Той е добре познат и търсен китарист, композитор и аранжор. Възпитаник на варненското Музикално училище и Консерваторията в София, Чарли свири фънк и записва с „Акага“,  Trip Collective и куп други формации и изпълнители. Забележителното му китарно майсторство личи в проекта „Zenith“ – колекция от оригинални композиции. Плюс това е организатор на музикални събития в различни жанрове, между които е Mjam. Това е джем сешън на (а също и за) професионалистите, който гостуваше на различни варненски сцени винаги в понеделник – денят, в който музикантите обикновено почиват и имат време за себе си. Да добавим и неговия независим лейбъл MOGO Music. 

Наскоро Чарли изненада публиката с нова композиция, в която се изяви в непознато амплоа: като певец. Песента му „Да се сънуваме“ е първата от поредица сингли, които показват един доста различен образ на варненския музикант. Промяната в стила, промяната в амплоато – това е мястото, от което започва нашия разговор.  

Публиката те познава като китарист, но не и като певец. Как стигна до решението да пропееш?
Аз всъщност пея много отдавна, не се случва за първи път и отдавна записвам мои собствени парчета. Но по някаква причина изпитвах несигурност, не вярвах в това, което правя. Имам записани неща още от преди 20 години. Много от тях изчезнаха, но това, което е останало по компютрите и по лентите, всъщност звучи интересно, особено за преди 20 години. Не знам защо се бавих толкова. И всъщност имам какво да кажа. Моите 43 години говорят, разказват истории. Желанието ми да кажа какво мисля ме накара да пропея. 

Песента „Да се сънуваме“ показва известна промяна в стила ти. Каква е причината, уморен ли си от джаза?
Не съм се уморил от джаза, в никакъв случай. Той винаги е бил перспективата, през която гледам. Дори малко се насилвам, за да постигна малко по-комерсиално звучене в това, което правя и да не бъде толкова … самоцелно и „музикантско”, така да се изразя. Не знам доколко успявам. Един би чул парчетата като поп, друг би казал, че има прекалено много хармонии, че аранжиментите не са като за масовите слушатели. Да, промяна в стила има, аз винаги съм бил с широк поглед върху музиката, слушал съм диаметрално противоположни неща, а също съм ги и изпълнявал. Тепърва предстои да разкрия това. Мисля, че тази промяна в музиката ми е за добро, защото искам да стигне до повече хора.

Разкажи за новия си албум – какво съдържа, има ли някаква основна идея в него, кога ще бъде издаден и какво планираш, за да го представиш по най-добър начин пред слушателите?
Албумът ще е с хомогенно звучене. Засега се чудя дали да пускам сингъл след сингъл и албумът да се появи малко по-късно през 2020, така може би ще ми е по-лесно. Смятам след лятото да издам съвсем нови неща, още по-различни от това, което ще чуете в няколкото сингъла, които предстоят. Все още се двоумя, защото ми се иска да го издам на винил. Колкото до представянето на албума – да пея върху синбек за мен не е формула, така че ще има банда, с която да го представя на живо.  Смятам да направя обиколка на България по някои клубове, това вероятно ще бъде най-добрият вариант. 

Паралелно със самостоятелното си творчество работиш и по няколко проекта за развитието на музикалната среда във Варна. Най-новото около MOGO music?
Така е, работя и по няколко други проекта, които ще бъдат издадени от MOGO music. Това е нашият малък лейбъл, а вече имаме и клуб MOGO music. Целта ни е там да звучат най-вече авторските неща, които записваме и продуцираме. Заедно с Цветан Момчилов ще сме по някакъв начин замесени във всичко, което ще звучи от тази сцена. Това беше наша стара мечта – да имаме клуб, в който да представяме авторската музика, която правим, затова и се нагърбихме с това да го създадем, което няма да е никак лека задача. 

Какво очакваш от Новата година? Оптимист ли си за развитието на българската музика?
Очаквам  изненади. Годината няма да е никак лека, усещам, че ще има много работа, която трябва да бъде свършена. Признавам, че съм оптимист за бъдещето на българската музика. Макар че като слушам някои радиостанции, тя ми се струва доста закостеняла и еднообразна. Това донякъде е нормално, ние тепърва излизаме от един ужасен преход. За културата той беше абсолютно шоков. Всички бяха замразени, изгонени, опърлени … Давам си сметка, че за последните 20 години около себе си виждам много талантливи музиканти, които нямаха смелостта да издадат собствената си музика. Всички са наемници, свирят на парче – като наемници за някоя звезда от екрана. Това са куп способни музиканти, които не са издали нищо свое. Но може би сега идва времето за това. Да, оптимист съм за българската музика. Надявам се също, че и моята работа ще помогне, че MOGO music може да бъде трамплин за нова авторска музика и нови автори, които да обогатят и нас с идеите и таланта си. 

Снимки: Личен архив

Проект „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“