За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9

Китаристът Петър Георгиев – Между Бруклин, репетиционната, Витоша и Хималаите

Петър Георгиев, или както го наричат приятелите – Пешо Китарата, е роден музикант, добре познат на столичната (и не само) джаз, блус, фънк сцена с безбройните си проекти. Захваща китарата още в тийнейджърските години, завършва бакалавър “Джаз китара” в Нов български университет, а сетне и магистратура в Queens College, Ню Йорк, и Бруклинската консерватория. Обучава се под ръководството на Майкъл Мосман – тромпет, Антонио Харт – саксофон, Дейвид Беркман – пиано и много други.

Днес, когато не свири с някои от музикалните си проекти – Harlem Jazz, Tres muchachos musicos и др., изкачва върхове. Музикални, а и не само. От малък Петър обикаля родните планини и черпи енергия и вдъхновение от българската природа. Днес е жител на света, а верен спътник в пътешествията му е умалената китара Китариндо, с която трансформира, спиращи дъха заснежени или слънчеви гледки в ноти и прекрасна музика, която сам определя като свой саундтрак.

 С Петър се срещам минути преди концерта премиера на дебютния му общ албум с вокалиста Павел Терзийски “Old city songs” в “Чай във фабриката”.

 Как започна пътят ти към музиката?
Бях ученик на 13-14 години, някои от съучениците ми свиреха вече на китари. Аз харесвах рок и блус музика, банди като Led Zeppelin.

До колко е ключов факторът на “музикалното семейство”, за да се захване човек сериозно с музика?
Ключов е за класически, но не чак толкова за поп-рок/ джаз музиканти. Като тийнейджър, мечтата ми беше да изсвиря интрото на  “Stairway to heaven” на Zeppelin, но това се оказа много трудна песен. За да я науча, трябваше да владея много други знания. А докато стигна до това парче, минаха около 2 години. В крайна сметка музиката си стана приключение за цял живот!

Сега се занимаваш професионално с нея. Какви са настоящите ти проекти?
Първите, които ми идват на ум са формациите ни с Павел Терзийски. С него свирим в няколко различни проекта, включително тази вечер ще представим дебютния ни,  съвместен албум “Old City Songs”. Заедно с Павката и нашия приятел и тромпетист Росен Захариев – Роко правим и трибют на великия музикант Чет Бейкър. Една от бандите, с които свиря, се казва Harlem Jazz. В състава й влизат адски готини музиканти, изпълняващи предимно джаз и фънк.

Проектите са много: един от тях – Tres Muchahos Musicos, ни събира с тромпетиста Мишо Йосифов. Работя и с невероятната изпълнителка Деси Андова, и нейната банда Desy & The Shiny Stockings.

Какво ще чуем тази вечер?
Музика от дебютния ни албум с Павел Терзийски – някои любими джаз, суинг, боса нова, румба, блус парчета. Всички подбрани и аранжирани в наш стил, тъй като с Павел свирим заедно вече почти 6 години.

Това е вторият концерт, с който представяме “Old City Songs”. Албумът записахме през последната половин година – основно от есента насам. Процесът на работа беше доста ефективен. И двамата с Павел имаме студиа, при това в една и съща сграда.  В тях, а понякога и в полудомашни условия, успяхме да направим изключително симпатичен албум.

Разкажи ни за дебютния ти запис “Inspirations” (2016). От една твоя лекция разбрах, че при теб вдъхновенията идват от природата и планината. А кои са ежедневните?
Супер е, че си била на презентацията! (лекцията “Височинен музикант”на “Дни на предизвикателствата”, провела се на 01.12.2017 в УАСГ.) Моят дебютен албум Inspirations, наистина е вдъхновен от природата, от планината основно. От всичките ми приключения по световните възвишения, на които съм бил през последните години, сбъдвайки мечтите си да зърна някои от най-високите планини отблизо, да се докосна до магията на Хималаи, Анди, Кавказ, Алпи. На всички тези приключения нося със себе си малка планинска китара, с която си свиря, когато ми дойде музата. По време на тези пътешествия се раждат мелодии, които в последствие записах в студио с някои от най-добрите български джаз музиканти. Това е саундтракът на моите планински приключения!

