Автор: Пламена Петрова
Deadscape е мелодична дет метъл група от София. Сформирана през 2015 г., бандата става активна част от местната метъл сцена през 2019 г., когато към Иван Братоев (китара) и Александър Трифонов (бас, чисти вокали) се присъединяват Иван Колев (барабани), Ани Димитрова (ритъм китара) и Мирела Кънева (харш вокали). Последното попълнение в редиците е Едгар Монреал (клавишни, чисти вокали). Дебютният албум Of The Deepest Shade е издаден през 2022 г., а наследникът му State Of Decline излиза на 23 август 2024 г., чрез Miracle Of Bravery Records. Албумът е миксиран и мастериран от Кай Сталенберг в Kohlekeller Studios, Германия. Записите са осъществени в X3M Studio със Симеон Панов. Обложката на албума е поверена на Desolate Studio. Албумът включва 10 песни.
State Of Decline показва еволюцията на Deadscape, като запазва почерка на бандата. Докато Of The Deepest Shade има по-олдскуул звучене, второто издание носи усещане за модерен метъл. Бандата определя стила си като мелодичен дет метъл и албумът се вписва точно в това определение. Може да се усети влияние на прогресив метъл, метълкор, хеви метъл, а някои от акустичните пасажи навяват рок и бард, разказващ история с китара в ръка. Сходство с дебюта се открива в някои тематични линии. Of The Deepest Shade разказва история за изгубената връзка човек-природа както в екологичен, така и в метафоричен аспект: скъсаната връзка с природата като отражение на прекъснатата връзка със себе си. State Of Decline продължава тази идея и отново се открива мотивът за връзката на човека с природата. Нещо, което бандата споделя в интервю за дебютния си албум, може да се пренесе спокойно в дискурса за наследника му: посегателството на човека върху природата поставя началото на собственото му падение. Пример може да се даде с “Until Our Dying Days”, песен за това как забравяме красивото, важното, природата и дори себе си, защото сме в плен на ежедневието. Текстът ни казва, че ако пренебрегваме и отказваме да разберем знаците, сме осъдени да съжаляваме, когато вече ще е късно и път назад няма да има. Дали тези знаци са от природата и албумът е социална критика, изпята с режещия глас на справедливото възмущение от социалния упадък, влачещ след себе си гибелта на планетата, или нещо много по-лично – зависи от тълкуването. В стила на бандата, текстовете залагат на метафори и оставят място за интерпретация. В лириките има и интроспективни елементи, които обръщат търсенето на отговори и отговорност навътре, към Аз-а. State of Decline изразява екзистенциалното търсене на твореца – какъв е смисълът на живота, може ли изкуството да ни го даде и можем ли да го запазим в баналното ежедневие? Бандата за втори път показва красотата на изстраданото изкуство: пропито с меланхолия, болка и гняв.
Перлата в короната е “My Solitary Moon”. Със своите 9 минути и 15 секунди, тракът няма шанс да стане радио хит, но заслужава внимание. Песента е динамична, минава през различни пасажи, настроения, успешно редува мелодично с тежко, акустика с жици, плавно със стакато и може да успее дори да изненада слушателя с някой завой. Чистите и харш вокалите се допълват прекрасно, а речитативът внася приятно разнообразие. Инструменталът, вокалите и текстът резонират и създават хармоничен трак със завършено звучене и задържаща вниманието композиция.
