За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

NOCKTERN: Човек има способността да отива в крайности, за да прогледне

Проектът „Виж музиката!“ ни позволява вдъхновяващата свобода всяка седмица да Ви запознаваме с нови и нови, тотално различни изпълнители. И май отдавна сме доказали, че българската музика има безброй лица. Една от приятните изненади за екипа ни тази година бе дългосвирещият албум „Scavengers“ на група NOCKTERN. Някъде между рокаджийското бунтарство, електронната еклектика, филмовото изкуство и класическото музикално образование – те са навсякъде там. Срещаме ви със Стоимен Стоянов и Борис Малеванов, а част от бандата са и Дидо Пешев и Лин Иванова.

Здравейте, момчета! Моля, представете се! Кои са NOCKTERN? 
Стоимен: Аз съм Стоимен –  вокали, синтове, електроники.
Борис: Казвам се Борис – свиря на барабани и съм част от групите NOCKTERN и heptagram. Във времето, което не се изявявам като артист, работя като дигитален маркетинг специалист в музикалния бранш. 

Кога ви откри музиката? Или първо вие открихте нея?
Стоимен: Отдавна беше. Чисто технически започнах с пиано на 5-годишна възраст. Но истинското вдъхновение дойде, когато бях на около 15 години и започнах да правя различни класически аранжименти на известни песни. Това беше началото, в което всъщност пишех партитури, и с мои съученици от музикалното училище ги свирехме. Впоследствие започнах да правя обратното – пишех за оркестър, но използвайки различни софтуерни инструменти. Малко по-късно започнах да посягам и към синтезаторите, докато не започнах да смесвам двата свята – и така се роди и NOCKTERN.
Борис: Смея да твърдя, че по-скоро тя ме откри, но истински се пристрастих към нея, когато бях много малък – може би на около 5-годишна възраст. Разбира се, тогава не съм имал ясна представа какво е това чувство, но детството ми беше запълвано постоянно с музика, благодарение на моите родители. 

Как се случи така, че от солов проект станахте банда? Към Стоимен: Как усещаш работата сам, пред творенето на музика и изпълнението й с момчетата? Как те промени това?
Стоимен: Дълго време не исках да допускам никой в NOCKTERN, понеже е много трудно да намериш правилните хора, които да са отдадени и те вдъхновяват. Двете неща са много различни и имаше период на адаптация за мен. Така музиката е много по-богата и това няма как да не ме радва. Всеки като даде нещо от себе си, успява да накара другите да погледнат различно над това, което сме написали до момента. И виждаш как това, което си започнал ти преди години, в момента се е разгърнало по начин, по който, ако бях продължил сам, може би нямаше да бъде в такава форма. Щеше да е различно и може би и по-хубаво, не знам, но в момента това, което се случва при нас, бидейки трио, е най-хубавото което се е случвало на NOCKTERN.

Борис: По възможно най-естествения начин, не сме го пресирали. Преди 2 години когато се запознахме със Стоимен и пробвахме да правим музика нито той, нито аз си бяхме казали, че ако нашата колаборация има успех, то това ще бъде издадено през NOCKTERN. Искахме да си правим кефа. Без да си даваме много зор. Без да имаме огромни очаквания. Истината е, обаче, че казвайки си тези неща, реално и двамата много бачкахме, за да се сформира групата. Той беше търпелив спрямо мен и моя характер, вероятно и аз към цялостното му творчество и неговия подход като артист и основна фигура в NOCKTERN. В един момент бяха изминали месеци, а ние вече работихме сериозно по първия си сингъл като дуо “Dark Water”, който впоследствие влезе и в албума “Scavengers”. Паралелно с това градяхме планове по отношение на мениджмънт, artist development и изобщо цялостната визия на бандата с Лин Иванова, която се беше присъединила към нас като “скрития” трети член на NOCKTERN. Там някъде може би осъзнахме, че NOCKTERN ще се превърне в онова, което е днес. 

Все пак създаването на музика е интимен, личен момент, донякъде субективен. Как бе сигурен, че такъв завой ще сработи?
Стоимен: Винаги е личен момента, дори и когато работим заедно ние винаги сме на една честота. Изкуството винаги трябва да бъде лично преживяно без значение дали си в колектив или не. Ако си в някакъв вид група и не изживяваш вътрешно създаденото, то значи това не е твоето. Може би форматът не този за теб или това, в което започва да се трансформира музиката, не е вече твоето. Тогава трябва да уважиш останалите и да вземеш решение. В колектив или соло винаги създаваме някакъв свят – наш си свят. В единия случай този свят си го консумираш сам, в другия го споделяш. Тук идва и въпроса за публиката – ти винаги можеш да го споделиш с нея, но реално аудиторията е само страничен наблюдател.
Борис: Тук си много права. При всеки един от нас има такива моменти. Екипната работа в тези случаи се изразява именно в това да усетиш другия и да уважаваш това лично пространство, от което той има нужда. Понякога не е необходимо да е физически. Случвало се е да бъда в една стая със Стоимен, той да записва на слушалки, а аз само да слушам без да казвам нищо дълго време. Случвало се и на Стоимен да бъде с Дидо, докато той записва китари за The Hound и да мълчат, но реално съзнанието и вниманието им е концентрирано на едно и също място в този миг – музиката. 

