
Автор: Пламена Петрова
Колко пъти сте чували някой да казва, че родните музиканти трябва да правят музика на български, защото са в България? Радетели на музикалната драсни-пални-клечица не липсват. Доколко обаче е основателен този пуризъм? За да разберем трябва да си отговорим на два въпроса: проблем ли е чуждоезичната родна музика и защо?
Днес ще нищим само българския метъл, всички изводи важат за тази музика, за други музики ги приемете, както се казва, with a grain of salt.

Метълът се заражда на запад и през 70-те години на ХХ век вече се утвърждава като музика на бунтуващата се срещу статуквото младеж. В България се появява през 80-те, когато рокът започва да преминава към по-тежък звук. Първите метъл групи имат имена на български и рядко правят песни на друг език. Това може да се обясни със самото време, в което започва да се развива метълът в България: зенита на социализма. Искаш радио ротация – пиши на български и внимавай с текста. Това доста опростено обяснение синтезира езиковата част от проблемите на първото поколение метъл банди с разнообразни комисии и цензура. Точно тези ограничения са и възможно обяснение за рязкото преминаване към текстове и имена на английски език през 90-те. Заедно с навлизането на английския език в училищата, медиите и живота на хората след 1989-та.
Знаете ли, че в сайта „Български рок архиви“ общият брой банди с имена на български е достигнат още при изпълнителите с имена на английски, започващи с буквата “D”?
Езикът и азбуката не винаги съвпадат в име и творчество, но повече групи творят на английски, отколкото на български или друг език. Български се използва предимно от по-стари групи и изпълнители, когато в музиката има фолк елементи, националистическа или историческа тематика в текстовете. Разбира се, можете да намерите и метъл на елфически, но в полемиката за родната реч все пропускаме ексцентричните частни случаи.
Защо музикантите избират английския език все по-често?
Причините са основно в две направления – глобализация и автентичност. Много музиканти посочват „пробиването“ на чужди пазари като причина в лични разговори и в интервюта. През годините те споделят, че текстовете на английски са чудесна възможност за достигане до фенове в чужбина. А откъде идва връзката с автентичността? В интервю през вече далечната 2018 г. Петър Братанов от K.O.R.A. казва, че според него, метълът трябва да е на английски, защото тази музика е създадена на английски и това е езикът, на който звучи най-автентично. На български „звучи странно“ (Интервю, личен архив, 2018 г.). Защо това е важно? Защото в основата на метъла като култура стои не само бунтът, но и автентичността. Тоест, тези текстове запазват своеобразната автентичност на музиката през автентичния за нея език.
А къде отива бунтът?
В изследванията си върху тази музика се натъквам на редица особености, свързани с противопоставянето ѝ срещу чалгата. Манталитетът „ние срещу чалгата“ се заражда през 90-те години на миналия век, време, оформило идентичността на съвременния български метъл по много начини. Екстремното срещу мейнстрийма, автентичното срещу изкуственото, а защо не и английски срещу български като допълнителен слой оразличаване? Предвид статута ѝ на враг номер 1 на този жанр още от далечните времена на белите мерцедеси, връзка между решителното езиково преориентиране и бума на чалгата може да се търси. Преди всичко, обаче, свободата да могат да пишат и пеят на езика на метъл величията е основен мотив за мнозина.
Да, но обратната страна на монетата е следното твърдение: няма хит на българска метъл група на английски.

