За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Pagliacci Metal Opera. Живко Коев. Интервю

Не е лесно в три думи да съчетаеш светове, които мнозина считат за противоположни. Светове, изпълнени със сложни и свободни асоциации, в които можеш да се изгубиш, а можеш и да откриеш още едно от милионите лица на съвременната музика. Както прави специалният ни гост Живко Коев в интервю, превръщащо се в оперно либрето … 

ПРОЛОГ
Как поставихте началото и как оперната нишка успя да се вплете толкова естествено в проекта?
Началото? То някак си само се постави. Композирайки песни за групите, в които участвах, в един момент установих, че персонажите са едни и същи и историите им са свързани. Или могат да бъдат, ако аз пожелая. И пожелах, защото един такъв проект дава огромна свобода на твореца – и откъм изразни средства и откъм музиканти, с които да работи. А за мен творчеството винаги е било свобода. Например, никога не съм бил фен на жанровите ограничения. Така и с оперната нишка. 

Как избрахте името?
Трудно. Отне месеци, защото всички имена, които измислях все излизаха заети. Понякога се оказваше, че има 10 групи с името, което съм измислил. Друг път – ъндърграунд индъстриъл пънк трио от южна Корея с една издадена песен през последните 20 години… Накрая – не помня как точно – се спрях на Pagliacci. Вдъхновено от операта на Леонкавало, разбира се. Винаги ме е увличала идеята за пиеса в пиесата. Маска, под която има друга маска, под нея – друга и т.н. Докато ние самите забравим кои сме и има ли нещо въобще под последния слой маски. Това е идеята на Pagliacci Metal Opera.

Това, което представяте на сцената, случва ли се и в истинския живот? Артисти ли сте в ежедневието си или всичко се отмива с грима?
Това, което се случва на сцената, е може би по-истинско от самия живот. В живота всички играем роли почти постоянно. Обществото ни го налага. Нормално е  – иначе социумът би се разпаднал. На сцената човек се свързва с нещо дълбоко в себе си, нещо отвъд ежедневния човешки порядък. Там е много повече себе си, отколкото в обществото.

ДЕЙСТВИЕ I
Страшното и злото винаги са намирали начин да се слеят с образа на клоуните. Успява ли това да изиграе положителна роля за тежкия звук и музикални идеи, които имате?
Истински страшното в концепцията на Pagliacci е, че клоуните сме самите ние. В албума няма клоуни като такива. Ние, криейки истинската си природа дори от самите себе си, забравяме кои сме. Няма нищо по-страшно от това и последствията, до които то води. 

Колко скъпо би могло да струва това, единствен да можеш да се присмиваш на краля? Свършва ли комедията, когато вече изобщо на никого не е смешно?
Кралят би трябвало да може сам да се присмива на себе си, в противен случай той се превръща в роб на собствените си слабости и недостатъци. Престава да бъде крал. Над него стоят гордостта му, властолюбието, суетата. Властта на краля е условна, базирана на обществена договорка. Когато забрави това и повярва, че властта е присъщо негово качество, част от него, а не нещо дадено му отвън, когато се идентифицира с властта си, той става комичен. И по някакъв начин трагичен.
Свършва ли комедията някога? Някои казват, че самият живот е една Космическа шега. Когато разбереш живота, разбираш и шегата – и обратно. Хуморът е по някакъв начин вплетен в Творението. Без него светът е непълен. 

Разполагате ли с всичко необходимо, за да създавате най-добрата музика, на която сте способни?
С вдъхновение – да. Време – не толкова, но когато има вдъхновение то някак си намира начин да се превърне в творчество. Заобиколен съм от прекрасни музиканти – Цена Стефанова, Димитър Белчев, Дез Маринков, Катерина Симеонова, Димитър Найдев, Георги Латев, Йордан Йорданов, Джузепе Ямпиери  – Mistheria. Това са най-близките ми приятели. Това са хора с постоянен блясък в очите. Хора пребиваващи отвъд злободневието. Общуването с тях винаги е издигащо и вдъхновяващо. Какво повече му трябва на човек, за да твори най-добрата музика, на която е способен? 

