Блусар, запален планинар и професионален следовател, Бойко Иванов свири на китара от 8-ми клас. Роден е в семейство с музикални родители, макар да не се занимават професионално с музика. Спомня си радостта в семейството, когато по радиото прозвучава една от първите песни на Щурците „Звън“. Първата си песен Бойко пише, когато е на 17 години. Заглавието й е интересно: „Зловеща песен“. Когато е на 21, от вдъхновението му се ражда песента „Аспекти на есента“, която 38 години по-късно дава заглавието на издадения през лятото на 2020 самостоятелен албум на Бойко Иванов. Една от песните от албума включихме в колекцията ни “Природата в българската популярна музика” 1: “Старият пес” …

Какво те накара да хванеш китарата, какво те провокира да се занимаваш с музика, откъде тръгна любовта ти към музиката като цяло?
Ами явно ми е заложено, от малък слушам, пея, танананикам си. Даже сега се замислям, че още тогава съм си тананикал неща, които не съм ги чувал никъде, явно са си идвали сами в главата ми, а иначе в 8-ми клас едни приятели ми показаха акордите и в продължение на една седмица свирих до посиняване на пръстите, падаше ми кожата, но вече след една седмица вече свирех две песни, а няколко месеца по-късно измислих и първата си песен „Зловеща песен“, даже с текст. По това време моите приятели толкова се шегуваха и се смяха, че после три години дори не си и помислях за нов опит. Докато случайно опитвайки се да свиря песента на Френки Милър Ревност (Jealousy), която започва в ре минор и аз вместо да изсвиря след това сол минор, по грешка изсвирих ла минор. И усетих, че се получава нещо различно и интересно и така тръгна и песента.

Моите родители не са музиканти, но винаги вкъщи сме пяли, баща ми беше с дълбок, мощен глас, с който спокойно можеше се изявява професионално, но, за съжаление, разбиранията му не му позволяваха дори да си представи, че би могъл да пее някъде срещу заплащане и никога не би го направил и така си отиде, дори без да е записан някога… Брат ми също свири и пее. Моят дядо също имаше даровит глас. Веднъж, когато имали гости, го принудили да изпее нещо и той, за да преодолее срама си, влязъл в един гардероб и пял отвътре.

Какво те мотивира да събереш кураж да издадеш свой собствен албум?
През годините много се колебаех, това което съм направил – добро ли е, не е ли… Понякога когато засвиря и запея ми се струва добро, друг път, като чуя някоя истинска група, се чудя защо изобщо съм се захванал с това начинание… Случи се така, че веднъж бях в „Бийтълс“ клуба (култов бивш рок бар във Видин) с Георги Денков – продуцентът на албума – и той беше пуснал диск, който е записал на един руснак. Харесах го. Видях, че се е получило хубаво с тези аранжименти, изсвирени и записани толкова добре, и го попитах дали би записал и за мен – той отговори „Разбира се!“ На телефона на дъщеря ми по-късно записахме и му изпратихме нещата в суров вид. Няколко дни по-късно той започна да ги връща едно по едно с готовите плейбеци. Накрая отидох при него в дома му, където има малко студио, изпях песните и така стана всичко!

Звучи вдъхновяващо. Това ли те окуражи да погледнеш и към втори албум?
Да, определено ми хареса така с аранжименти, изпълнени от професионални музиканти, с включени други инструменти. По-различно е, отколкото само аз и китарата 🙂 Предпочитам да създавам музика, отколкото да я изпълнявам. Затова не държа аз да пея песните. Може и някой друг да ги изпее, тъй като нямам толкова добър глас. Но не мога да си позволя разходи и за певец.

Разкажи ни за песните от този албум, как се появиха?
„Сняг“ (11 песен в албума – б.р.) дойде спонтанно. Бях си вкъщи, гледах как снежинките падат на фона на уличната лампа и така ми хрумна текстът на песента, а мелодията я имах отдавна. В припева на тази песен, според мен, си личи влиянието на Кирил Маричков, който за мен е велик музикант.  