В книгата си Адриан Иванов (Ера, Орион, Ер Малък) пише, че изборът на английски език за текстовете е причината хората да не могат да запомнят рок и метъл групите от второто (и следващите) поколения*. Рок журналистът Емил Братанов отбелязва, че емблематичните групи, които хората помнят и познават са все групи, пеещи на български – Ахат, Ера, Тротил (Интервю, личен архив, 2017 г.). В съвместната инициатива на PartyTr1pBr0s и „Фрактура“ за интервюта с родни музиканти въпросът за езика и достъпността на посланието се поставя многократно. Отговорите са обикновено в изведените и тук посоки. Водещият Иван Иванов прави наблюдението за хитовете на българските метъл групи в едно от интервютата. Изследователят на алтернативната музика Гергана Райжекова говори за идентичностна емиграция, която счита, че се задълбочава, тъй като много българи не разбират английски език и изборът му може да се тълкува като бягство от българската публика**. Възниква въпросът дали англоезичните текстове не могат в някои случаи да са пречка пред „пробиването“ на сцената и пазара в България? И следва ли от това затруднение в излизането „навън“? Според Емил Братанов много повече хора биха посетили концерт, ако песните са на български, повече радиостанции биха ги ротирали и повече слушатели биха ги разпознали (Интервю, личен архив, 2017 г.). На практика, феновете на една група ще я разпознаят по звученето, не заради езика. А хора, които не са фенове на групата, надали ще го направят изобщо – те ще стигнат до „българска банда“ и толкова. И все пак, най-разпознаваемите български метъл групи са предимно по-стари групи, които творят на български като Б.Т.Р., Аналгин, Ахат и други. Изключение са Odd Crew, които са най-популярната модерна българска метъл група. Това очертава разликата между стария и модерния метъл – най-популярната група в момента е англоезична, често свири в чужбина и в страната. Турнетата им почти винаги включват поне 2 дати в София, защото билетите се разпродават, а още има желаещи да отидат. Сиреч, възможно е да си популярен и успешен изпълнител, творящ на английски днес.

Улесненото сближаване с аудиторията през български текстове, все пак, се усеща от някои групи, които решават да творят и на двата езика. 8 m/s включват поне по една песен на български език в последните си рилийзи. Причината да правят песни и на български език е успехът на тези парчета. По техни думи, най-много хора припявали първия им опит в тази посока – „Черни лебеди“, на концерти. Последвалата я колаборация с Никола от ТДК „Студ“ се превръща в една от най-слушаните им песни. Вследствие на което решават да продължават да творят и на майчиния си език:
„Макар и да правим предимно песни на английски, все пак не забравяме, че сме българска банда и по-голям процент от нашите фенове са българи, и биха се радвали да има повече такива песни“ (За приятните изненади и “Split the World” – интервю с 8 M/S. В: Metal Hangar 18. 21.04.2021).
Жо Василев отбелязва, че може да се твори успешно и на двата езика – в зависимост от групата и стила й. За самоопределящите се като “фолккор” KhanЪ например е нормално текстовете да са на български, което не би им попречило да пробият в чужбина, само по себе си. Защото най-важно е всички елементи, изграждащи музиката, стила и имиджа на групата да си пасват (Интервю, личен архив, 2018 г.). Или както казва актуалният състав на KhanЪ, в чужбина (а и в България) има мегдан за всеки, който работи и иска да постигне международно признание (KHANЪ: „Искрени сме към музиката и поставяме самата група над всеки един от нас“. В: Metal Hangar 18. 05.03.2023.).

За финал нека се върнем на двата въпроса и да обобщим отговорите им.
Проблем ли е чуждоезичната българска музика? Не. Защо не?
На първо място, защото тя съществува паралелно с българската музика на български, а не вместо нея. Никой не спира младите или не толкова млади музиканти да пишат на български, някои от тях просто избират друг език. И второ: българският метъл не съществува изолирано от световната сцена, а като част от нея. Той пази западните конвенции на произхода си, но ги пречупва през призмата на местни символи, социокултурни особености и музикални форми. Съчетаването на световно типичното и локално специфичното изгражда облика на метъла в България, а ако продължаваме да търсим музикалната драсни-пални-клечица му отказваме възможността да намери своята автентична идентичност извън капсулата на локалното.
–––––––––––––––––––––––
*Иванов, Адриан (2020). Неравноделни времена рок хрониките на Адри. Издателство „Фабер“: 131
**Райжекова, Гергана (2019). Невидимият рок: Алтернативната рок сцена в България. София: Интервю Прес: 139
Снимки: Viktoriya Vucheva Photography