Признавам си, че съм от хората, които знаят наизуст почти до всяка запетайка и всяка нота песните на ТАНГРА II. И когато преди 2-3 години пътят ми ме срещна с Дани покрай един проект, който можеше да се превърне в следващата супер група на България, бях очарована от откритието, че всъщност в онзи албум съм харесвала музиката на Дани, интерпретацията на любимите текстове с гласа на Дани и прочие и прочие … Но Дани на бас китарата – това се оказа гледка и музикантско откровение, което е не по-малко впечатляващо.
Той се съгласи да е първият гост на “Виж музиката!” с онзи небрежно – елегантно – космополитен жест, известен като “Бъди, какъвто си”. И който много му отива. Имахме разни поводи и по-рано, но си избрахме идването на Новата 2019 заради двете нови парчета в края на 2018, потвърдения слух за предстоящ EP през 2019 и неустоимата комбинация между Любляна, Брюксел и София през звуковата палитра на джаз, ню уейв, фънк, рок … и какво още? А може би и заради усещането, което Дани ти създава, че времето тече по друг начин и в други измерения, неподвластни на ежедневната сивота. И имаш шанс да надзърнеш в това време през няколко акорда на пиано, мелодична линия на баса – през импресии. Като тази по “Жулиета” – изящно пианистична, модернистично меланхолична, с изчистена визия като на снимка. В черно и бяло, които не са модни в този свят.
“Нова година – нов късмет!” казват. Вярваш ли в такива неща?
В този днешен луд свят, воден от луди президенти и… все по-пълен с посредствени егоцентрици започвам да се съмнявам дори в себе си… хо, хо. Това последното не е вярно, разбира се. Вярвам в себе си и в огъня, който нося, и в много тесен кръг от приятели и съмишленици. Защото уж таланти имаме много, но характерите се броят на пръсти… Зад всеки късмет стои характер. На него не му трябва Нова година, за да се прояви 🙂
А във времето, което се движи само напред? И има ли смисъл да повтаряш нещо от живота си? Да бягаш в своите следи в света, в който черно и бяло не са моден цвят, като в песента ти “Ще повторя”?
Знаеш ли, като погледна назад – не се отказвам от нито една щуротия, която съм направил, да не говорим за важните неща. Светът се движи от бунтарите, а не от послушните граждани и скучните мамини синчета… Бих повторил, и то с удоволствие всички мои къде спонтанни, къде сериозно обмислени артистични „безобразия“, които така скандализираха в соца милиционерите и „цивилните изкуствоведи“! … Искам да повторя онази революция, сега е важно повече от всякога. Времето ни като цяло е тъмно и безпросветно. Водят се битки за нашите Души. Всеки, който помага на хората да видят и чуят красивото и истинското, не трябва да спира. Ще повтарям, колкото е необходимо! Мое вдъхновение днес са и многото млади хора, които ме срещат и казват, че съм променил живота им, и че харесват “Ще повторя”. За добро или за лошо, “шило в торба не стои”, ха-ха. Вярвам, че е за добро!
София, Перловската река, арт пространствата и музикалните приятелства. Различни ли са тук, в Любляна и в Брюксел?
Огромна разлика! Тъкмо затова й се наслаждавам – от едната крайност – в другата. И не е монотонно … Роден съм на Перловската река и днес продължавам да живея край нея. Щом погледна от терасата или прозореца пак я виждам и това отново ме връща в детството. Прекарал съм голяма част от живота си като номад и далече от Перловската река, но винаги съм бил свързан с нея … химия. Както Херман Хесе говори в “Сидхарта” за мъдростта на реката, така я чувствам, макар че тя си е един канал, де … ха, ха, ха… Прескачал съм я със засилка. А отсреща – на другия бряг са пейките, на които свирех на китара с приятелите и бленувахме по Бийтълс, Ролинг Стоунс, Дъ Ху, нашите герои.
