За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9

Надежда Цанова и Петър Македонски: “Като музиканти преди всичко свирим за хората, за публиката – това е най-важното.”

В последните месеци имената на Надежда Цанова и Петър Македонски започнах да се появяват в комплект и да водят след себе си все първи награди и Гран при-та. Двамата музиканти, отдавна познати в класическата музика  – Надежда е успешен концертен пианист с редовни изяви в различни точки на света, а Петър – първи тромпет в оркестъра на Българското националното радио – успяха да направят нещо особено вълнуващо. Надежда и Петър показаха подход към камерната музика, който успя да я “разходи” извън затворения кръг на аудиторията на класическа концерти у нас, нещо което (уви) се случва твърде рядко.

Без излишна претенция, но с успех след успех, двамата ни накараха да се чудим “абе, какво става тук?” и да обърнем внимание на проекта, по който работят в последната година, защото по всичко личи, че си струва.

Какъв е форматът на вашия проект?
Надежда: Ние сме камерно дуо – пиано и тромпет. Това прави проекта ни доста различен, защото подобни формации най-често са пиано-цигулка или пък пиано-чело. Това нашето – рядко се случва, но бих казала, че добре се получава! Събрахме се покрай запис за Златния фонд на Българското националното радио преди около година и оттогава работим заедно.

Петър: Поканата да запишем за Златния фонд е голямо признание. Интересно е, че като дуо ни събра Хиндемит, записахме сонатата за тромпет и пиано, която се оказа, че липсва до онзи момент във фонда. Оказа се още и че е доста сложна, което май, май обясни липсата й.

Н: Когато се уговаряхме бяхме решили, че ако ще записваме нещо, то трябва да е предизвикателство и за двамата.

П: И това всъщност се оказа много добра идея, защото с Хиндемит се явихме на първия си конкурс, а и досега използваме сонатата в конкурсната си програма.

Кой беше първият конкурс?
П: Конкурсът беше “Музиката и земята” в София. Имахме материал, решихме да се пробваме и взехме Гран при. После Гран при взехме и в Париж на “La Musique et la Terre” в края на годината.

Както казахме, дуото ви е нестандартно, намират ли се произведения или се налага да бъдат написани специално или преработени за вас?
П: Досега успявахме да намерим, но по всичко личи, че оттук нататък все повече ще имаме нужда да ни се пишат такива. Повечето произведения са за соло тромпет с акомпанимент на пиано, а ние не търсим това. Търсим да има баланс, и двата инструмента да са основни. Във Франция, без никой да ни познава, без да са ни виждали преди, композитори, които бяха в комисията на конкурса, предложиха да ни напишат произведения.  

Н: Това много ни радва! Радва ни и че Васил Казанджиев ни посвети соната – остава сега да я “направим”, защото не е никак лесна.

Кое е най-вълнуващото пътуване, което ви очаква в следващите месеци?
Н: През ноември заминаваме заедно за Чикаго, където ще имаме солови изпълнения –  аз ще свиря Шостакович, а Петър – Неруда, концерт за тромпет. Ще свирим с Chicago Illinois Philharmony, който един от най-големите оркестри в Щатите. Това е един от концертите, които дойдоха благодарение на доброто ни представяне на конкурс.

Изглежда сякаш, където и да се явите – обирате отличията? С какво се отличавате, какво ви прави специални?
П: Засега е така, дано и продължим по този начин! Щом спечелихме първия конкурс се видя, че още няколко ще трябва да направим.  

Н: Според мен голяма роля играе това, че сме различни, нетипични и като формат и като отделни персонажи.

П: Рядко хора с татуировки и бради отиват да свирят класическа музика. Е, за себе си говоря. (смее се).

Наскоро изнесохте концерт в София, каква е публиката, която сте намерили като дуо?
П: Видях много хора, които нямат общо с класическата музика, такива, които трудно биха попаднали на класически концерт. Видях много млади хора!  Дали заради социалните мрежи, дали заради натрупването на тези пет конкурса, които спечелихме за толкова кратко време – за нас се заговори, хората се поинтересуваха, че и голяма част от тях дойдоха да ни чуят.  

Мислили ли сте да разширите формата или по-добре да не го пипате, щом работи?
П: Не изключваме идеи като тази да направим камерен състав като привлечем още добри музиканти. Иска ни се да е български състав, за да свирим българска музика.С удоволствие бихме работили и с чужди музиканти, но на тях им е мааалко трудно с неравноделните (смее се).

Имате успешен класически проект, какви насоки бихте дали по отношение създаването на един такъв? Кои неща може да откроите като правилните стъпки?
П: При нас помогна това, че започна да се чува за дуото. А в класическата музика това става, когато се явяваш на конкурс, след конкурс, след конкурс. Преди това обаче трябва да се подготвиш, да направиш не просто “някаква” конкурсна програма, а такава на много сериозно ниво. Цяло лято не сме излязли от Консерваторията за шест произведения, не за шейсет! И пак казвам, това е конкурсната програма, няма нищо общо с концертната такава, върху която тепърва ще работим. Преди да се захванат с такъв тип проект, за музикантите е важно да си изчистят в главите какво точно искат да направят и да работят (много) в тази посока.

 

А какви са критериите за конкурсната програма – да е сложно, да е непопулярно?
Н: Това да е непопулярно е много важно, за да успееш да изненадаш журито и публиката с нещо. Имаме критерий за дължина, освен това всичко трябва да е много добре изработено и да има изненада, нещо ефектно, което ще впечатли публиката.  Защото преди всичко ние като музиканти свирим за хората, за публиката, това е най-важното. Останалото е повече работа и повече конкурси. Оттам и рекламата идва.

Тоест пътят е от конкурсите към концертите, а не обратното?
П: В началото мислехме, че ще направим концертна програма и ще започнем веднага да правим концерти. Шокиращо (смее се), оказа се обаче, че няма нито една покана, ако никой не ти е чувал проекта.

Н: Ние не започваме сега, и Петър има кариера, и аз имам такава. И двамата сме завършени професионалисти, затова се събрахме и нещата започнаха да се получават. Но въпреки това имаме нужда от всички тези конкурси и изяви, за да успеем в сферата на камерната музика. Трябва да си много амбициозен, решителен и да работиш много. Никой не се е обадил и не е казал – “заповядайте на този конкурс”. Сам трябва да ги намериш, да се подготвиш, да се представиш добре.

П: Още нещо, което е наистина важно е да имаш ментор, учител – ние имаме такъв човек – Росен Идеалов. Точно когато си мислехме, че сме най-готови той дойде, чу ни и всичко започна отначало. Когато имаш такъв човек до теб, дори не е нужно той да каже “това не е ок”, достатъчно е да каже – “това може да стане и по-добре” и ти се мотивираш, вдъхновяваш.

Н: За един музикант е много важно да се чуе отстрани. Ако не се запише, е много ценно да дойде професионалист да го чуе и да си каже думата.  

Номинирани сте в класацията Музикант на годината, пускаме гласове и стискаме палци!
Н: Да, номинирани сме за Музикант на годината и може да гласувате за нас до края на февруари. Ще ни намерите в категория ансамбъл, която въведоха тази година.

П: Много хубаво, че я добавиха, защото иначе ако спечелим, нямаше да можем да се разберем кой сега от двамата е музикант на годината!  

За Надежда Цанова и Петър Македонски може да гласуваш тук.

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9