ДЕЙСТВИЕ II
Snowy Shaw, Mistheria, Веско Кунчев – каква е връзката им с  проекта Pagliacci Metal Opera? Как виждате ролите им в либретото, което сътворявате?
Snowy Shaw е много интересен човек – мултиинструменталист, който ми стана изключително симпатичен с участието си като вокалист в албумите на Therion, където допринасяше с нещо – поне за мен – неповторимо. Преди това го бях запомнил като барабаниста на King Diamond и Dream Evil. Оказа се, че той и свири на китара, бас, пее и е композитор на много песни включително най-големия хит на Dream Evil. Всички роли в албума на Pagliacci бяха разпредени освен една – тази на злонамерения разказвач на историята. Питах за препоръки приятелите си, обяснявах, че ми трябва вокалист като Snowy Shaw за тази роля, докато в един момент някой ми каза: „Защо не предложиш на самия Snowy да участва в проекта?“ Казах си – нищо не губя. Писах му, пратих му демо записи, музиката му хареса и записа парчетата.
С Mistheria се запознахме покрай Vivaldi Metal Project. Той беше направил конкурс за аранжори за проекта и аз реших да участвам – от една страна изискванията на конкурса бяха много интересни, от друга страна ме привлече възможността клавиристът на Брус Дикинсън да чуе и оцени работата ми. Спечелих конкурса. Той пусна втори – за друга песен – и аз пак спечелих. Постепенно се сприятелихме, започнахме да работим заедно върху албума, написах още една песен за проекта… В един момент се оказа, че неусетно съм се превърнал в дясната ръка на един от най-добрите клавиристи в съвременния метъл. Един ден той сам ме попита, правейки се на обиден: „А мен няма ли да ме поканиш да участвам в твоя проект Pagliacci?“
Веско Кунчев ми писа за една обява в българския форум за музиканти. Трябваше ми цигулар или виолист за проекта. Помня, че се видяхме за кафе около обед и останахме да си говорим до вечерта. Много интересен човек – скромен и изключително вдъхновяващ. Говорихме си за метъл и медитация. Как вдъхновението се изчерпва и начините да го възстановиш. Че ако Металика влязат в ашрам за един месец на пост и медитация, когато излязат ще напишат най-гениалния си албум. Уникален виолист. Смея да твърдя, че в света се броят на пръсти инструменталистите с неговата техника и усет за импровизация. За съжаление, повечето неща, които записа за проекта, още не са видели бял свят. Едва след като по стечение на обстоятелствата и аз се преместих да живея в Испания успях да оценя колко всъщност големи са тук групите, в които той свири. И напълно заслужено.

ДЕЙСТВИЕ III
Споделете най-интересното около заснемането на видеото към “A Place To Hide”!
Най-интересното е, че за снимките и двамата с Катерина Симеонова (певицата в песента и главен персонаж в клипа) дойдохме болни. Мръзнахме два дни в снега в планината и си тръгнахме напълно здрави. Отдавам го на чистия въздух и енергията на гората. Иначе има много други интересни неща, около клипа. Snowy снима неговата част в Швеция с изцяло друг екип, Ани Дамаскова и екипът й направиха чудеса и на снимачната площадка, и със сценария, и в постпродукцията… Изумително е колко кадърни и талантливи хора има в България. 

Какви са впечатленията ви от развитието на съвременната българска сцена?
Говорим за българската метъл сцена? Има брутално яки неща! Aegonia, Ghost Warfare, ViolentorY, Velian, Wartime, smallmanТова са все групи на световно ниво, за които се сещам в момента. В жанровете, които аз слушам. Не мисля, че българската сцена отстъпва по нещо на световната. Запознат съм, например, с италианската сцена и там проблемите са същите. Например, английският език. Много банди не владеят достатъчно добре английски език, за да могат да пишат качествени текстове на него и това ги дърпа назад. Същото е в България. Изобщо, музикантите са склонни да подценяват важността на хубавия текст. При мен е различно, защото аз съм първо поет, после – музикант. Но това е друга тема.

Накратко, на Запад има малко повече възможност за реализация и изява за метъл групите, но това не значи, че в България им отстъпваме по качество. Казвам „малко повече“, защото има интернет, границите са отворени – никога не е било толкова лесно една група да достигне до феновете си. Стига да има желание и упоритост.

(Вместо) ЕПИЛОГ
Кое е следващото нещо, което да очакваме от вас?
В последните две години работя върху нов проект. По време на записите на акустичния мини-албум на Vivaldi Metal Project “The Extended Sessions” се запознах с главната певица на проекта Цена Стефанова. Оказа се, че имаме много общи интереси и сходен вкус (в по-голяма степен дори и от този с маестро Misheria, който ни запозна). Малко по малко започнахме работа върху общ музикален проект. Смея да твърдя, че никога досега не съм работил с такава лекота и вдъхновение. Творческият подход и музикален гений на Цена са такива, че имам чувството, че песните сами се пишат. В момента бившият басист на Nightwish Сампа Хирвонен записва бас за първото ни парче. Скоро ще обявим и останалите членове на групата. 

Снимка: Pagliacci

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg
X