Автор: Стефан Стефанов
Нов албум, старата Pizzza, все същата емоция. За пишещият тези редове концертът на 3-и октомври беше изпълнен с носталгия по една епоха, когато цените бяха значително по-ниски, времето стигаше за всичко и рутината беше проблем на някой друг. Добрата новина е, че дори човек, който сега е в тази фаза от живота и тепърва открива Pizzza, със сигурност ще има какво да намери за себе си в творчеството на групата. В тази музика има необходимата енергия, за да захрани електроцентрала, има достатъчно бунтовност да се свали правителство, има и настроение за няколко рождени дни един след друг. Ако човек иска да танцува, ще танцува, ако иска да се разкърши в погото – то го очаква. Забележително е как една банда може да отговори на различни по вкус предпочитания – тъкмо като любимата ти пица.
Преди години Pizzza бяха една от най-запомнящите се групи в българската пънк/ска музика, а сега е направо фар в липсата на море на тази сцена.
За щастие, варненската група не отстъпва нито крачка назад и вече е въоръжена за абордаж с чисто нов арсенал от музикални гюлета, които представи в софийския клуб Maze.
Определено няма да има скука занапред с новия албум Wonderground, особено с песни като Underground / Wonderground, Наш’та Маса, Скамейка (Ska Maker) или Креативност, Успех, Развитие (няма да напиша истинското име на тази песен по очевидни причини). Без съмнение, албумът спазва най-добрите Pizzza традиции в някакъв собствен стандарт от лежерни танци-манци и звукови шамари с крак тук и там.
От друга страна бандата отдавна разполага с избрана колекция от парчета, които щяха да бъдат счупени от въртене по купони, палатки, паркове и градинки, ако не бяха толкова здрави. С песни като Агро Песен, Свиня, Сенсимиля и Йо-Хо-Хо израсна един контингент от свободолюбиви и недоверчиви към всяка власт, но пък духовити хора, които имат подчертан афинитет към забавата като начин на живот. В действителност подобни концерти са важни, не само заради музиката, ами и заради едно преброяване на единомислещите, които изникват на всеки концерт като гъби след дъжд.
За щастие, Pizzza успяха да се преборят с техническите предизвикателства на концерта в петъчната вечер, а междувременно бандата припомни как ефективно се замайват глави и разкършват крайници. Това се дължи на една характерна пънк суровост, напомпана с огромно количество недоволство и фрустрация от сърцето на големия град. Това се дължи на един танцувален и закачлив дух, подходящ за лятна любов на морето, празници под звездите на върха планината или просто медитация със сладникавия дим за настройка на чакрите.
Концертът завърши с темата за битието и небитието в песента И ти ще умреш, която по подобаващ начин обобщава типичния за групата хумористично-сериозен тон.
Като цяло кой е казал, че трябва да сме сериозни, за да си кажем нещата в очите?
И не че не ги знаем, но е по-добре да си ги изпеем, защото музиката е мезе, с което ракията на истината се преглъща по-лесно.
Корабът на Pizzza винаги събира разноцветен екипаж под флага на сигурната забава и около една кауза без агресия, но с полезна доза непокорство. Въобще, който и да тръгне да прави такава музика по нашите ширини, има много Pizzza да изяде.