Когато показах видеата на по-малкия си брат, също китарист, той възкликна “Я, укулеле!”. Но аз знам, че не е. Каква е разликата с твоя преносим инструмент?
Китарата е абсолютно нормална, с 6 струни – като акустична китара. Просто е супер малка, почти няма акустично тяло, за да може да се носи по-лесно. Наистина е доста компактна и лесно мога да я качвам на някои от върховете, които покорявам. Така че, тя е видяла доста места! За последно, преди 2 седмици, беше на вулкана Тейде, на остров Тенерифе в Испания. С неговите 3718 м., това е най-високият връх в Испания.  Та се качихме заедно, с тази прекрасна спътница.

Китарката има ли си име?
Да, Китариндо! Кръстих я така на предишното приключение в Латинска Америка, когато бях в Перу и Боливия през 2013 г.

Каква техника използваш на ежедневна база, на концерти, на репетиции?

В зависимост от концерта, електрически или акустични китари, усилватели. Марката е без значение, изкуството, което се създава, е важно. И въобще трансферът на емоция: от изпълнителя към публиката, и по-скоро връзката музика-музикант – като един проводник и усилвател на вселенската вибрация към публиката. За мен това е водещото.

Как намираш баланса между полезното и приятното? Дори когато отидеш на планина, хващаш китарата и твориш. Тоест правиш това, което е част от професията ти, от рутината. С какви други хобита се занимаваш?
С годините хората стават много различни и това, разбира се, е много красиво! Мога да споделя моя опит и моя начин, като знам, че някои колеги музиканти изобщо не работят така. Но ако на мен не ми се свири на китара, определено не свиря.

Единствено се стремя всеки ден, ако мога, дори насила, според състоянието ми, да посвиря 10-15 минути, за да може пръстите най-малкото да се раздвижат и да не забравят тотално онова, което могат. Нооо ако не ми се свири – просто не свиря 🙂 Както и обратното: когато ми се свири. Затова именно нося планинската китара на тези приключения, тъй като понякога съм извън България в продължение на 2-3 месеца, а ако ми се досвири, за мен това е много неприятна ситуация. Трябва да използвам вдъхновението, когато се появи, за да го материализирам в музика.

Какво винаги взимаш със себе си (освен Китариндо)?
Доброто настроение, задължително, хаха!

Разкажи ни повече за един фестивал нависоко в планината, на който те бяха поканили?
Да, това се случи миналото лято в Грузия, фестивалът “We are Svaneti”, в местността Сванети,  в Кавказ. Поканиха ме да участвам и да представя музиката от албума “Inspirations”, тъй като фестивалът беше точно в Кавказ и беше насочен към планината, планинските култури – като местната, на сваните – жителите на региона. Сторило им се е подходящо и аз да участвам, да разкажа за световните планини.  Споделих им и за други места, а най-вече децата останаха силно впечатлени.  Посвирих им с Китариндо, въобще: беше много готино.

Спомена, че си започнал с рок музика. Следиш ли съвременната сцена, ходиш ли на такива концерти?
Следя, да, но някак отстрани. Рок почти не свиря. Ходя на концертите на някои мои колеги и приятели или на банди, които са ми любопитни.
Как се възпитава любовта към природата и музиката?
Както към всичко останало: първо даваш възможност на човек да се докосне до красотата, после го пускаш той сам да се огледа, да се ослуша, и чак тогава му показваш онова, което теб те вдъхновява най-много и ти допада в това преживяване. И ако той се запали – страхотно! Ако не – чувството пак е страхотно !

А сега накъде?
Към саундчек за концерта тази вечер с колегата Павел Терзийски!

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
X