“Until Our Dying Days” и “Made Of Twilight” са добре подбрани сингли: catchy тракове, подходящи за хедбенгинг и припяване. Видеоклиповете им представляват аудиовизуален разказ в две части, който идеално изразява есенцията на Deadscape: меланхолия, метафорика и критичност. И двата клипа са авангарден пърформанс. “Until Our Dying Days” започва историята с артистично видео, редуващо семпли кадри на музикантите на черен фон с авангардни кадри, пропити със символика. Песента е ритмична, със стабилен инструментал, който не изненадва, но добре поддържа настроението и закотвя образите в текстовия разказ, без който част от символиката може и да се загуби в превода от екрана към индивидуалното възприятие. Ефектите на стара лента и пушекът усилват усещането за нещо старо, повредено и замъглено. Двамата герои в арт кадрите можем условно да наречем Поличба и Смърт. Черният силует в костюм на чумен доктор е визуална репрезентация на знаците, които пренебрегваме и които, според текста, предвещават край. Поличбата води след себе си и Смъртта, която взима слънцето. Затваряйки светлината в буркан, тя символично пленява искрата, която прави хората наистина живи и оставя само мрак на негово място. “Made Of Twilight” продължава визуалния наратив, като ни въвежда в леговището на смъртта. Втората част от разказа има повече пърформанс кадри. Запазват се мрачната цветова палитра и готик стилистиката. Музикантите свирят в пространството, обитавано от Смъртта, където времето сякаш е спряло. Виждаме събраните през незнайните еони стъкленици, книги и кости, напомнящи на кабинета на стар алхимик. Докато рови из колекцията си, под светлината на плененото слънце, Смъртта вади книга от платнище и я разгръща. Заглавието на тома е “Human Anatomy for Artists” – намигване към парчето “The Artist” от първия албум на Deadscape. Може би и визуално изражение на това, че трябва да намерим смисъла и светлината вътре в себе си – подобно на Смъртта (или богинята-творец?), която търси отговори в книга за човешката анатомия. Слънцето угасва и тя го вади, внимателно оглеждайки примигващата звезда, за да открие повредата. Когато светлината отново изпълва светилото, тя го пуска в пространството, за да се върне обратно на мястото си. Песента започва с мелодичен пасаж с акустични китари, а електрическите китари и барабаните след тях ни захвърлят от история, разказана край огъня, право в тежък метъл трак, пропит с мръсен звук. Краят е рязък. Последният тон на инструментала е застъпен с финалната дума, изкрещяна от мрачната пойна птица на Deadscape, пееща елегията на един обречен вид: човека. Думата е подходяща: “Decay”.
Deadscape умело боравят с опозиции: мрак и светлина, тежко и лирично, типично и неочаквано. Запазва се контрастирането харш-чисти вокали, но в албум номер две чистите вокали са поверени основно на новото попълнение, Едгар. На моменти – например в “The Empty Space” и “Until Our Dying Days”, вокалните линии се допълват и придават особена красота на песните. Това не е така в целия траклист. Често вокалите са компетентни, но нещо липсва. Повече емоция в изпълнението не би била излишна и при чистите, и при тежките вокали. Обръщам внимание на артикулацията на Мирела Кънева: рядко има моменти, където думите са невъзможни за разбиране, дори без да четеш текста. В албума ще чуете електрически и акустични китари, които еднакво добре градят меланхолични мелодии и смазващи рифове. Любителите на китарни сола може би ще оценят силното им присъствие в траклиста. Някои от тях звучат като формално вкаран композиционен елемент, но в песни като “Lasting Wounds”, “Celandine” и “A Glare Of Viridian Dark” китарите са center stage, а бриджът си заслужава да се чуе. В албума се срещат неравноделни размери и креативно използвано стакато, с които ритъм секцията се справя чудесно. Барабаните понякога успяват да откраднат шоуто (и вниманието), особено в бързи пасажи. Клавишните създават меланхолична атмосфера и допринасят за завършения облик на творбата, но на моменти се губят. State Of Decline не е нищо, което да взриви ума с нечувани идеи или неподражаема виртуозност, но композициите са добри, песните са компетентно изпълнени, а текстовете дават храна за размисъл. Там, където отделните елементи са в успешна симбиоза, песните са запомнящи се и разкриват нови пластове с всяко слушане.
Траклист:
- Yestereve
- Until Our Dying Days
- Made Of Twilight
- Collapse To Disrepair
- Through Broken Lenses
- The Empty Space
- A Glare Of Viridian Dark
- My Solitary Moon
- Celandine
- Lasting Wounds