За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Емил Билярски & Meszecsinka: българска лунна светлина из унгарските земи

Този път във “Виж музиката” ще ви поканим на разходка из унгарските земи в онези тайнствено красиви моменти, когато те са осветени от сребриста лунна светлина. Ще ни придружи един български музикант – певец, китарист, текстописец и композитор, вдъхновен от нашия фолклор и вселената world music. Със специална благодарност за тази идея към Гергана Димитрова Белонога … 

Разкажете ни за себе си като  композитор и инструменталист. Откога се занимавате с музика? Как и кога открихте своето място в света на етно и world music стиловете?
От дете учих в музикална школа пиано, по-късно китара – от брат ми и всички наоколо. От 15-годишна възраст пиша песни. Не търся мястото си, особено в стилове, то е в мен и и се проявява чрез музиката, която правя.

Как се оказахте на унгарска земя? Разкажете ни за унгарската музикална сцена при пристигането Ви в страната и Korai Öröm. И за Вашите наблюдения и усещания за промените, които виждате днес.
Родителите ми работиха няколко години в Унгария, аз постъпих в Икономическия институт и се преместих да следвам в Будапеща, при тях. Унгарската музикална сцена винаги е била богата. През 70-те в соц. лагера всички слушаха Омега и Локомотив ГТ, но сигурно малко хора знаят, че тези групи са били популярни и на запад, например Scorpions са били загряваща група на Омега. През 80-те беше много силен ъндърграунда с критични текстове и нови музикални решения. До България май не е стигнала тази музика, но е оказала влияние – чувал съм текстови и музикални заимствания у наши групи от унгарски.  От 1994 до 2009 година свирих в Korai Öröm, за която скоро ще се издаде книга. Събирайки материали за нея отново преживях онова време, когато “не знаехме, но можехме” и от нищо сътворихме стил, който и на Запад признаваха като уникален. Korai Öröm и още 2-3 подобни групи създадоха органична смес на новата електронна денс музика с етното и психеделията. Много се радвам, че свирихме и в България и много хора и днес си спомнят у нас за групата.

Проектът Meszecsinka е на сцена от 2009. В какво се превръща той чрез Вашата музика и фолклорното богатство на България и Унгария. И, между другото, обичате ли Дж.Р.Р. Толкин?
Около 2007 музиканти от Korai Öröm поканиха певицата Анамари Ола за експериментален проект, от който се образува фолк-рок групата Фокателеп. Тя просъществува 7 години, записа два албума и през 2012 даде добър концерт на Беглика. В определен момент с Анамари започнахме да пишем песни, които не се вписваха в стила на Фокателеп. Така се роди идеята за собствен проект (с чудесното име Meszecsinka, избрано от Анамари заради начина, по който й звучи самата дума – б.р.). През първите години Анамари се изразяваше чрез езиците и темперамента на различни народи и смесвахме най-различни етнични влияния в една песен, най-често унгарски и български. Към тях можем да добавим и испански, руски, финландски, италиански и своя собствен измислен език. Постепенно идентичността ни изкристализира, последния албум съдържа само наши песни. И да, обичам Толкин, тъй като е повече от приказка и повече от мит. Дава по-точна картина на света от историците и политиците. Например начина да се победи Злото чрез малкия Фродо и неговите приятели – вижте какво става сега в Беларус. 

Как създавате музиката в проекта? Как Вашата водеща роля и може би българско светоусещане сътворява нови музикални светове, разбираеми за колегите Ви?
Моята роля е водеща в организацията и приемането на определени решения, но в музиката е различно. Има песни, започнали с теми на басиста или барабаниста, има сътворени заедно от импровизации. Най-често двамата с Анамари създаваме основата и я доработваме с останалите. Не знам какво значи българско светоусещане, моето е хибридно, но не в национален смисъл. Влияят ми много идеи от различни посоки, но светоусещането ми е създадено от мен.

