Боян Георгиев a.k.a. Bonzy от Odd Crew свири на барабани от 20 години – в началото в „Каскадьори“, преподава от десетина, а вече има и собствена школа за барабанисти Bonzy Drum School. Казва, че много обича да организира барабанни събития – т.нар. drum-off, клиники, а не пропускаме да го разпитаме и за последния му мащабен проект Sofia Drum Fest миналия месец. Odd crew ca още Васко Райков, Васил Първановски и Мартин Стоянов. Поводът да потърсим Bonzy са ударените две десетилетия на сцена, последния Odd Crew студиен албум “The Lost Pages” (2018) и мястото на българския метъл на световната музикална карта.
Каква е равносметката за последните 20 години?
20 години минаха буквално като един миг. Равносметката е, че никога не трябва да се спира и винаги да се целиш високо. Когато завършиш един “проект” или по-скоро реализираш една идея, се насочваш към следващата. И така винаги действаш върху нещо, което смяташ за ценно, никога не спираш. Аз поне така се чувствам жив.
Как се променихте от “Каскадьори” до “Odd crew”? Или сте си същите “стари кучета”?
Реално сме си същите. Годините са различни. Като Каскадьори бяхме деца, ходехме на училище… бягахме от час, за да свирим. Имахме и доста дълъг период като гост-музиканти на Васко Кръпката. Там всичко ни беше “уредено”, качваме се на буса, той кара, той организира всичко, ние само се возехме и свирeхме. Животът ни беше само музика. Сега се налага да правим цялата организация покрай бандата сами и има много други неща, за които трябва да помислиш, да се погрижиш, за да се случват нещата на нивото, на което искаме да се случват.
… и отразило ли се е това? Все пак в последния ви албум “The Lost Pages” преобладават акустичните и лирически парчета, а във видеоклипа към “Same old me” ви виждаме в нестандартно амплоа – с костюми?
Идеята за видеото е изцяло на режисьора Огнян Костовски (Supers4upen). Всички работихме по реализацията му, но идеята си е негова. Аз пък дадох идеята да снимаме двойно по-бързо със slow-motion камера, което направи снимките още по-забавни. One Shot видеата са много трудни за заснемане, защото никой няма право на грешка, а ние буквално бяхме над 30 човека на терен и всеки си имаше конкретна задача. И на всичкото отгоре всичко се случваше двойно по-бързо…
Забелязала съм, че при вас като че ли липсва фронтмен, а всички сте “едно”, заедно. Има ли нещо вярно?
Има нещо такова. Ние просто сме израстнали заедно, а и от доста време сме активни на българската сцена и хората ни познават като отделни личности, а не познават само певеца на групата например.
Коя е групата, чиято музика ти е повлияла най-много като човек, и като музикант?
Не мога да се огранича с една, но бих започнал списъка с Rush, най-вече защото е единствената от любимите ми групи, която продължи да издава албуми. Чувството да си купиш новия албум на любимата си банда и да го скъсаш от въртене е страхотно. Другите две в “светата троица” са Black Sabbath и Led Zeppelin.
Коя е любимата ти ваша песен за изпълнение на живо? А коя – за слушане в изолирана среда, със слушалки?
Много труден въпрос! След като сме в период The Lost Pages, ще кажа кои са ми любимите от този албум. За изпълнение на живo Dead Letter и Same Old Me са ми фаворити, а за слушане на спокойствие – I’m Gone.
Какво е да работиш с един от най-добрите продуценти в метъл средите? Знаем, през 2014 Odd Crew стартират кампания за събиране на средства, за да заминат за Швеция и да запишат албума си “Mark These Words” с продуцента Daniel Bergstrand, а мастеринга прави американският продуцент Jason Suecof.
Много яко! И Daniel Bergstrand, и Jason Suecof са отвратително готини хора и работата с тях е като детска песничка! И най-страхотното чувство за мен беше спокойствието. Притеснението “дали ще стане готино, дали ще звучи добре и т.н.”, когато работиш с такива хора – просто го няма. Доверяваш им се на 100% и се забавляваш докато тече работния процес.
Повече помага или пречи това да израснеш в музикално семейство? Какви са предизвикателствата?
Ако искаш да ставаш фармацевт, сигурно ще ти е предизвикателство нон-стоп да си по концерти и в музикална и купонджийска среда. За мен беше – и е – абсолютно удоволствие да бъда част от семейството си. До ден-днешен ходя по концертите на Подуене Блус Бенд (понякога замествам, ако барабанистът им е зает, а аз – свободен), по джем сешъните в Patches Blues Bar. Купонът в семейството ни е непрестанен. Може би най-голямото предизвикателство е да издържиш на темпото на баща ми, той наистина е с неизчерпаеми запаси от енергия!!!
Наскоро участва на уникално за нашите ширини събитие: Sofia Drum Fest. Кои бяха колегите ти там и какво е впечатлението ти за интереса към барабаните у нас (и от гледната точка на преподавател)?
Колегите ми бяха едни от най-добрите български барабанисти: проф. Христо Йоцов, Емил Тасев, Васил Вутев и Росен Ватев. Освен тях имахме специална гостенка, германката Anika Nilles, която е най-добрият преподавател по барабани за 2018, а целият фестивал започна с африканските ритми на Yambadon. Интересът към барабаните в България винаги е бил на високо ниво, тук имаме развита барабанна школа още от времето на Добри Палиев, имаме барабанисти на световно ниво! Това, с което сме изостанали, са т.нар. барабанни клиники. Тук рядко се случват, а са много зареждащи, образователни. Като цяло това е идеята на фестивала – да запълни тази дупка в барабанната ни “образователна” система и да покаже на всички останали, че има смисъл да се правят уъркшопи, клиники, мастър класове и въобще всякакъв вид музикално-образователни събития.
Едно пиленце ни каза, че ще участвате на тазгодишния Bloodstock Open Air. Как се подготвяте, вълнувате ли се да бъдете в компанията на групи като Parkway drive, Anthrax, Children of bodom, Soulfly?
Подготовката върви с пълна пара. Почти всичката организация за престоя ни в Англия е завършена, ще направим и още един концерт в Лондон с много готина лондонска банда, които също ще свирят на Bloodstock, скоро организаторите ще обявят името й. Чисто музикално сега сме на вълна Sofia Dream Fest, където ще имаме честта да свирим с Dream Theater, подготвяме сет листа за там. Когато мине 03.07 ще започнем да се готвим за английските дати! А иначе самата мисъл, че ще сме част от толкова голямо събитие, че въобще ни поканиха, е вълнуваща.
Какво сте ни подготвили занапред, какво да очакваме от Bonzy и Odd Crew?
От мен можете да очаквате много барабанен тътен!!! А от Odd Crew очаквайте едно фестивално лято и финално есенно турне, преди да се концентрираме изцяло върху Odd Crew VI!
Снимки: Orleff Photography, Tencho Petkov Photography
Проектът „Виж музиката“ се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“
"