Понякога, но само понякога, събота вечер е нещо повече от продължение на петъка и с малка доза късмет човек може да се окаже на някой непознат остров на музикалните съкровища. Нужен е само попътен вятър, за да бъдеш обнадежден за бъдещето.
Paracosm е българска група, активна от 2015 г. и този стаж не може да остане незабелязан. Сетът им на 13 април не остави съмнение в това какво се случва, когато няколко млади, надъхани музиканти работят усилено, за да се сработят максимално. Резултатът е, че звукът на бандата е стегнат и мощен, а ритъм секцията веднага се набива на уши, дори предвид че барабанистът е нов член на състава. Другата добра новина е, че Paracosm са част от една нова вълна на местната сцена. Практиката да се залага на текстове на български става все по-популярна, което идва да покаже, че нещата се обръщат и това е добре, защото публиката заслужава да чува посланията на родния си език. Paracosm ги доставят незабавно в парчета, като новото Огън, по-старото Враг или последният сингъл Пролет.
Междувременно Paracosm изглежда са част и от една друга тенденция – в последните години много от българските алтърнатив банди съвсем очевидно черпят вдъхновение от гръндж музиката. Това се забелязва дори при по-млади групи, така че Сиатълският дух не е скелет в гардероба от началото на 90-те, ами понастоящем бива преоткриван и интерпретиран на местна почва. Причините за това вероятно ще отнемат един цял отделен материал, но те несъмнено са свързани, както с лични музикални предпочитания, така и с предразполагащите особености на средата и времената. При всички случаи не е случайно, че Paracosm изпълниха кавър на Man in the Box на Alice in Chains.
За втората банда, която излезе на сцената на бар-клуб Chameleon в съботната вечер, може да се каже, че носи подчертан еклектичен привкус. People of Maha е група, отличаваща се по толкова различни параграфи, че всъщност остава в собствена категория. Стилът на експлозивното женско трио определено е рок, но влиянията са така многобройни, че всяко по-категорично определение бързо ще изгуби почва под краката си. Разнообразието в творчеството на People of Maha несъмнено е привличащо, а бонусът е, че в тази музика няма пълнеж. Всичко, което е изсвирено/изпято, е било повярвано преди това.
Стилът на People of Maha е изграден върху една солидна и постоянна мелодичност, въпреки скрития заряд, който бива освободен по време на концерт. На живо бандата се разгръща и тук не става въпрос само за музиката, но и за излъчването на групата, когато тя е в стихията си. Някои от парчетата, като Remember My Name, Don`t и Darling са енергични, танцувални и в този смисъл наистина увличащи. Can’t Control Myself изригва от кутията на своята радиофонична студийната версия, а Heaven пък е покана за вечеря с баншите, които ще привикат рая по-рано от очакваното. И защо не?
Ако песните на People of Maha сами по себе си носят заряд, то на живо огънят е разпален от фронтдамата Биа Карвальо, която притежава страхотни гласови данни и атрактивно сценично присъствие в еднаква степен. На българската сцена като цяло липсват вокалисти с ярко артистично присъствие, но в случая то е в излишък. Биа се вихри боса на сцената със същата лекота, с която общува с публиката на английски и по-рядко на български с бразилски акцент. Понякога е сериозна, понякога се шегува, но определено има необходимата харизма, за да убеди всички присъстващи, че са на правилното място в правилното време.
Заключението? People of Maha са най-лошо пазената тайна на рок сцената към момента. Тайна, защото повечето хора все още не знаят за бандата. Лошо пазена тайна, защото в някакъв момент за People of Maha ще се разбере и всички ще спечелят от това.
Снимки: © Стефан Стефанов