После в Любляна и Словения. Бях на 23, когато съдбата ме запрати в Любляна. Там бях сред невероятни приятели – артисти, художници, музиканти, пънкари, авангардисти … които ме дооформиха и направиха до голяма степен това, което съм сега. Там съм безапелационно приет и обичан от момента, в който съм стъпил на словенска земя. Явно е нещо закодирано в гените ми, свързано може би с това, че моят прадядо Якоб Райншмид е от Австро-Унгария, а Словения е много близка до манталитета там. Ако щеш и синът ми е словенец по майка. Като тръгвам от Брюксел, много се чудя накъде да хвана – към София или към Любляна … А сега какво да ти кажа за Белгия? Попаднах във фламандско-говорящата част на Белгия – като почнеш от Остенде (любимата ми група там е TC Matic), преминеш през Антверп и Гент, няма да остане място, а и се страхувам да не натежа с разкази за своите приятелства и подвизи там. А от 2000 година се преместих в Брюксел, където се сблъскваш с безброй етноси и култури. Общо взето навсякъде съм бил приет и съм плувал като риба в свои води. Това, което ме прави богат и щастлив, където и да съм.
Бас китарата – как и кога се появи в живота ти?
Като пианист, с лявата ръка изпълнявам на пианото бас линията. Басът хич не е далеч от пианото. Възхищавах се на ритъм-секцията в джаз, рок и пънк музиката. Басът определя тоналността в хармония, изпълнява ритмическа функция и дори контрапункт. В джаз фюжън музиката има и солистична функция на места. Този инструмент с четири струни е дяволски интересен. Може да определи основата в хармонията, а може да събори цялата постройка на хармонията, ако изсвириш погрешния тон … ха, ха. Басът ми е любим. Не мога без клавишите, обаче той ми е любов. И въпреки, че основно определя бас линията, мога да извиря на него Хроматична фантазия на Бах или „Donna Lee“ на Чарли Паркър. Естествено съм фен на най-гениалния в света: Джако Пасториус. Разбира се, не съм единственият, ха, ха, ха. И още на Алфонсо Джонсън, Виктор Бейли, Стенли Кларк, Мирослав Витош и други. През годините съм свирил на бас в джаз фюжън групата Слънчев път в Словения. Бяхме много авангардни.
Българската музика в края на второто десетилетие на 21 век – накъде вървим?
Моят аршин не е точно българската музика. Приятно изненадан съм като наблюдавам сегашната генерация музиканти и групи. Сред тях срещам впечатляващи артисти. Има много бисери. Ако говорим за младите, се сещам за китариста Мирослав Иванов, за Деян Драгиев – Даката, за Васето Вутев, за непредвидимия Насо Русков и Иво – Чарли, Gravity Co.; в джаза – Стунджи, братята Дончеви … още доста впечатляващи съвременни музиканти. Не спирам да правя открития – като например младите и много силни Хейз енд Уай (Hayes & Y), които чух на живо преди дни. Страхотна енергия, не ме оставиха да скучая 🙂 Насърчително е и се чувствам уютно. Чрез тях виждам, че има надежда в търсенето на оригиналност, стойност и добър вкус. Няма да говоря за обратната страна на медала и цялата пошлост на масовия вкус, който цари. Оставам с надеждата и вярата в „специалните“.
А ти накъде се отправяш с албума, който сътворяваш в момента? С екипа, на който си доверил визията на видео клиповете?
Търся пътя си по трохите, които съм оставил. Продължавам да чувствам ентусиазъм. Устремен съм да дам организирана и съвременна форма на света от звуци, в който живея. Това е моят свят.
Какво е според теб да бъдеш, какъвто си? Карма, начин на съществуване, лукс, светоусещане или … ?
Как да отвърна? Чувствам се като естествено носен по течението на реката. Не винаги е гладко – запъваш се на клон, тук и там има бързеи или засечка, но всичко това е част от живота, част от сценария … Това ме кара да осъзнавам, че живея. Блажен. Щастлив. Да бъда това, което съм.
Имаш ли любима песен или текст, в който сякаш е излято сърцето ти?
Не е единствена, но хайде – Because на Бийтълс. Те са повлияни от Лунната соната. Има обаче още много, много красива музика. Няма място да изброя всичко и това беше първото, за което се сетих сега.
Какво би искал да не казваш на глас, защото музиката ти го казва по-добре?
Това зависи от слушателя. Музиката е абстрактно изкуство. Музиката е това, което ни свързва с Бога. Не можеш да го опишеш… Самата музика си е вече поезия – без текст. Музиката е естетика, а аз съм такъв … Не понасям конвенционалното, пошлото, баналното. Когато правя композицията, не търся да бъде красива, а се стремя да ми бъде интересно и премахвам онова, което ме дразни. И това е …
Снимки: Личен архив
Проектът „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“
"