Автор: Стефан Стефанов

При толкова много копия, имитации и фалшификати в масовата култура човек може да придобие усещането, че нещата се въртят в някакъв счупен кръг. В такъв случай той трябва да излезе извън кръга, там където случайността често е щастлива. Така и пишещият тези редове стигна до музиката на Annie V – по една чиста, щастлива случайност. По същия начин и вие ще разберете за нея, така че ставаме все повече. 

Известно е, че творчеството може да е стъпило с двата крака в нашето съвремие, докато същевременно черпи от най-добрите традиции. Известно е също, че стойностната музика звучи по-добре на концерт, отколкото на запис и причината за това е емоцията от изпълнението на живо, адреналинът, който “напомпва” изпълнението с електрически заряд. Другата причина е липсата на продуциране, защото на сцената остава само човешкият фактор. Доказателство за всичко това беше концертът на Annie V на 7 март и тази дата беше двоен празник за нея, защото тя представи клипа към новата си песен „I am (not) the girl“ и отпразнува рожден ден. Поводът беше отличен за един вдъхновяващ лайв с водещ инструмент силният и плътен глас на певицата, глас който тепърва ще се чува надалеч. 

В музиката на Annie V има подчертан романтичен привкус и то в най-добрия смисъл на думата. Романтиката трябва да е част от живота, така, както животът черпи живец от романтиката и ако няма преекспониране на темата, то печели изкуството. Хубаво е, че текстовете на певицата са наситени с личностно преживяване, което винаги скъсява дистанцията със слушателя – в крайна сметка всички вървим по една и съща земя, но по различни пътища. Така загубата не означава край на мечтите и раздялата не означава край на любовта като такава. Бъдещето идва с всички добри уроци от миналото и ако не беше така, то бъдещето нямаше да дойде.  

Именно такова сладко-горчиво усещане носят песните от единствения засега албум на певицата “Station Unknown”, като “Try”, “Love Makes You a Fool”, “Five Years Younger”. В същия тон са и песни от задаващия се втори материал, а “Go Find Yourself”  би следвало да бъде водещо парче от него. Без съмнение Annie V е  пример за български артист, който пее на добър и разбираем английски, и това си личи, както в авторските композиции, така и в кавърите като “Rolling Into Deep” на Адел и “Rehab” на Ейми Уайнхаус. Но песента, която заслужава да бъде отбелязана е “Любовта не е за всеки”. Първо, защото това беше единствената песен на български на концерта в Тънка червена линия. Второ и по-важно – публиката се свързва по-лесно с парчета на родния език, особено когато музикалният продукт е представен по толкова убедителен начин. А в някоя паралелна вселена тази песен със сигурност вече е станала тотален поп-рок хит. Извън контекста на конкретния концерт, не би било зле да има повече песни на български, защото времената се промениха и към момента голяма част от аудиторията би оценила една толкова завършена композиция с послание.  

По отношение на концерта в Тънка червена линия може да се каже още нещо. Рядко се случва да има лайв без ритъм секция, но това не е наложително, когато на сцената са опитни музиканти, като Методи Кръстев и Мартин Стоянов-Мартист. Двамата са част от редица български групи, а към момента обединяват сили в редиците на No More Many More. Annie V пък участва като гост музикант в песента „Полуизяден“ от третия албум на бандата и някак закономерно триото изпълни това парче за финал на концерта.

Творчеството на Annie V има огромното предимство да бъде достъпно за различен тип слушатели. Това е музика за всякакъв повод и във всякаква среда – за слушане с любимия човек, среща с приятели или сам, сред природата или в града. Това е музика, която навсякъде звучи добре, защото доброто изпълнение е засищащо. Не е редно толкова хора да ходят гладни при положение, че има артисти като Annie V.

Снимки: © Стефан Стефанов