Вашият самостоятелен проект е “Само аз знам” – какво Ви вдъхнови в създаването му? Какви музикални и стилови светове изграждате в звук и текст чрез него?
„Само сам знам” е името на албума, който издадох преди няколко години. Проектът съм аз и песните, които пиша от малък. Те са на български и руски (израснах в Русия и от там дойдоха първите ми музикални инспирации). Имам материал за няколко десетки албума, тъй че, меко казано, съм изостанал с най-важното: правенето на моята музика. Посланието на песните определя музиката им, тя варира от акустика до тежък рок, от електроника до етно. Обединяващото в тях са текстовете, които са много лични. Има, разбира се, и инструментални парчета. Няколко хиляди, записани на телефон или стари касетофони, чакащи да ги обработя и издам. В тях съм истинският аз.

През 2020 WOMEX трябваше да бъде отново на унгарска земя, но бе заменен от дигитални формати. Какви са Вашите впечатления от world music форума и индустрията около него?
От 1999 година ходя на това събиране / фестивал / конференция / панаир, тъй като „дневната“ ми работа също e свързана с музиката. Първите години бях потресен от прекрасните музики, които откривах там. Постепенно WOMEX се превърна от сбирка на ентузиасти в бизнес. Макар, че това е все още най-симпатичната част от музикалната индустрия, аз се старая да се държа по-далеч от тази индустрия. Не вдъхновява.

Европейската world music сцена – какво според Вас представлява тя през странната 2020 под знака на COVID? Нейното бъдеще през Вашите очи? Вашето бъдеще на нейната сцена?
Ако обобщаваме, обикновено картината е депресираща – не само за 2020 или за сцената става дума. Когато етното не беше модно, имаше много своеобразни групи. Такива има и сега, но на големите сцени са проекти, “сресани” според очакванията на индустрията. Тези сцени бяха затворени тази година, да се надяваме, че оригиналните изпълнители ще бъдат малко по-добре чути. Като истинският джаз, родил се по време на Голямата депресия в Америка, когато музиканите са загубили надежда да се продадат и са започнали да експериментират. При нас отпаднаха много сериозни концерти – в Португалия, Германия, България, Испания, Франция, но най ни боли отменянето на турнето ни в Сибир – мястото, което ни вдъхновява последните години. Но не се затворихме, свирихме на няколко малки, но приятни фестивала в Унгария и на един не толкова малък фестивал в Литва: MJR, който беше най-силното преживяване за тази година. Бъдещето ни не е свързано с определена сцена или стил, а с хората с отворени сърца. За щастие, те са много в различните страни и много се радвам, че срещаме такива и в България. Планирали сме турне около Нова година в България и много се надяваме то да се осъществи.

Къде бихте искали да Ви отведат Вашите близки и далечни професионални планове? И как се съчетават те с Вашите мечти?
Мечтите ни определят плановете, поне в този бранш 🙂 Искаме да открием нови светове, вътрешни и външни. Да срещнем нови хора, от които можем да се учим и на които можем да дадем нещо. Аз лично искам да развия моя проект, да запиша нови песни и да ги представя на живо и в България. Радвам се, че “Виж музиката” е мястото за премиерата на видеото на най-новата ми песен „Жълтото Момиче“ от предстоящия ми албум, който записвам в момента. Клипът е сниман от сина ми Дани, който свири и на синтезатор в записа. Още моя музика можете да чуете на официалния ми уебсайт, както и във фейсбук или тук

Как изглежда през Вашите очи българската етно и world music сцена?
В България има много талантливи музиканти, но е слаба връзката с останалия свят и това е грешка на индустрията, а не на музикантите. Между другото, и на западната индустрия. Унгария с много труд и няколко професионални мениджъри успя да си извоюва място в международния музикален бизнес и сега канят навсякъде унгарски групи, свирещи балканска музика. А би трябвало да канят такива от Балканите. Съжалявам, че след силния старт на Исихия след нея не дойдоха подобни групи, но това са мои лични предпочитания. Бих посъветвал две неща:

  • Не следвайте течения, не слушайте какво правят други, а намерете неповторимото в себе си и го излъчете.
  • Предлагайте се смело навсякъде по света, пътувайте, не чакайте да ви поканят!

Снимки: Bidani PhotographySzabolcs Takacs

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg