Още щрихи от последните месеци за вълнуващите личности и събития в света на класическата музика с уточнението, че се опитвам да очертая контурите на хората, които оформят това пространство у нас и изграждат реномето на страната ни по света.
Две кралици на перкусиите имаха силна година. Буквално от първия до последния ден на 2025-та Виви Василева (която в очите на европейската публика отдавна не е сестрата на Васко Василев) обикаляше Европа като солист на редица големи оркестри в сериозни концертни зали в Австрия, Италия, Швейцария, Турция, Словения, Финландия. Очакваме я през март отново в София с концерта за маримба на Дани Елфман.
2025 донесе новината, че Василена Серафимова, която живее и твори във Франция, преподава в Париж и Лозана, ще бъде артистичен директор на ансамбъла със сериозни традиции „Перкусионистите на Страсбург“. Василена откри сезона на Радиооркестъра с концерт за маримба от Гийом Конесон, който е посветен на нея (но и на космоса и науките). Майсторски класове из цяла Франция се редуваха с представяния на диска Bach Mirror (включително и на 24 май в една от залите в Айфеловата кула, една нова, но много хубава традиция този празник да се отбелязва с концерт в парижката столица) и продължават и в първите месеци на 2026 в Швейцария.
Като стана дума за Страсбург, правим плавен преход към виолончелистите. 20 години в състава на Страсбургската филхармония празнува Александър Сомов. В концертната зала на оркестъра, която е буквално на метри от Европейския парламент, той преди дни изпълни знаковия за кариерата му Първи концерт на Шостакович, а 2026 ще мине под знака на 50-годишния му юбилей. Той от години демонстрира високо ниво и красива зрялост на своето развитие; удоволствие е да се слушат неговите концертни появи в България на различни фестивали и в различни комбинации като камерен музикант. Иначе сякаш има „бум“ на свирещите на този инструмент от една страна, и на отлични виолончелисти от различни поколения, от друга. Истински шампион е Атанас Кръстев, само на 37 години, а вече професор в НМА – неуморно свири, организира (фестивал и академия Cellissimo, например), преподава и увлича. Високо е темпото и при Теодора Атанасова и като солист и като част квартет „Фрош“, която има и специален интерес към съвременната музика и към теоретичните изследвания.
През 2025 на 82-годишна възраст почина изтъкнатият виолончелист и педагог Венцислав Николов (той именно през 1966 изпълнява за първи път в България първия концерт на Шостакович за виолончело и оркестър), гастролирал активно по света, водил майсторски класове в Германия, Италия, САЩ, автор и на редица книги.
Преди да навърши 50, през този свят напусна Янко Маринов. Отдаден музикант, прекрасен органист, с наистина задълбочени познания в много музикални посоки (специализирал е и гръцка палеография), един от радетелите за разпространението на барокова музика в България, основател на Concerto Antico.
А в началото на 2026, едва на 53, ни напусна друг прекрасен виолончелист, Иван Лалев, дългогодишен концертмайстор на Софийската филхармония:
„…който свиреше винаги с любов, дисциплина, мисъл и дълбока отговорност към музиката и към хората до себе си“.
С тези думи го описаха неговите колеги. На този пост преди него в продължение на 40 години е бил баща му, Христо Лалев, който почина през 2025.
Връщаме лентата към цигуларите, за които започнахме да разказваме в първата част на този обзор – Марио Хосен имаше наситена европейска програма, след като беше избран официално със създадения от него Паганини ансамбъл за посланик на родния град на италианския виртуоз, Генуа в инициативата European Cultural Routes. Беше част от журито в няколко важни конкурса като „Яша Хайфец“ в Литва и Международния конкурс за цигулари в Одеса. И, естествено, дейността му като артистичен директор на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, който през тази 2026 ще отбележи 100 години от първия фестивален концерт в морската столица. Марио Хосен беше част и от журито на първото издание на конкурса Cantus Firmus в София. В този ред на мисли за отбелязване е концертната серия на Cantus Firmus, която постави в сърцевината инструмента – наречена „Колекция Страдивариус“, тя включваше концерти на Мила Георгиева, Лия Петрова и Светлин Русев и продължава и през 2026, като се добавят имената на Албена Данаилова и Веско Ешкенази.
Като говорим за журиране, задължително следва да отбележим в този обзор присъствието на Боян Воденичаров в журито на един от най-важните конкурси в света – „Кралица Елизабет“ в Брюксел. Знаем, че той е лауреат на този конкурс през 1983 и от години е преподавател в Кралската академия в Брюксел (при него е специализирала споменатата в първата част пианистка Надежда Цанова) и явно авторитетът, който си е изградил, е забележителен.
Васко Василев отбеляза по неговия характерен ефектен маниер 55-ия си рожден ден (и 30 години история с оркестъра на Ковънт Гардън) – с концерт в зала Арена в София и на Античния театър в Пловдив, както и с филма „Васко и цигулката“.
30 години сценична дейност отбеляза и клавирното дуо Аглика Генова – Любен Димитров. 30 години от онази изумителна за тях 1995, в която направиха нещо като Голям шлем, спечелвайки 4 от големите конкурси в света на клавирните ансамбли – ARD в Мюнхен, „Murray Dranoff” в Маями, както и конкурсите в Токио и Калтанисета. През 2025 излезе поредният им албум, първи от проекта „Дебюси“, в който представят всички творби на големия френски композитор за две пиана и четири ръце, който беше и веднага номиниран за наградата на критиката в Германия. В България те избраха Варна, за да отбележат този свой юбилей – с концерт в пиеси на Дебюси, но и на Равел и Жермен Тайефер, единствената дама в „Парижката шесторка“.
И в този обзор на всяка цена бих искала да включа поредното, юбилейно 10-то издание на Дните на виолата. Замислено и организирано от Владислав Андонов, професор в Националната музикална академия в София, това събитие обединява по един прекрасен начин виолистите от различните оркестри, студентите и преподавателите. Програмата е пълна с много премиери (световни и за България), специално написано творби и оригинални концепции, включително и представяне на един от трите концерта за виола, писани от откривателя на планетата Уран, един от прочутите астрономи в историята).
Друг голям проект в на НМА беше в сферата на клавирния съпровод – понякога подценявана, изключително важна сфера за развитие на много пианисти.
Фестивалите – големите сред тях като Мартенски музикални дни, Варненско лято, Софийски музикални седмици, Аполония са основата на родната фестивална конструкция.
Със свой собствен почерк, мисия и облик продължава да е „Дни на камерната музика“ в Габрово (напук на финансовите проблеми), а фестивалът на камерната музика в Пловдив има сериозни традиции. Пак в Пловдив „Дни на музиката в Балабановата къща“ пък се офирми в едно от новите фестивалните лица на града, а неговият създател на Мила Павлова уверено стъпи и в София с поредното издание на „Музикартисимо“, като специално отбелязване заслужава гостуването на световноизвестният духов квинтет „Морагес“. А проектът Wondrous Machine, който събира джаз трио (Константин Костов, Христо Йоцов, Димитър Карамфилов), оперната прима Светлина Стоянова и квинтет „Пилекадоне“, продължава една изключително любопитна линия, зададена от фестивала, която изследва и демонстрира връзките и общия път на класическата музика, операта и джаза.
Фестивалът с академия Allegra все така води европейски музиканти от най-висока класа. Той отбеляза своето 11-то издание през 2025, а докато пиша тези редове, в голямата зала на Военния клуб в София приключи второ зимно издание на Алегра – The Romantic project.
Седмо пък беше изданието за фестивала „Неотъпкана пътека“ в Ковачевица и Гоце Делчев, чийто артистичен директор Лора Чекоратова добавя неуморно нови локации и предизвикателства. През 2025 фестивалът стигна и до Добринище и Кърпачево, а през 2026 ги очакват и в Троян. Основан е от Лора, заедно с Георги Вълчев, Никола Таков и Мариана Карпатова (всички освен Никола живеят и работят в Ню Йорк) и самото име подсказва идеята, която ги движи. И, разбира се, Добринка Табакова. Важен акцент е създаването на нови творби за фестивала, като пиесата на Петър Керкелов, който се утвърждава като едно от интересните, търсещи и добре приети в европейското музикално пространство композитор от по-новото поколение. Тя беше представена и на специална гала вечер в Ню Йорк през декември.
Арбанаси продължи да бъде дом на друг фестивал, организиран от български музиканти, които работят от години в чужбина – Arbanassi Summer Music. Tук двигател е контрабасистката Юлита Фъсева от състава на Кралската фламандска филхармония в Антверпен, заедно с Димитри Местаг. Тя е от Велико Търново, а той осъзнава и усеща, че църквите и музеите на Арбанаси могат да бъдат огласени от класическа музика. Фестивалната програма е интересна и оригинална като поради факта, че в споменатите пространства няма как да има роял, се търсят други музикални комбинации. Тази година в 15-ото издание любопитни акценти бяха квартетът от Джузепе Верди и двата секстета (Глиер и Римски-Корасков), както и творби от по-малко познати автори у нас като Джон Стайнмец.
Балчик – освен традиционните „Дни на класиката“, които се провеждат от 2009, през 2025 се появи нов фестивал в града. И не просто в града, а в Двореца. Така се и нарича „В Двореца/In the Palace”, замислен от цигуларката Грациела Панайотова от радиооркестъра, която реализира през годините и редица много успешни музикални образователни проекти. Фестивалът в Двореца има за мисия да представя „креативни проекти от концертния живот у нас и в чужбина, чрез които да въведе публиката във вълнуващия свят на камерната музика“. Първото издание представи “QuartEthno”, “Джаз импровизатори свирят класическа музика“ (Христо Големинов и проекта му „Diagonal Shift”, кинопрожекция с музика наживо и Art&Shock квартет за финал.
Също в Балчик, на друго необичайно и много интересно пространство, културен център „Мелницата“ (наистина е мелница), се състоя премиерата на „Изгубените песни на Сизиф“ от Петър Керкелов, споменат и по-рано. Това бе един от проектите на Sofia Art Institute, създаден от пианистката Венета Нейнска. За нея – след малко.
Шабла – ако отидем още по на север, ще открием с удивление една от най-хубавите сцени на открито у нас. Там се провежда вече над 10 години и фестивал за старинна музика. Пиша това с надежда за поредно издание през 2026, след като прескочи 2025.
Друг интригуващ фестивал на морето, но на юг – созополският „Солинария“ също пропусна 2025, но пък „СолиСиМи“ се проведе за втори път в Музикалното училище в Бургас. Това е фестивал за млади (и малки) класически музиканти. А музикалното училище в края на годината се „превърна в новина“ и извън света на класическата музика с акцията (или каузата), инициирана от фондация „Солинария“ за закупуване на концертен роял, в големия концерт в рамките на която се включиха огромен брой музиканти от България и целия свят (далеч не само бивши възпитаници на училището).
Като става дума за инструменти за млади музиканти, в началото на 2026 Националното училище за музикални и сценични изкуства в Стара Загора успя да събере дарения в размер на 1 милион монети от по една стотинка за по-малко от месец и с тези 10 000 лева да купи нов вибрафон.
И да се върнем в София – един градски фестивал от модерен тип имаше своето. Culturama е творение на Ина Кънчева, иначе отлична оперна певица и през 2025 доведе в България Жорди Савал и неговия ансамбъл Hesperion XXI, който представи Революциите в барока от 1500 до 1600.
