Преди една година Българска музикална асоциация инициира проекта “Професия “Фолклорен музикант”, с който си постави редица цели, като например да извади на дневен ред проблемите, пред които тази професия е изправена по отношение на образованието, функционирането на професионалните фолклорни състави и ролята на общините за тяхното финансиране, развитие и устойчивост.

В рамките на тази една година БМА проведе срещи с ръководители на ансамбли, училища с професионално изучаване на фолклор и заместник-кметове по културата в общо в 12 населени места – Плевен, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Широка лъка, Котел, Смолян, Ямбол, Сливен, Черни Вит, Видин и Благоевград. Към този първи етап от проекта остава още да бъдат посетени градовете Бургас, Варна, Разград, Търговище, Русе, Добрич и София. Екипът е провел срещи с 9 ансамбъла, 5 училища и 3-ма представители на местните власти. Като резултат от тях бяха очертани няколко основни проблемни линии за ансамблите и съответно за училищата, върху които БМА ще съсредоточи усилията си през следващите два етапа от проекта. 

В изброените градове заетите музиканти в професионалните фолклорни състави са 220 на брой, от които 115 инструменталисти и 105 певци. Танцьорите са 208, художествените ръководители и административен персонал – 34 души. Посетените до тук ансамбли посочват един фактор като основен проблем в тяхната дейност и съществуване – ниското заплащане, което с едно изключение е минимална работна заплата. Друг основен проблем е липсата на жилищен фонд, който да бъде предоставен на пътуващите артисти. В някои места такъв съществува за театралните институции, но не и за ансамблите, а това би привлякло младите хора към по-малките населени места, където биха имали възможност да развиват професията си. Материалната база е следващото препятствие за функционирането на ансамблите. Тези, на които е осигурена такава, с нужните пространства и удобства, осезаемо развиват дейността си по-успешно. От друга страна обаче стои проблемът и за прекалено големия сграден фонд, които някои от ансамблите притежават. Той, от своя страна, изисква по-голям и непосилен за тях ежемесечен разход за усвояването на тази площ. Липсата на средства за развиване на дейността на ансамблите е друг голям проблем. Отпусканите от общините бюджети по 10-15 хиляди лева на година и далеч не във всяка календарна такава са крайно недостатъчни за поддържането на базите, човешкия ресурс и издръжката, още по-малко за реализирането на премиерни спектакли, закупуване на костюми или за подготовка на сценография. Затова и действията им са съсредоточени основно върху запазване на щатните бройки. 

Професионалните училища, които екипът по проекта посети до този момент, са: НУИ „Панайот Пипков“ – Плевен, Национално училище по музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“ – Пловдив, Основно училище „Г. Бенковски“ – с. Черни Вит, НУФИ “Филип Кутев“ – Котел и НУФИ „Широка лъка“ – Широка Лъка. Децата, които се обучават в тях, са общо 442, като с фолклорна музика се занимават 321, а с танци – 121. Сред музикантите с народно пеене се занимават 142, а с изучаване на инструменти – 179. И при тях като основен проблем се очертава материалната база, в това число и жилищния фонд за учители. Специфичните нужди на учащите се изискват по-голям сграден фонд, за да могат да разширят дейността си и да отговорят на наплива от желаещи. От друга страна в Котел и Широка лъка тази база е с огромни размери и е в сериозна тежест на ръководствата на съответните институции. Училищата не разполагат със средства за концертиране на децата в различни градове, а само по този начин могат да бъдат привлечени нови кадри. Липсата на цялостна стратегия при подготовката на кадри също се очертава ключов проблем, който води със себе си и опасността до 10 години някои от фолклорните инструменти да изчезнат изцяло. И според представители на училищата, и на ансамблите нуждата от експерт в Министерство на културата, който да е наясно със спецификите на фолклора и да защитава и отстоява интересите на работещите в тази сфера професионалисти, е належаща.

Секторът има и своите добри практики. НУФИ “Широка лъка“ участва в консорциум от 13 института, озаглавен „Изкуство и образование“. В програмата си имат предмет за обучение по софтуерни технологии в сферата на музиката и допълнителни часове по музикална теория, за подобряване на боравенето с материята. В момента търсят средства за създаването на звукозаписно студио. Училището в Котел е първоизточникът за създаване на образователна литература и програма по изучаване на фолклорни инструменти. Поддържат се тесни връзки с школите и провеждат 2 конкурса, които са основна възможност за привличане на потенциални ученици. В Плевен например преподавателите биват стимулирани да се ангажират лично с набиране на кадри и мотивирането им.

От срещите с представителите на общините на трите града – Сливен, Видин и Благоевград стана ясно, че местната власт полага целенасочени усилия за поддържане на ансамблите и има идеи за тяхното развитие. Също така нуждата от съвременни сцени за популяризиране на местната сценична култура е напълно осъзната и са предприети действия да се кандидатства по проекти и да се търсят средства за осъществяването им. 

Следващите етапи от проекта ще целят да предизвикат широко обсъждане между различните засегнати институции, ще търсят пресечните точки и общите цели, за да може да се изгради стратегия как професията “фолклорен музикант” да се запази, развие и да придобие онзи специален статут, който заслужава. Предложението за конкретни политики, които целят тяхното институционализиране и по-нататъшно опазване, развитие и бъдеще, е ключов момент в проекта.