Автор: Лилия Големинова

Продължаваме нашето пътешествие из джазовите потайности на 2023.

Да започнем с Пловдив, защото там бяха два от големите джаз концерти на годината – на първо място, прекрасната джаз прима Даян Рийвс със стилна, многопластова и впечaтляваща програма с оркестър, а след това и добилата популярност и отвъд средите на джаза след дуета си със Стинг  Мелъди Гардо. Различни вселени, изкушили мнозина да пътуват до Пловдив.

Живко Петров със своето трио JP3 продължи представянето на излезлия предната година On the Way – албум, който звучи често и по джаз радиостанциите в САЩ и Канада. Неговото елегантно и изчистено пианистично присъствие, което придава финес и класа на всеки проект, в който се включва, продължава да носи естетическа наслада и усещане за принадлежност към най-доброто в световния джаз. 

Друг пианист и композитор, който се открои през 2023, безспорно беше Милен Кукошаров. Сякаш това беше моментът, в който кристализира неговата мащабна и богата музикална мисъл, вече с повече близост с класическата музика, но с всички средства на джаза.

Милен Кукошаров е ключов играч в (неизброимите) сякаш проекти на тромбониста Вили Стоянов, който и през 2023 неуморно издаваше албум след албум, обикаляше фестивали, работеше с младите (дали в музикалното училище или в други образователни инициативи) и завладяваше публики и умове. Музикант с мисия, редом с Михаил Йосифов, с когото преди време започнаха едно важно за българския джаз и брас пътешествие, наречено Брас асоциация. 2023 за Мишо Йосифов премина под знака на Новините в джаза, едно приключение, включващо много млади инструменталисти и гласовете на Велека Цанкова и Лъчезар Кацарски. Появи се и Първата емисия (тоест, албум), представиха я в цялата страна, а отделно Михаил Йосифов осъществи и поредица от срещи с Музикалните училища в България. Да не забравяме, че той води (което означава, работи здраво) Биг Бенда на Националната музикална академия.

Вили Стоянов продължи да споделя с публиката музиката на своя дядо Йосиф Цанков, като Милен Кукошаров сътвори великолепни аранжименти (или по-скоро оркестрации) за щрайх на някои от незабравимите песни на композитора и продължи да доказва, че (funk) тромбона е essential за родната сцена. Ще отбележа и албума SinTHesis (представен за първи път в Созопол на фестивала Солинария, нова малка светлинка сред фестивалите за стойностна музика у нас) на секстета, в който, освен Вили и Милен, са Димитър Льолев, Мартин Ташев, Борис Таслев и Атанас Попов.

Михаил Йосифов и Велислав Стоянов се събраха на една сцена (с цял симфоничен оркестър при това) и заради една от най-важните фигури в българския джаз в продължение вече на няколко десетилетия. Барабанист, великолепен аранжор, преподавател и композитор, Христо Йоцов създаде за тях двамата Концерт за тромпет, тромбон и оркестър, който гравитира между класиката и джаза. Самият Христо Йоцов продължава да присъства естетски на джаз сцената у нас.

Милен Кукошаров е част и от друг проект, интересен и неординарен – Das Weltschmerz Duett с Веселин Веселинов – Еко, което ни води към джаз фестивала в Пловдив, където този неотменен за развитието на музиката у нас басист получи награда за цялостен принос (далеч не само защото е станал на 60). Деветото издание на Plovdiv Jazz Fest, поредното доказателство за безупречния вкус на своя създател и двигател Мирослава Кацарова, беше с фокус върху китарата и доведе в града Джулиан Лаж, Волфганг Мутшпил, Шико Пинейро. И сякаш отново пианото остави трайна следа сред публиката с Джоуи Калдерацо със своето трио и присъствието на саксофониста Мигел Зенон. Самата Мира Кацарова продължи да създава своите концептуални програми с Мирослав Турийски и Младен Димитров (през 2023 се появиха Bluetronic, Beyond Jazz и на границата с 2024 – Paloma, единразличен поглед към латиноамериканската музика.

