Автор: Емил Петров
Понякога гениалното се крие не в многословието, а точно в обратното – с малко думи да кажеш много. Често чуваме и максимата, че качеството е по-важно от количеството. Музиката не е изключение и макар че познаваме всепризнати имена като Frank Zappa и Devin Townsend, които имат многобройни издания зад гърба си, други правят противоположното – появяват се, запалват искрата, предават щафетата и изчезват. Dissection са от вторите. Точно три албума бяха необходими за да превърнат лидера на бандата, Jon Nödtveidt, в легенда. И ако Varg Vikernes и Euronymous успяха най-вече поради скандалността си да станат известни в мейнстрийма (макар зад тях също да стои музика с много сериозен отпечатък), то колегата им Nödtveidt остана в ъндърграунда. Може би така е по-добре, но истината е, че Dissection са с не по-слабо влияние от Mayhem и Burzum. Ако последните създадоха блек метъла какъвто го познаваме днес, то Dissection въведоха мелодията в него и го обезсмъртиха.
Каква обаче е връзката с българската сцена?
Nödtveidt е създаден от Николай Велев (Maltworm, Inspell, Historian и др.) като трибют на Dissection и Jon Nödtveidt. За разлика от другите трибюти обаче, българският Nödtveidt представя пълнокръвен албум с авторска музика, написана в стила на шведските легенди. Освен всичко това, From Shadow to Dark Light е албум, по свой си начин обединяващ голяма част от екстремната метъл сцена в България. Всяка от песните е изпълнена от различен вокалист. Общо десетима души предоставят гласовете си в Nödtveidt, а сумарно проектите зад тях са повече от двайсет. Без да е преувеличено, говорим за едно от най-мащабните български метъл начинания за 2024-а година.
И тъй като става въпрос за проект, посветен на Jon Nödtveidt, няма как да не очакваме духът на Dissection да оживее отново. From Shadow to Dark Light взима всичките добри качества на мелодичния блек, а хубавото е, че до голяма степен елиминира отрицателните черти на стила. Разбира се, водещ тук е емблематичният китарен тремоло риф – главен герой в блек метъла от 90-те до днес. Nödtveidt разчита на класическо звучене, парализирайки породения от експерименталната природа на стила прийом да се залита в дисонантното и авангардното. При по-мелодичните издания, обаче, често проблем е липсата на разнообразие. За да го компенсират, някои от водещите банди в жанра днес си позволяват да експериментират в друга посока, заигравайки се с дължината на песните. И ако Uada и Wormwood се справят прилично, то мнозина от последователите им се провалят грандиозно.
За щастие във From Shadow to Dark Light няма подобни недостатъци. Тук всичко е кратко, точно и ясно. Темповите смени, акустичните пасажи и най-вече различните вокали обогатяват записа и придават индивидуалност на всяка от песните. In Darkness, с участието на Петьо Колев от The Revenge Project, макар и в основата си да е блек, включва предостатъчно blackened дет, че дори и пейгън елементи. Подобна е ситуацията и в The Secrets of Existence, където размазаните, грачещи и по впечатляващ начин уродливи (в добрия смисъл) вокали на Антон Андонов крещят Maltworm. Албумът възприема по-класическа блек метъл стилистика със страховитите и вледеняващи изпълнения на Крум Костов (Bolg) и Иво Кальонски (Historian) в The Reaper (Master of the Night) и Echoes of Sorrow. Тук се долавя наследството и на други титани в жанра като Gorgoroth, Taake и Immortal.
Добре е помислено и върху подредбата на песните. Откриващата Thorns of Pale Death (с участието на Тодор Красимиров от Dimholt) и следващата я Within The Depths (изпята от Добромир Ангелов от Certain Demise), залагат на атмосферично звучене и подготвят чрез стъпаловидна градация слушателя за виелицата Lost (In the Embrace of the Abyss).Тя като нищо би могла да влезе в албум на Svelsurdus и това е поредното доказателство в полза на гореспоменатото твърдение за влиянието на вокалистите върху музиката във From Shadow to Dark Light.
Към края си албумът придобива епични характеристики. Darkthrone и Emperor се срещат в започващата минималистично, но разгръщаща се по внушителен начин The Forefather (с участието на Стойо Желязков от Клада). Кулминацията обаче безспорно настъпва с The Void, изпълнена изцяло от Николай Велев. В началото си тя наследява затихващия акустичен финал на предшестващата я The Forefather само за да избухне в най-силния риф в албума. Най-кратката песен в изданието, Among the Whispers (изпята от Деян Георгиев от SEE), изписва с кръв епилога и за близо четири минути обобщава всичко чуто до момента. Епични, мелодични, тежки и злокобни китари в съчетание с бомбастични двойни каси и бластбийтове финализират албума по възможно най-добрия начин.
Nödtveidt е проект, от който прозират воля и всеотдайност. Макар да е създаден в чест на Jon Nödtveidt, той отказва да е поредното копие. Вместо това решава да остави нещо свое, придаващо му още по-значимо място на сцената. Наследството на Dissection живее и непрестанно се обогатява. Това говори достатъчно.
На корицата: © From Shadow To Dark Light | Обложка: Вероника Велева