Не е лесно в три думи да съчетаеш светове, които мнозина считат за противоположни. Светове, изпълнени със сложни и свободни асоциации, в които можеш да се изгубиш, а можеш и да откриеш още едно от милионите лица на съвременната музика. Както прави специалният ни гост Живко Коев в интервю, превръщащо се в оперно либрето …
ПРОЛОГ
Как поставихте началото и как оперната нишка успя да се вплете толкова естествено в проекта?
Началото? То някак си само се постави. Композирайки песни за групите, в които участвах, в един момент установих, че персонажите са едни и същи и историите им са свързани. Или могат да бъдат, ако аз пожелая. И пожелах, защото един такъв проект дава огромна свобода на твореца – и откъм изразни средства и откъм музиканти, с които да работи. А за мен творчеството винаги е било свобода. Например, никога не съм бил фен на жанровите ограничения. Така и с оперната нишка.
Как избрахте името?
Трудно. Отне месеци, защото всички имена, които измислях все излизаха заети. Понякога се оказваше, че има 10 групи с името, което съм измислил. Друг път – ъндърграунд индъстриъл пънк трио от южна Корея с една издадена песен през последните 20 години… Накрая – не помня как точно – се спрях на Pagliacci. Вдъхновено от операта на Леонкавало, разбира се. Винаги ме е увличала идеята за пиеса в пиесата. Маска, под която има друга маска, под нея – друга и т.н. Докато ние самите забравим кои сме и има ли нещо въобще под последния слой маски. Това е идеята на Pagliacci Metal Opera.
Това, което представяте на сцената, случва ли се и в истинския живот? Артисти ли сте в ежедневието си или всичко се отмива с грима?
Това, което се случва на сцената, е може би по-истинско от самия живот. В живота всички играем роли почти постоянно. Обществото ни го налага. Нормално е – иначе социумът би се разпаднал. На сцената човек се свързва с нещо дълбоко в себе си, нещо отвъд ежедневния човешки порядък. Там е много повече себе си, отколкото в обществото.
ДЕЙСТВИЕ I
Страшното и злото винаги са намирали начин да се слеят с образа на клоуните. Успява ли това да изиграе положителна роля за тежкия звук и музикални идеи, които имате?
Истински страшното в концепцията на Pagliacci е, че клоуните сме самите ние. В албума няма клоуни като такива. Ние, криейки истинската си природа дори от самите себе си, забравяме кои сме. Няма нищо по-страшно от това и последствията, до които то води.
Колко скъпо би могло да струва това, единствен да можеш да се присмиваш на краля? Свършва ли комедията, когато вече изобщо на никого не е смешно?
Кралят би трябвало да може сам да се присмива на себе си, в противен случай той се превръща в роб на собствените си слабости и недостатъци. Престава да бъде крал. Над него стоят гордостта му, властолюбието, суетата. Властта на краля е условна, базирана на обществена договорка. Когато забрави това и повярва, че властта е присъщо негово качество, част от него, а не нещо дадено му отвън, когато се идентифицира с властта си, той става комичен. И по някакъв начин трагичен.
Свършва ли комедията някога? Някои казват, че самият живот е една Космическа шега. Когато разбереш живота, разбираш и шегата – и обратно. Хуморът е по някакъв начин вплетен в Творението. Без него светът е непълен.
Разполагате ли с всичко необходимо, за да създавате най-добрата музика, на която сте способни?
С вдъхновение – да. Време – не толкова, но когато има вдъхновение то някак си намира начин да се превърне в творчество. Заобиколен съм от прекрасни музиканти – Цена Стефанова, Димитър Белчев, Дез Маринков, Катерина Симеонова, Димитър Найдев, Георги Латев, Йордан Йорданов, Джузепе Ямпиери – Mistheria. Това са най-близките ми приятели. Това са хора с постоянен блясък в очите. Хора пребиваващи отвъд злободневието. Общуването с тях винаги е издигащо и вдъхновяващо. Какво повече му трябва на човек, за да твори най-добрата музика, на която е способен?
ДЕЙСТВИЕ II
Snowy Shaw, Mistheria, Веско Кунчев – каква е връзката им с проекта Pagliacci Metal Opera? Как виждате ролите им в либретото, което сътворявате?
