Три години дълъг се оказа мостът между две епохи в развитието на добричката банда Bloodrush. Изчезнаха и се върнаха на музикалната сцена с нови планове, големи промени и силна премиера на най-новото, което са ни подготвили. И, споко, не са сменили жанра. Рокаджиите пишат следваща страница от историята си с песента „Заедно ли ще горим?“ . Парчето е интродукция към порцията нова музика, с която Косьо, Марти и Митко се завръщат ударно в родния музикален пейзаж. „Заедно ли ще горим?“ идва с неудържима енергия и осезаемо различна от познатото до момента от Bloodrush. Текстът е на български, а рокът се е обогатил с поп елементи, електро синтове и тежки китарни рифове в задъхано послание с екзистенциален въпрос – този за истината. А в клипа се виждат кадри от една от емблематичните пещери на Яйлата, от плажа на нос Чиракман, фара на Шабла и др.

Рок триото, което получи силна начална скорост през 2017 с първото си място в музикалното риалити „Голямото рок междучасие“, вече има два авторски албума, подгрява имена като Evanescence, Phil Campbell And The Bastard Sons, Tesseract и Jinjer, през 2021 участва във филма „Голата истина за група Жигули“. И вече е част от независимото обединение на алтернативни музиканти Projector Plus. Bloodrush все така са Коста Коларов – вокали и китара, Димитър Димов – бас китара и Мартин Кирилов – барабани.  В света на бандата проектът „Виж музиката“ влиза на скорост, а за гид взимаме барабаниста Марто, като на места се включват с отговори и другите момчета.

Bloodrush, правите една емоционална ретроспекция на фейсбук страницата си – тя ме наведе на мисълта за промяната. Какво се случи с вас от „Голямото рок междучасие“ насам?
М:  От „Голямото рок междучасие“ се промениха много неща в нас самите, а от там и в групата и музиката, която правим. Това може да се види и в самата ретроспекция – например, как са изглеждали снимките ни и как е звучала музиката ни преди и сега. Разликата се усеща веднага. Промяната настъпи най-вече в следствие на заминаването ни в Англия и образованието, което всеки започна. Оттогава всеки от нас малко или много се развива в посока, различна от тази на останалите, а музиката и приятелството ни продължават да ни събират обратно заедно. По интересно стечение на обстоятелствата, професионалните посоки на всеки един от нас съвпадат и с ролята му в екипа и сферата, в която може да допринесе. Накратко казано – мисля, че израснахме.

Разкажете ни малко за себе си в единството на групата – кой в каква роля влиза от създаването й досега и строго определени ли са или взаимно допълващи се?
М: На първо място сме приятели преди всичко друго. Дори в момента Косьо и Митко живеят заедно, както и аз и Киро (нашият дизайнер), така че нашите отношения са си супер близки. В групата всеки си има своята роля, като тя често допълва тази на някой друг, няма нищо строго определено. Косьо пише голяма част от музиката и текстовете, а вече поема и голяма част от продукцията на записите; аз се занимавам с изцяло с организационната част – концерти, финансирания, социални мрежи, фестивали, административни глупости и т.н.; Митко допринася към писането на парчетата, прави визуализации и саунд дизайн. Пешо (Петър Тухчиев) се занимава с визуалния материал на групата – видеоклипове, промо-клипове, концертна фотография и др. А Киро (Кирил Сапунджиев) се занимава изцяло с дизайна на групата – обложки, плакати, тениски, лога, визуален език и т.н. Projector Plus ни помагат и съветват за връзката с медиите и как да градим цялостния публичен имидж на Bloodrush. Но всички участваме във всички процеси и заедно взимаме демократични решения.

Ново начало, изцяло нова посока за групата – защо и накъде?
М: Новата посока съвпадна с нашето собствено развитие като хора и като музиканти. Тъй като животът на всеки от нас се променя, съвсем естествено и музиката, която създаваме, се променя заедно с нас. Накъде? Не знаем, тепърва ще видим накъде ще ни отвее.

Какви уроци останаха за вас от времето на пандемията?
М: Нищо не е гарантирано за никого. Това, което работи днес, може да не работи утре. Важно е да си адаптивен, да се движиш бързо и да взимаш решения.

Марти, как се топят разстоянията между Лондон, Добрич и София, когато работите върху новите видеа и песни?
М: С много организация, предварително планиране (когато е възможно), много комуникация и постоянни телефонни обаждания или срещи по Teams. Тъй като моята нормална работа е силно корпоративна, приспособихме някои похвати от нея и за работата си в групата, за да не губим връзка и прогрес заради разстоянието. Не е най-лесният процес особено щом става дума за пътуване, но всички работим супер усилено, за да се случат нещата.

Коста, новата песен е изцяло на български език – имаше ли колебание относно това на какъв език ще бъде посланието на „Заедно ли ще горим?“
K: Части от текста ми се въртяха в главата известно време и знаех, че искам да ги развия. Впоследствие решихме, че си заслужава да пробваме нещо изцяло на български. Определено ми е предизвикателство да пиша на нашия си език, но всъщност и точно затова ми харесва. Ново е и ме вълнува много.

Митак, клипът е заснет на емблематични места, които добруджанци познават добре – защо избрахте точно този пейзаж? Кое от тези места е любимо и на трима ви?
Тюленово беше най-вълнуващият снимачен ден и най-непланираният. Трудностите за преодоляване не бяха малко и някак си ново и непредвидено препятствие изскачаше зад всеки ъгъл. Скалите на Тюленово са ни любима дестинация за почивка през лятото, но не мисля, че някой от нас си е представял, че ще ги посетим зимно време заедно с цял снимачен екип. Докато горе на полетата валеше сняг, колите ни затъваха и закъсваха ние спускахме музикални инструменти и снимачна техника по мокрите скали в човешка верига. Цареше организиран хаос – малко като във военна сцена. В пещерите, обаче, цареше мир. Сякаш битката беше приключила успешно и без жертви. Беше сплотяващо и, едновременно с това, абсурдно преживяване. 

Има една невероятна кола в клипа – знам, че е ултра специална ???? Кажете ни повече за нея?
М: Колата е наистина специална, тя е една от единствените 500 създадени коли в света по този модел, реплика на автомобила от филма „Завръщане в бъдещето“. Един варненец ни я предостави за снимките и беше с нас по време на целия процес, когато я снимахме от прозореца на друга движеща се кола. Футуристичният дизайн на колата създава интересен контраст с винтидж визията на костюмите и останалата част от клипа. На Косьо със сигурност му беше много забавно да я кара.

Въпросът в новата ви песен „Заедно ли ще горим?“ създава много въпросителни, включително и риторични. Над какво бихте искали да се замислят и, образно казано, да „горят“ хората, които я слушат?
М: “Заедно ли ще горим?“ търси истината и истинското. Питаме се дали истината е една обща за всички или всеки трябва да гони собствените си идеали. Според мен, понякога забравяме да поспрем за малко, да разгледаме даден проблем от няколко страни и да си направим адекватен извод. Това ми липсва в “общото“ в момента.

Какви са отзивите от феновете за новото, което показвате с този проект, и свързаните с него предстоящите песни и клипове?
Засега основно положителни и изключително подкрепящи новата насока. Все още не сме чули негативни коментари, така че явно се справяме добре.

А какво предстои като клубни участия и сценични изяви в страната?
M: Предстои ни доста активно лято с няколко фестивални участия. 

Какво си пожелавате в най-близко време?
М: Пожелаваме си музиката ни да достига и да докосва все повече хора. 

Снимки: @ramble.rattle