Хор Алабреа е непрофесионален  хор, който се самоорганизира, самофинансира и обира високите отличия на всеки конкурс, на който се яви през последните три години. Говорим си с Атанаска Попова, диригент на Алабреа, за мотивацията на хористите, корените и тенденциите в хоровото изкуство.

Каква е идеята на хоровото изкуство, какво дава на хористите, на публиката?
Хоровото пеене е удоволствието от една колективност, чийто резултат е изкуство. То създава енергия – от една страна хористите общуват един с друг чрез музиката, от друга – общуват с публиката. Енергията не се акумулира на принципа човек плюс човек, а е по-скоро нещо като геометрична прогресия. На хората, които се събират да пеят в хор им харесва усещането за общност. Всички ние живеем в семейства, малки приятелски общества, формации, в които намираме търсеното чувство на единство. Такова общество е и един хор. И колкото и големи индивидуалисти да сме, сме свързани. За мен това е изключително ценно усещане и не си представям живота си без да правя някакъв вид колективно изкуство. Тази форма те възпитава да си отворен, учи те да забравиш колко различен си и да станеш част от цяло. Не би могъл да правиш изкуство, без да се отвориш напълно.

Какви са корените на това изкуство в България?
Възникнало е на самодейни начала. Тогава пеенето в хор било начин хората да си почиват от работа, от домакинство. Имали са нужда да си поговорят, да попеят и се събирали да го направят. За да съществува, която и да е общност, освен съмишленици и мислещи в една посока хора, е нужен човек, който да води. Такава е ролята на диригента. В следствие на това се е появила нуждата “воденето” да се прави на по-високо, образовано ниво, което поражда необходимостта да се създаде и първият хорово-диригентски клас в Музикалната Академия. А завършилите диригенти създават хорове из цялата страна. В годините на социализма пеенето в хор е бил един от безобидните начини да излезеш извън пределите на България и да популяризираш българската култура. И са го правили добре.

А какво е хор Алабреа и как функционира?
Алабреа е група от непрофесионални певци, които искат да правят хорово изкуство за удоволствие. Това, което ни обединява и ни накара заедно да създадем хора е желанието да направим модерна и активна формация, която да е част от световното хорово изкуство и тенденциите в него, като същевременно носи традициите на българското хорово пеене.

Разбира се, както  в повечето случаи – това е за собствена сметка. По начало сме женски хор, но имаме и проекти като смесен хор. Когато пеем песни за смесен, наши приятели се включват също толкова безвъзмездно. Самофинансираме се и така успяваме да се явим на конкурси, да участваме във фестивали и да изнасяме концерти, които за нас са гъдел и  предизвикателство. Когато ние се събираме на репетиция, го правим защото искаме, а не защото трябва и оттам нататък си поставяме цели, и подготвяме репертоар за определен концерт или конкурс. Подготовката обикновено трае няколко месеца, защото заетостта на всеки от хористите е голяма, тъй като  имат други професии и работят активно. Изявите обаче са огромен стимул, те са силата, която ни дърпа напред. Конкурсите и фестивалите са още един начин да влезеш в контакт с други хорове, да си свериш часовника, да си с хора, с които ви свързва любовта към това, което правите.

Как подбирате репертоара си?
Подборът на репертоара е много специфична работа. Обикновено го правя аз като критерият е сбор от няколко условия – нещо, което е интересно за мен да направя, което е съобразено със спецификата на техните гласове и ще звучи добре, и разбира се е подходящо за конкретния концерт, фестивал, конкурс или др. Репертоарът ни е много разнообразен – класическа, съвременна, популярна, църковна и фолклорна музика.

Кои са силните ви страни, силните произведения?
Не се ограничаваме в типове песни, експериментираме в различни жанрове и стилове. Разбира се за нас като българи съвсем естествено, както и интересно е да пеем наши  фолклорни песни. Не можем да изпълняваме африканска музика, например, по-добре от българска народна. Няма как да отидем в чужбина и да не представим роден фолклор, но разбира се, държим да има баланс в репертоара ни.

Вече споменахме, че хористите не са професионални певци, представители на какви професии се събират в Алабреа?
Имаме музиканти в хора, но те не са певци. Имаме програмист, журналист, инженер, продуцент, финансист, тонрежисьор, хора със собствен бизнес и други… Всеки един човек носи музиката вътре в себе си и затова какъвто и да си по професия не пречи да пееш в хор, например.  В училище (бел. ред. Атанаска преподава на малки деца в частно училище) се опитвам да убедя както децата, така и родителите в това. На родителските срещи не пропускам да ги помоля да не казват на децата дали пеят вярно или не. От една страна, защото аз не знам дали те чуват добре, но по-важното е, че когато на едно дете му кажеш, че не може да пее ти му казваш „ти не можеш да се изразяваш” и то спира да изразява емоциите си свободно, а пеенето е емоция, чувство.  Много от децата на тази възраст могат да пеят пет тона, толкова, обаче малко по малко ухото се  настройва по-фино и се научава да води и гласа. Съответно, ако детето е любознателно в тази посока, ще се развие и ще преодолее всички трудности. Моята отговорност е да ги накарам да заобичат пеенето. Много често, когато някой не може да пее правилно, то не е въпрос на немузикалност, а е липса на връзка между външен и вътрешен слух. Върху това обаче може да се работи.

А какъв е критерият човек да влезе в хор?
Иска се много отговорност, трябва да си сериозна личност, да имаш дисциплина и да си си дал сметка какво искаш да правиш, отивайки там. В една такава общност със своите действия ставаш отговорен за всички останали, за общото представяне. Трябва да си наясно, че е необходимо да отделяш време за репетиции и подготовка, не може да приемаш, че това е нещо между другото. Ако не отидеш на репетиция, вредиш на всички. Също както, ако един орган не работи правилно, и другите страдат. През цялото време образуваш верига с другия, която като те няма – се къса. Нужно е още сърце за кауза, на която само ще даваш, а това което ще получиш е удовлетворението да пееш с някого, химията между твоя и неговия глас, багрите, които се образуват между вас. То е и танц на душата.

