмнявайте, че това върви в комплект с много кавги и преракания, но на този етап вече отдавна сме го възприели като необходима част от творческия процес. И тъй като вече имаме доста ясна представа за звученето, което търсим, когато усетим, че сме на прав път, е възможно дни наред да не се занимаваме с нищо друго, или поне не и пълноценно, понеже умовете ни са напълно обсебени от композирането.
В началото на година излезе дебютният ви албум „Of The Deepest Shade“ – дългоочакван и дълго подготвян. Как избрахте песните в него и какво се крие в сенките на заглавието му?
Това буквално са всички парчета, които написахме за групата в последните 6 години. Сега, когато го казвам, се замислям как неусетно измина това време и че наистина дълго подготвяхме този албум. Но си струваше – за да намерим подходящите хора за Deadscape, за да изпипаме всеки детайл. А може би това е още една част от чара на парчетата – в “Of The Deepest Shade” малко или много е закодирана историята на животите ни през това време и всяко парче е отделен етап. Колкото до заглавието – то отразява идеята, че сме взели най-мрачните си емоции от този период и сме ги използвали, за да създадем изкуство.
„From The Colourless Skies“ е най-новата ви песен. Какво е посланието в нея, което би искал да достигне до сърцето на всеки, който я чуе?
По принцип бихме желали да оставяме нещата отворени за интерпретация, но предполагам, че това не пречи да споделя своята: За мен “From The Colourless Skies” е песен за апатията, която ни е обхванала като общество и която не ни напуска дори пред лицето на бедата; за това как позволяваме на закостенели вярвания да ни дърпат назад както в общото, така и в личното ни развитие; за ненавистта ни към онези, които са постигнали повече от нас, или дори само са си помислили, че някъде, някога е възможно да съществува по-добър живот.
Какво дават и какво отнемат на музикантите онлайн платформите и онлайн концертите?
От една страна, разбира се, ако знаеш как да ги използваш правилно и си най-вече адаптивен, понеже те се променят ежедневно, интернет платформите могат да ти позволят да достигнеш до много хора, които, по една или друга причина иначе никога не би достигнал. Онлайн общуването обаче е напълно способно да зачеркне чисто човешкия елемент и да притъпи способностите ни за реална комуникация лице в лице. Онлайн концертите са временен заместител в извънредна обстановка и предпочитам да си останат такива. Хората сме социални създания и имаме нужда от истински контакт. Говоря по принцип. Това съвсем не се ограничава до контакта между групи и публика по време на изпълнение на живо.
Какво си пожелавате?
Продължавайки в смисъла на предния си отговор, се надявам в най-скоро време да можем да се радваме на поне относително нормална световна обстановка, ненарушавана от здравни, военни или каквито и да било други кризи. Положение, което да позволи първо на хората да си отдъхнат и да могат отново да се наслаждават обезпокоявани на красивото в живота, и второ, на нас – да бъдем нещо повече от интернет банда.
Къде ще можем да ви видим през 2022 – може би турне, международни участия?
Откакто излезе албумът, успяхте да осъществим концерти в София, Пловдив и Стара Загора, предстоят ни такива в Казанлък (19 март), Сливен (2 април) и след това отново в столицата (16 април). Наложи се да отменим пътуването си до Враца, та ще се постараем скоро да насрочим нова дата там. Междувременно обявихме и първото си фестивално участие за лятото – на 2 септември на фестивала September Sun в Добрич. „Турне“ е силна дума – просто през тази година ще се постараем да свирим на всяко място из страната, което предлага сцена за подобен род събития, и ако имаме тази възможност, да излезем зад граница – поне до съседните ни държави. Стискайте палци!
Фотографии: Иво Канин и Стефан Аврамов
"