Продължаваме джаз обиколката на страната с Казанлък (музикантски и пеещ град, в който са родени важни елементи от групи като Остава и Блуба Лу) за да споменем, че там отмина 6-тото издание на джаз фестивала на града, в който обаче само първата и последната вечер са наистина свързани с джаза. Той започна с представянето на книгата за д-р Емил Илиев и завърши с проекта Jazz Kids на Даниела Станкова и Бразилиадо (Жобим, разбира се) на истинския джаз-двигател на града Надя Тончева.  

В Стара Загора пък джаз форумът отбеляза юбилей под мотото Цветовете на джаза – програмата на 10-ото издание откри Васил Петров (класика в жанра) и закри JP3 – Живко Петров, Димитър Карамфилов и Димитър Семов (техният албум On the Way за мен е истинско събитие) и Trombobby & C-mo с куп отлични музиканти (добър избор). Общината остана единствен организатор на събитието.

Джаз в Бургас също стана на 10, в програмата блестяха Йълдъз Ибрахимова и Камелия Тодорова, както и бургаската по произход фамилия Дончеви, включваща един филмов и театрален композитор, като Кирил Дончев и двамата му синове Антони и Георги, беше истински празник.  Джазът имаше и свой пристан във Варна с Международния джаз фестивал Варненско лято (за 32-ри път), с джазмени като Васил Спасов и Алексаднър Логозаров със своите триа, както и италианското Francesco Bearzatti trio. Джазът на младите в рибарското селище Карантината.

Тромпетистът Венци Благоев продължи с може би най-дълготрайния и много смислен проект, в който среща децата с джаза (докато пиша тези редове, само през януари имаше Джаз за деца край камината и Джаз зимна приказка за деца).

Джазът за деца беше и сред акцентите на Джаз под звездите на Деветашкото плато, един проект за джаз мечтатели на Ива Таралежкова, който се провежда  благодарение на финансовата подкрепа на почитателите или по-скоро съмишлениците си, вече е на крачка от 10-тото си издание.  Това лято там бяха и Милен Кукошаров, Росен Захариев, Георги Корназов, Милица Гладнишка, Марина Господинова, че и Никеца (ако влезем в света на мюзикъла, за отбелязване е представянето му в Исус Христос Суперзвезда).

Росен Захариев е част от музикантите (другите са Васил Хаджигрудев и Кирил Атанасов), събрани от Мартин Иванов за необичайния проект Малахитовата гора, който най-добре звучи сред единствената гора от секвои в България (над Кюстендил).

След тези летни джаз посоки, отиваме към Дунава и Джаз фест Русе със скромните две вечери, едната посветена на джаз надеждите на града (важна посока), а втората – на албума на Александра Борисова – Sunny, подкрепен от някои от най-добрите инструменталисти у нас.

Джазът си има свои събития с амбициите да се превърнат във фестивали – във Велинград и Кнежа, благодарение на отдадения Светослав Николов от Джаз ФМ, който реализира няколко много интересни проекта в различни точки, обединени от идеята за Джаз в цялата страна. Тук не можем да пропуснем Мими Николова, която стана на 85, а концертната й програма е по-наситена от всякога, като Банско, Созопол, Синеморец, Казанлък, София са само някои от градовете, в които тя излезе и пя на сцената. 

В Шумен пък се „роди“ първия младежки фестивал Децата на джаза, в центъра на който беше пианото, а в ролята на ментори влязоха Антони Дончев, Ангел Заберски и Мирослав Турийски.

Едно меко и елегантно присъствие на завърналата се в България певица Даниела Белчева също трябва да бъде отбелязано, защото музиката, която тя създава е красива.

Имаме и все по-трайно присъствие на чужденци на родната джаз сцена, което е нещо нормално за една столица (нали) – като саксофониста Арнау Гарофе, който избра София пред Барселона и през 2023 дори издаде и първия си солов албум или пък пианиста Стив Хамилтън, който по интересни пътища стига и остава тук и изненадва (приятно) гостуващите големи звезди. 

Снимка на корицата: Vili Stoyanov Sextet © Драгомир Димчев