На територията на старинната музика продължава с размах, вяра и знания да действа цигуларката Зефира Вълова – създаденият от нея (и съмишленици) фестивал „Изкуството на барока“ се проведе за XIX път, приобщавайки София към европейските ценности в тази сфера чрез концерти и на утвърдени водещи имена и на млади музиканти и певци, майсторски класове, образователни събития, с идеята за достигане до по-широка публика.
С едно от големите имена в света на старинната музика започна и седмото издание на Culturama – градски фестивал от модерен тип, творение на Ина Кънчева, иначе отлична оперна певица. Жорди Савал и неговият ансамбъл Hesperion XXI представиха Революциите в барока от 1500 до 1600 година. Съвсем наскоро легендарният музикант бе удостоен с престижната награда „Ернст фон Сименс“ за огромния му принос към музиката. Емануил Иванов беше важна част и от този фестивал, както и японската пианистка Тамайо Икеда, носителка на Първа награда от конкурса „Пуленк“. Фестивалът посвети една от вечерите си на нови български творби за тромпет и оркестър като концертът беше на открито, на необичайно за този тип музика градско пространство и с участието на Симфониета Враца. Този оркестър под ръководството на Христо Павлов изпраща една много интензивна, със смели проекти, с премиери, но и с много класически във всеки смисъл програми.
Пианистката Венета Нейнска пък сякаш беше навсякъде – като изпълнител, но и като мениджър на създадения от нея Sofia Art Institute. В програма му се появиха поредица от инициативи, които „заразяват“ с любов към музиката и изкуството и формират общност като клуб „Култура“ за деца (към който голям интерес, оказва се, имат и възрастните), хорова академия за големи (или цели семейства). Успоредно продължиха концертите и мелодиите на възглавници, и по-новата линия „Концерти с история“. Венета беше сред моторите на инициативата за средствата за рояла за Бургаското музикално училище, беше и един от солистите в него; поредица от клавирни рецитали я доведоха до Австрия, Германия и САЩ; доведе в България пианистката Полин Йънг, която е и културен дипломат; продължи да се бори за по-голяма видимост и внимание към музиката и личността на Димитър Ненов.
Операта е друга тема и друг свят, но няма как да не отбележим провеждането на Operalia в София (с ключовата роля на Соня Йончева) – събитие, което доведе в столицата не само част от големите бъдещи звезди, но и ключовите играчи в сектора – импресарии, мениджъри, звукозаписни компании. И цял живот за тази изключителна Екатерине Буачзидзе, която спечели по настина безапелационен начин, талантлива, красива и с великолепен и добре школуван глас, София ще бъде специално място. И я чакаме за концерт със Софийската филхармония на 5 март.
Когато говорим за опера и балет и искаме да излезем от София, задължително трябва да добавим Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора, който с богата програма отбеляза своето 55-о издание.
Добавям и „почетно споменаване“ на един малко необичаен, но много интересно поднесен проект – Барток Gothic, в рамките на който се представя в необичайни пространства музиката на Барток, която е била използвана във филми (впечатляващо изследване на темата от страна на Кристина Денчева, а филмите, в които звучат негови творби – от квартети до Концерта за оркестър се оказват над 100), както и поставянето на началото на интегралния запис на квартетите на големия композитор с Art&Shock String Quartet.
Христо Йоцов продължава своите композиторски пътешествия в света на симфоничния оркестър – през 2025 се появи, а на 17 февруари (рождения му ден) 2026 прозвуча премиерно и концерта му за две пиана и оркестър. Друг светъл човек от света на джаза, какъвто е пианистът Милен Кукошаров, също все повече обича да твори съвременна музика в класическия смисъл на тази дума.
Българските диригенти (у нас, и по света) – друга голяма тема, която не мога да спомена с няколко реда, на която скоро ще посветя отделен материал.
На корицата: Виви Василева | Снимка: Адриана Трифонова
"