Snowy Shaw е много интересен човек – мултиинструменталист, който ми стана изключително симпатичен с участието си като вокалист в албумите на Therion, където допринасяше с нещо – поне за мен – неповторимо. Преди това го бях запомнил като барабаниста на King Diamond и Dream Evil. Оказа се, че той и свири на китара, бас, пее и е композитор на много песни включително най-големия хит на Dream Evil. Всички роли в албума на Pagliacci бяха разпредени освен една – тази на злонамерения разказвач на историята. Питах за препоръки приятелите си, обяснявах, че ми трябва вокалист като Snowy Shaw за тази роля, докато в един момент някой ми каза: „Защо не предложиш на самия Snowy да участва в проекта?“ Казах си – нищо не губя. Писах му, пратих му демо записи, музиката му хареса и записа парчетата.
С Mistheria се запознахме покрай Vivaldi Metal Project. Той беше направил конкурс за аранжори за проекта и аз реших да участвам – от една страна изискванията на конкурса бяха много интересни, от друга страна ме привлече възможността клавиристът на Брус Дикинсън да чуе и оцени работата ми. Спечелих конкурса. Той пусна втори – за друга песен – и аз пак спечелих. Постепенно се сприятелихме, започнахме да работим заедно върху албума, написах още една песен за проекта… В един момент се оказа, че неусетно съм се превърнал в дясната ръка на един от най-добрите клавиристи в съвременния метъл. Един ден той сам ме попита, правейки се на обиден: „А мен няма ли да ме поканиш да участвам в твоя проект Pagliacci?“
Веско Кунчев ми писа за една обява в българския форум за музиканти. Трябваше ми цигулар или виолист за проекта. Помня, че се видяхме за кафе около обед и останахме да си говорим до вечерта. Много интересен човек – скромен и изключително вдъхновяващ. Говорихме си за метъл и медитация. Как вдъхновението се изчерпва и начините да го възстановиш. Че ако Металика влязат в ашрам за един месец на пост и медитация, когато излязат ще напишат най-гениалния си албум. Уникален виолист. Смея да твърдя, че в света се броят на пръсти инструменталистите с неговата техника и усет за импровизация. За съжаление, повечето неща, които записа за проекта, още не са видели бял свят. Едва след като по стечение на обстоятелствата и аз се преместих да живея в Испания успях да оценя колко всъщност големи са тук групите, в които той свири. И напълно заслужено.
ДЕЙСТВИЕ III
Споделете най-интересното около заснемането на видеото към “A Place To Hide”!
Най-интересното е, че за снимките и двамата с Катерина Симеонова (певицата в песента и главен персонаж в клипа) дойдохме болни. Мръзнахме два дни в снега в планината и си тръгнахме напълно здрави. Отдавам го на чистия въздух и енергията на гората. Иначе има много други интересни неща, около клипа. Snowy снима неговата част в Швеция с изцяло друг екип, Ани Дамаскова и екипът й направиха чудеса и на снимачната площадка, и със сценария, и в постпродукцията… Изумително е колко кадърни и талантливи хора има в България.
Какви са впечатленията ви от развитието на съвременната българска сцена?
Говорим за българската метъл сцена? Има брутално яки неща! Aegonia, Ghost Warfare, ViolentorY, Velian, Wartime, smallman … Това са все групи на световно ниво, за които се сещам в момента. В жанровете, които аз слушам. Не мисля, че българската сцена отстъпва по нещо на световната. Запознат съм, например, с италианската сцена и там проблемите са същите. Например, английският език. Много банди не владеят достатъчно добре английски език, за да могат да пишат качествени текстове на него и това ги дърпа назад. Същото е в България. Изобщо, музикантите са склонни да подценяват важността на хубавия текст. При мен е различно, защото аз съм първо поет, после – музикант. Но това е друга тема.
Накратко, на Запад има малко повече възможност за реализация и изява за метъл групите, но това не значи, че в България им отстъпваме по качество. Казвам „малко повече“, защото има интернет, границите са отворени – никога не е било толкова лесно една група да достигне до феновете си. Стига да има желание и упоритост.
(Вместо) ЕПИЛОГ
Кое е следващото нещо, което да очакваме от вас?
В последните две години работя върху нов проект. По време на записите на акустичния мини-албум на Vivaldi Metal Project “The Extended Sessions” се запознах с главната певица на проекта Цена Стефанова. Оказа се, че имаме много общи интереси и сходен вкус (в по-голяма степен дори и от този с маестро Misheria, който ни запозна). Малко по малко започнахме работа върху общ музикален проект. Смея да твърдя, че никога досега не съм работил с такава лекота и вдъхновение. Творческият подход и музикален гений на Цена са такива, че имам чувството, че песните сами се пишат. В момента бившият басист на Nightwish Сампа Хирвонен записва бас за първото ни парче. Скоро ще обявим и останалите членове на групата.
Снимка: Pagliacci
Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”