За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Орендъ: артистичен метъл прочит на древен български фолклор

Днес срещата ни е с Петър Стоянов и неговия музикален проект “Орендъ”. В това, разбира се, няма нищо случайно, тъй като дебютният им албум „Маскул“ не убегна от полезрението на нашето зорко БМА око. Ако имате нужда от нови метъл открития, защо да не сторите това с поглед към миналото? Орендъ съчетават български народни песни, които всички добре познаваме, в нов, възроден метъл прочит. Да, „Девойко, мари хубава“, „Катерино моме“, „Капитан Петко Войвода“ и други имат място дори в плейлиста от 21 век …

Защо “оренда”? Каква символика откриваш в древните вярвания по нашите земи, къде е мястото им днес?
Оренда е теологична концепция, която е заложена в много племена и народи от Китай до Северна Америка. Тя се изразява в това, че във всеки човек е заложен огромен потенциал, който той може да реализира и да постигне това, за което мечтае. Символите оренда са различни по вид и всеки има своето значение, но за мен самата концепция в по-широк план е важната. Орендъ е артистичният вариант на оренда. Цялостната концепция е нещо, което, според мен, т.нар. мотиватори се опитват да вплетат в програмите си, за да вдъхнат самочувствие на зрителите и клиентите си. Според мен просто е нужно да вярваш малко повече в себе си и да си стъпил здраво на земята, за да не отлетиш прекалено нависоко, преди да си се научил.

Какво прави едно метъл парче “фолклорно”, освен новите аранжименти на добре познати мелодии и мотиви?
В Орендъ единственото фолклорно са текстовете и музиката на самите народни песни, докато аранжиментите са по-съвременни като звучене и структура. Исках да избягам от използване на традиционни инструменти, за да изградя един по-различен образ на Орендъ, не толкова като фолк метъл група. За момента на сцена излизаме с тениски с шевици, а след време се надявам да имаме възможност за по-уникален външен вид, когато представяме проекта.

Смяташ ли, че фолк метълът е модерен начин да съхраним традициите си? Можем ли така да накараме “младите” да обърнат поглед назад към времето и обичаите на нашите деди?
Определено за да продължим традициите в бъдеще, трябва да го правим чрез езика на младите, в конкретния случай с Орендъ – чрез метъла. Това е една супер готина тенденция като цяло в музиката, която извлича максимума от фолклора и го представя със съвременно звучене – било рок, метъл, рап или електронна музика. Това е начална стъпка към привличане на интереса на младите към традициите и обичаите ни.

Като създател на проекта, разкажи ни повече за появата му!
Първоначалната идея се зароди през 2015 г., когато с една от групите ми решихме да участваме в поп-рок феста в Несебър. Условието беше да имаме един кавър и една песен на български език. Друга предпоставка е, че тогава Слави и Ку-ку бенд бяха започнали с една поредица от концерти и тогава се замислих, че бих искал да направя моя версия на народна песен с по-различен аранжимент. Така се появи “Катерино моме”, която през 2017 г. завърших и записах с приятели. След добрите отзиви реших да пробвам с още няколко песни и така се стигна и до цял албум.

Да поговорим за “Максул” – какво можем да открием в дебютния албум на Орендъ?
Когато започнах да създавам аранжименти и за проекта, бях с нагласата, че ще бъде само едно EP, но понеже нещата се забавиха организационно във времето, реших да бъде цял албум с 9 песни – 2 авторски инструментала и 7 преработки на народни песни. Аранжиментите са основно мое дело, но за клавирните партии се включи Николай Костадинов, а останалите момчета също имат принос към тях за някои определени части от песните. На китари свириха Владимир Волощук, Симеон Минчев, Красимир Зафиров и Ивайло Нинчев, на клавири – Николай Костадинов, както и бек вокали, Боил Каранайчев – също бек вокали, Сю Нин на саксофон в “Йовано, Йованке”, Теодор Чирпанлиев – барабани, Даниел Матаров – програминг. Светлин Желязков изкова супер якия звук на албума, майстор на обложката и фотографиите е Кристиян Николов, а създател на логото и готиния дизайн на мърча е Диана Валентинова.

Кой е любимият ти български обичай? Ами митологичен герой или същество?
Нестинарските игри са един добър пример за силата на човешкия дух, когато е изправен пред някакво изпитание, идва от югоизточна България и се среща най-вече в с. Българи, където е роден моят дядо, на когото съм кръстен. Отново връзката с кукера като символ против зли духове, така и нестинарските игри имат сходно значение.

Има ли други фолк метъл музикални проекти, на които отделяш време да слушаш и проучваш? Питам, защото на мен ми е интересно както да се ровя в това българско модерно “наследство”, така и да проучвам прочита на скандинавците, на славянските народи и др.
По принцип не следя много фолк-метъл сцената, както може би се усеща и в звученето на Орендъ. По-скоро си падам по прогресив метъл бандите като Opeth, Nightwish, Myrath, Dream Theater и т.н. За фолк-метъл мога да посоча Korpiklaani.

А сега накъде? Какво ви предстои?
Надявам се това лято да имаме възможност да го представим на живо пред повече хора, а след това с малко късмет и да запишем втори албум.

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg