Той печели с талант и усмивка престижни фолклорни отличия, а душата му е граовска. Роден е в Перник – Европейската столица на маскарадните игри „СУРВА“ – преди почти 21 години. Има участия със сурвакарски групи, песенни и танцови формации на различни фолклорни фестивали в Румъния, Албания, Полша, Хърватска, Гърция, Македония, Сърбия, Турция, Унгария, Босна и Херцеговина, Словения, Словакия, Черна гора и др. Снима се във филма на режисьора Радослав Спасов „Пеещите обувки“, посветен на творчеството и живота на певицата Леа Иванова и композитора Еди Казасян. Има много записи в БНР с прочути певци от граовския край. През 2018 ден преди официалното откриване на ХХVII Международен фестивал на маскарадните игри „Сурва“ съвместно с народната певица Александрина Иванова и оркестър „Граовска Младост“ към ОК „Дворец на Културата“ гр. Перник Мартин Борисов представя в самостоятелен концерт авторските си произведения. И вече е преподавател, който сърцато води младите инструменталисти по пътя на професионалните изяви.
Кой запали интереса ти към фолклора и акордеона?
Първата ми среща с фолклора бе през 2004 на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в гр. Перник, където се докоснах до красотата на сурвакарската обредност. Бях почти на 5 🙂 Малко по-късно едно листче преобърна детските ми мечти и ме отведе в залите на Обединения детския комплекс в Перник. Започнах като танцьор при хореографа Красимир Икономов в Детско-юношески фолклорен ансамбъл „Граовче“ и се влюбих в танците, а след това в тъпана и акордеона.
А защо акордеон? Има ли в семейството ти други музиканти?
Акордеонът е един изключително красив и богат инструмент, който дава много възможности за импровизация и свирене на различни стилове музика. Попадайки в ДЮФА „Граовче“ имах щастието да се уча от акордеониста Иван Иванов, на когото всъщност дължа всичките си успехи. В прекия смисъл на семейството музикант съм само аз, но ако погледнем към разклоненията на родословното ни дърво, там е и народният певец Станчо Стоилов.
Кое е хорото, което еднакво обичаш да танцуваш и да свириш?
Несъмнено Граовското хоро, по-известно като „селско“, е емблема на Пернишко и е признато като едно от най-трудните в българския традиционен и обработен танцов фолклор. Винаги ми е било мило да го играя или свиря, все пак съм си ГРАОВЪЦ.
Какво отличава Граово (известно и като Малкият Шоплук) от другите фолклорни области в България?
Темпераментът на Граово е явление, което никъде не може да се срещне. Обявената за живо човешко съкровище граовска разказвачка Лида Добревска обичаше да казва: „Граовъцът влачи ко вол и руча ко невидел“. (В превод: “Граовецът работи като вол и яде като невидял” – б.р. :)) Нашите песни са наситени с много история и смисъл. Бавните песни (марковските, сватовските) могат да те разплачат, докато бързите хороводни песни могат да те развеселят. Граовските хора и игри са бурни, живи и не е случайна приказката: „Дръж се, земьо, граовЪц те гази!“ Друг интересен момент е обичаят „Сурва“, вписан в представителния списък на ЮНЕСКО като нематериално културно наследство. Тази обредна практика, с която посрещаме Старата Нова година, успява да събере на едно място стотици милеещи за фолклора ни хора, прииждащи от близо и далеч.
Кои са музикантите, с които си свирил и с които мечтаеш да бъдеш на една сцена?
Не мога да кажа дали е късмет или е просто случайност, но през годините имам удоволствието да познавам и да работя с много инструменталисти и певци. Дебютирах с оркестър „Граовска младост“, от който съм черпил опит и съм се учил. Свирил съм с едни от най-изявените певци и музиканти на Граово, а с кои ще се срещна в бъдеще, нека го оставим на съдбата.
Пътуваш много в чужбина – как публиката възприема фолклора ни?
Радва ме фактът, че музиката, танците и фолклорното ни творчество се явяват като феномен за чуждестранната публика. Българските фолклорни групи – певчески, музикални и танцови – винаги са посрещани и изпращани с бурни овации, което е показател, че трябва повече да ценим това, което имаме.
Като млад човек какво би искал да се промени или засили като отношение на българите към богатството на народното ни творчество?
Българите добре знаем, че “от Витоша по-високо нема, от Искъро по-глибоко нема!” – емблематичната поговорка от Шоплука. Ще ми се, обаче, по-често да се връщаме към корените си и към онзи културен код, който е запечатан дълбоко в нас, вместо да заобикаляме лайтмотива и да следваме западните тенденции.
Наградите ти от конкурси и фестивали са многобройни. Приемаш ги като признание или като стимул за развитие?
Това с наградите е малко опасна игра, защото колкото могат да те стимулират, толкова могат и да те главозамаят, което в известен смисъл не е хубаво. Аз лично ги приемам като признание към труда ми и музиката, която представям, а в повечето случаи тя е авторска и тази оценка ме радва.
Когато човек се задълбочи в определена област, той придобива опит и търси да научи още и още. Какво те учуди напоследък?
В последно време наблюдавам как все повече млади хора обличат народната носия за кич и показност в социалните мрежи, без да осъзнават какви безобразия вършат, смесвайки неправилно елементите на традиционното народно облекло от различните етнографски области. Изключително много ме дразни комерсиализацията на фолклора по небезизвестните национални форуми, където всичко минава без определен регламент и изисквания от страна на организаторските екипи относно правилното подбиране на частите на народната носия от региона, който представят. Не е лошо, че се опитваме да спазваме някакви традиции, но нека бъде по правилен начин, а не за отбиване на номер.
Вече се занимаваш и с преподаване. Разкажи ни за Музикален център „Арт Мюзик Фолк“ и децата в него …
„Арт Мюзик Фолк“ е една от сбъднатите ми мечти, която замислях от известно време. Основната ми цел като преподавател е да предам на моите възпитаници любовта към музиката и фолклора, която ме съпътства толкова години. През 2019 с колеги и съмишленици проведохме национален конкурс в чест на голямата граовска певица Павлина Горчева – почетен гражданин на град Перник, който събра над 300 участници от цялата страна.
А сега накъде? Какво ти предстои?
В момента работя по една книга, която е на основата на песните с криптофолклорна тематика. Това е изследване, което се получи в процеса на многобройните ми пътувания с певчески, танцови и сурвакарски групи в страната и чужбина. В него повдигам завесата на греховността в контекста на Християнството и класическия ни фолклор, както и на поп културата, прехода и съвремието.
Снимки: Личен архив
Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”