Вдъхновението за „Златната река“ дойде като студент. Всяка есен правихме по един месец маркировките по маршрутите в Централен Балкан – слагахме табели, знаци с боя и съответно стояхме по хижите. На хижа “Дерменка”, която се намира над Троян, изкарахме почти седмица. През деня работим, после цяла нощ пеем, танцуваме, веселим се, спим час-два и след това отново на работа! И когато свършихме там работата, другите се изнесоха на следващата хижа. Аз изчаках превоза да вземе боята, четките и пр. и седейки сам, гледайки надолу към река Куманица, която по-надолу вече се казва Черни Осъм, ми хрумна текстът – той описва това, което сме преживели, това, за което сме си говорили. И тъй като на тази река копаят много иманяри, затова аз казвам в песента „злато няма там, ние сме златото“. Или поне бяхме по онова време.

„Гостенката“ (2 по ред в албума „Аспекти на есента“ – б.р.) дойде спонтанно в тогавашната ми квартира. Хазяйката се караше с някого в другата стая, аз нещо нямах настроение, представях си студентския живот много по-весел и интересен, а още не изглеждаше така: нямах още своя среда, беше ми някак си тъпо и затова текстът е малко меланхоличен. Понякога ми става тъпо и като някой каже за тази песен, че съм направил текст по песента на Васко Кръпката “Ден след ден”. Обяснявам им, че не е така, защото тази песен съм я написал през 1985, когато не съм имал представа кой е Васко Кръпката, нито, разбира се, твърдя, че той може да е взел мелодията от мен. Сигурен съм, че той дори не е чувал за мен, какво остава за песента… 

По-малко от година след издаването на първия си албум, Бойко Иванов има амбиции и вдъхновение да направи нов, втори албум.

Колко песни си приготвил за новия албум? И какво те мотивира да си готов толкова бързо за втори?
6 нови и 2 стари, които не можах да побера в първия, че станаха много. Имам и много инструментални неща, колкото отберем… 🙂 Първият албум ме вдъхнови за втория. Когато видях как се получи, след 2 седмици бях готов с нови 5 песни. Просто събуждам се с някакъв текст в главата си, после бързо го довършвам, а мелодията ми е най-лесната част. По-трудни са ми текстовете.

За първия албум казваш, че това е музика от младежките ти години. А сега? Какво е посланието, което искаш да споделиш?
Всяка песен е различна. Едната се казва “Кратка история на България”, посветена на нашите управници, минали, настоящи и бъдещи – няма да им хареса, ако я чуят.  Всичките недоблести, които са правили нашите управници през вековете и десетилетията, съм ги споменал накратко. Друга песен се казва “Скитникът” – тя за това, че постоянно пътувам – тръгвам, прибирам се, има една планинарска, която се харесва много от планинарите. Всичко в нея е преживяно. Имам и две песни с лирически, романтични елементи и горе долу това е, разнообразно е.

„Скитникът“ – така смяташ да озаглавиш и бъдещия си албум?
Така мисля, тя ми се струва най-добра за водеща. Обобщава живота ми!

Как успя да финансираш първия си албум и как смяташ да реализираш втория?
Първия го платих от джоба си, но това е скъпо удоволствие, което на този етап не бих си го позволил за втори албум. Аз съм планинар, обикалям често планините, свиря своите песни тук там – някои хора харесват моите песни и ако някой от тях случайно се окаже с възможности  и желание или част от някаква фирма, която има перо за спонсориране – ще съм благодарен да го подкрепи. Друг начин за момента не виждам.

Как се решава един истински следовател да има албум?
Не смятам, че професията ми има някаква връзка с музикалните ми наклонности, макар да имам една, две провокативни песни, които едва ли ще се понравят. И все пак не мисля, че има  връзка …