Разбира се, трябва да можеш да пееш, да си пял. Има вокална подготовка, която е нужна. За нашия хор е ключово да имаш и познания по солфеж.  Всяка една репетиция започва със загряване на гласа и упражнение, с което да усвоиш и още нещо. Когато дойде ново произведение и твоята задача е да изразиш това, което композиторът е написал, трябва да си подготвен технически, да имаш нужните “инструменти”. Човешкият глас е много мощен инструмент за въздействие. Когато много хора пеят заедно – това е сила.

А какъв е възрастовият диапазон в хора?
Диапазонът е между 20 и 70 години като преобладават младите. Най-възрастната ни дама е на 70 и духът й е невероятен. Причината да има хорове като нашия се крие в традицията да има детски хорове. За съжаление тази практика е занемарена в последните 20 години. Сега виждам как децата стават разногледи – роботика, шах, фехтовка, плуване, футбол… А пеенето е начинът, по който децата най-добре се разтоварват. Да не говорим, че има терапевтичен ефект – заекване, например, се лекува предимно с пеене. Ролята, която остава в сянка е тази на учителя, да ги заплени, да ги накара да искат да пеят. Аз съм в частно училище и затова преподавам музика на толкова малки деца, в обикновено училище музика се преподава от началния учител, който преподава всичко и със сигурност не е музикант. Имам класове, в които 90% от децата успяват да пеят вярно и им харесва. Развиват култура и отношение към това изкуство и ще го ценят, когато го срещнат по-късно в живота. Но ако не си пял в детството, всичко това ти е чуждо и често се чува „о, ти не искаш да ме чуеш как пея…”, и трудно се впускаш въпреки, че винаги има изключения.

Кои са най-големите постижения на Алабреа?
Първата ни голяма изява, половин година след като се събрахме, беше на конкурс в Будапеща, където взехме първа награда. Последва Международният майски хоров конкурс във Варна, който е част от верига други конкурси. Там се явяват хорове от цял свят. Да стъпиш на такъв подиум, когато нямаш история зад гърба си е голямо предизвикателство за психиката. Тази стъпка беше рискова, защото при провал това щеше да демотивира хора и дори  да доведе до това хорът да се разпадне. Тогава обаче те ме взривиха, видях момичета с много борбеност и много лични качества.  Имахме страхотен успех – сребро!

Следващата година отидохме в Румъния, където се борихме десет хора без категории. Обикновено, когато отидеш на конкурс се състезаваш в групи – женски хорове, смесени хорове, големи хорове, камерни, мъжки, детски… Тук бяхме десет хора, които представят определена програма според регламента и едно задължително румънско произведение. Там също взехме второ място и успяхме да надградим първото си постижение, защото журито присъди на нас Grand Prix за най-добра интерпретация на задължителната пиеса.  Беше страхотно, че изпълнихме тяхна песен и я изпълнихме най-добре.

Миналата година се решихме на още по-голяма лъжица – конкурсът Хармони в Германия – най-големият хоров фестивал в Европа. Успяхме да го осъществим благодарение на финансиране от Столична община, за което сме изключително щастливи и благодарни. Явихме се в три различни категории – това са три различни програми, три различни свята, които да представиш по най-добрия начин в един определен ден, без значение физическото ти състояние. В трите различни категории имахме различни отличия – едно сребърно отличие, едно бронзово и една втора награда със сребърно отличие.

Като слушател какво ти направи впечатление в Германия?
Много харесвам латиноамериканските хорове, много са екзотични, като разбира се правят и много сериозни произведения, в които трябва да покажеш много дълбоко чувство и разбиране за една материя. Обикновено това е сакрална музика на база библейски или религиозни текстове. Имаше и едни филипинци, които пеят, танцуват, страхотни…

Колко е важно сценичното поведение за един хор?
Същото е като при соловия изпълнител. Независимо дали си един, или 20, или 40, теб те гледат. Разбира се, по-статичен си, но това как изглеждаш е много важно. Смятам, че ние сме един от добре изглеждащите хорове, мислим върху детайли, обувки, грим, прически. Също така, това което един хор излъчва не може да се скрие. Ако тези хора харесват това, което правят, горди са от него, това си личи. Защото професионалист или не, начинаещ или с богат опит, ти имаш собствено чувство за естетика и ако не си доволен от това което правиш, тялото ти ще го покаже.

Има ли тенденции в хоровете?
Тенденцията е като в модата – всеки си прави каквото му харесва. Ако е убедителен и намери своята публика – супер. Мисля, че независимо какво се случва по света, всеки трябва да извади предимствата си на преден план. Дали ще е хореография или трудност на изпълняваните произведения това се определя от моженето и желанието. От известно време тенденцията е да се обръща внимание на хореографията. Има барбършоп хорове, например, в които 40-50 мъже или жени се движат заедно и са като в синхронното плуване. В някои конкурси дори имат собствена категория.

Как виждаш бъдещето на това изкуство у нас и въобще?
Струва ми се няма да загине у нас. В момента хоровете в България са като бели лястовици и съществуват въпреки спорното състояние на културата в държавата, липсата на отношение към нея и неосъзнаването на важността й. Надявам се да не изглупеем и когато е късно да се сетим, че всъщност, пеенето в хор било готино и ни дава повече отколкото осъзнаваме. Вярвам, че хората няма да забравят от какво има нужда душата.