И в този ред на мисли, какво се случи с вас през изминалата година? Успяхте да издадете дългосвирещия албум Scavengers. Колко време работихте по него, какво ви провокира и вдъхнови, за да се появи в точно този момент?
Стоимен: Искахме да реализираме дългосвирещ албум. До този момент имаше доста материал, който бях започнал, и след като направихме с Борис първия сингъл от албума Dark Water, решихме, че трябва да започнем работа по останалите парчета, които вече имаха работна версия и да ги издадем като албум. Моментът беше перфектен, понеже имахме възможност да работим доста в студиото и да мислим концепцията, визиите, пърформънса.

Борис: Издадохме “Scavengers”, който го има наличен във всички дигитални платформи за стрийминг, както и в BandCamp за продажба. Колкото до какво ни провокира – ние самите се провокирахме. Издаването на албума беше придружено от серия от събития, които доведоха до главното от тях – премиерата с концерт на живо на “Scavengers” в Пространство 108. Осъществихме този проект с помощта на прекрасен екип от професионалисти, които през годините са доказали, че работят на много високо ниво. Четиримата искахме да направим нещо, което никой от нас не е правил до този момент и май успяхме – доволни сме и до ден днешен си говорим за концерта. За тези, които четат – работим по това да има много следващи! Иначе искам да вметна, че е трудно е да осъществиш такъв проект без финансово обезпечение и екип, който да реализира – може би на моменти шантавите ви – идеи. Повече от всякога сега вярвам, че екипът е ключов за успеха на един артист. 

Тук е моментът да споменете повече за него и другите замесени лица?
Стоимен: Scavengers в животинския свят са всички грабливи птици, мършояди и като цяло всяко животно, което по някакъв начин оползотворява вече използваното, захвърленото, ненужното. Но ние искахме да погледнем на човешкия социум като съвкупност от такива същества. Как всеки от нас по някакъв начин се възползва, преработва, граби или създава нещо ново от захвърленото. 

В посланията на албума са заложени идеите за въздействието и взаимодействието на човек-природа-общество. Вие лично оптимисти или песимисти сте по отношение на бъдещето ни? Каква би била утопичната посока, в която да вървим, и какво ни “спъва” в момента?
Стоимен: Аз съм оптимист, но в дългосрочен план. В краткосрочен виждам доста разпад. Най-вече на човещината, морала на базовите неща, които крепят обществото и ги обединяват. От това неимоверно ще произлезе и някакъв крах. Но този крах може да бъде пречистващ, понеже човек има способността да отива в крайности, за да прогледне. От там ще се родят нов вид отношения, които ще са на базата на забравените. И пак ще се завърти колелото. Винаги е било така и не мисля, че нещо се е променило, или че ще се промени в това отношение. Но как това влияе на околната среда, на природата и колко необратимо е това, което причиняваме на природата, това е нещо, върху което трябва да се концентрираме.
Борис: Най-големият проблем сме си били винаги ние самите и това, че приемаме всичко в нашия живот за даденост. Наблюдаваме го всеки ден – по телевизията, по улицата, в работата ни – изобщо навсякъде. За мен това ще доведе до много неприятни и необратими процеси. Единственото, което можем да правим, е да опитваме да работим в обратната посока все повече и повече и да не чакаме. Май звуча като реалист, който гледа оптимистично. Бих искал да съм оптимист и да работя в тази посока, надявайки се, че нашите деца ще живеят по-добре от нас. Честно казано тази тема е много актуална в момента и ми е много тъжно за случващото се по света. 

Парчетата ви трудно могат да се вкарат в конкретни стилови рамки, пък и не е нужно. Има, обаче, тънка кинематографична линия, която ни разказва сюжети. Ако сътворят филм с ваша музика за саундтрак, как би изглеждал той (режисьор, актьори, епоха, жанр?)
Стоимен: Може би ще бъде за това, което написах горе.
Борис: Не знам кой би участвал. Твърде много имена изскачат в съзнанието ми, но може би ще е нещо в стила на моите любими режисьори като Ридли Скот, Стенли Кубрик, Тери Гилиъм и Кристофър Нолан

Снимки: Любомир Игнатов, Златина Точкова 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg