За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Костадин Димитров (KD Guitars and Basses): „Красивите инструменти си остават красиви зад драскотините!”

Тази седмица в проекта „Виж музиката!“ ви даваме възможност да докоснете музиката. Буквално. Малко преди тя да докосне вас. Някъде между момента, в който оформящото се парче дърво резонира шума на лютиерските инструменти и момента, в който вибриращите струни попиват душевния принт на музиканта. Разговор с Костадин Димитров, чиито ръце създават българските електрически китари и бас китари с марката KD.

Как се зароди интересът Ви и как стартирахте дейността си като лютиер? Кой беше първият инструмент, който завършихте?
Идеята да изработвам електрически китари и басове се зароди постепенно и донякъде по стечение на обстоятелствата. През далечната 1996 г. след като се уволних от казармата, попаднах в съвсем ново приятелско обкръжение, в което преобладаваха учители: учител по изобразително изкуство, по английски, по немски, по български. Даскалът по английски (Евгени), който си беше (и още е) фен на метъл музиката, свири на китара и постоянно е информиран за случващото на световната музикална сцена, сподели веднъж, че има опит в изработката на гриф за китара и че има намерение да изработи един инструмент „от-до“ с тенденцията за още няколко, но има проблеми с намирането на хардуер. Аз по това време като „специалист“ по металообработване му казах: „Аз ще ти изработя.“ И така, следващата година вече бе стартиран общ проект, който имаше за цел да реализира три напълно завършени електрически китари. Всеки един от нас се зае със своята част от работата: аз – с металните части, а Евгени – с дървенията. След няколко месеца усърдна работа инструментите започнаха да придобиват завършен вид. Тъкмо преди да бъдат напълно завършени Евгени сподели, че е взел решение да замине за Испания и че няма да може да завърши малкото останала работа по китарите. Тогава аз се мобилизирах и ги завърших. За щастие тези три инструмента много бързо намериха реализация на пазара и това, разбира се, беше стимулът в края на 1997 г. да създам и първия мой модел инструмент.

Разкажете ми за процеса на създаване! Кое Ви вдъхновява да сътворите нова китара?
Последователността, която следвам при създаването на моите модели инструменти е следната:

  • придобиване на ясна и точна идея и цел на инструмента – дали ще се гони някаква конкретна звукова специфика, дали ще се търси комфорт, дали определена визия или просто реализиране на спонтанно възникнала идея за дизайн;
  • уточняване на дизайн и конструкция;
  • изработка на чертеж 1:1 мащаб;
  • намиране на подходящ или конкретен хардуер и електроника;
  • подбор на подходяща дървесина.

Всички по-горе изброени етапи се формират, избират или определят в момента, в който вече има изградена или формирана идея за конкретния инструмент. Причините, които генерират подобни идеи, са изключително разнообразни и понякога страничен човек трудно би направил асоциация или връзка как точно са повлияли за създаването на конкретен инструмент. Например, гледам филм за Големия бариерен риф, огромни манта величествено се носят из кристалните води. Този гледка за мен е вдъхновение и тя роди бас моделът „Manta”. Нямам точен източник на вдъхновение. Всяко събитие, предмет, животно, ситуация, сънища, разговор, човек може да генерира някаква идея за нов модел инструмент.

Търсите ли определен, характерен за вашите инструменти звук чрез конкретна комбинация от дърво и електроника? Как бихте определили този звук с думи?
Да, търся. Звукът е важен фактор за определяне на употребата на дадена китара или бас. Когато става дума за изработка на инструмент по дадени изисквания, то звукът се преследва по зададените критерии. Например: за китара с повече високи, се подбират светли дървесини и сингли адаптери. За китара с повече ниски, се подбират съответно тъмни дървесини, хъмбъкер адаптери и т.н. Що се отнася до моите модели, звукът, който преследвам, е да бъде богат, без крайности. Целя във всеки мой инструмент да има достатъчно честоти, които да могат да се ползват без намесата на допълнителен хардуер или електроника.

Разполагате ли с всичко необходимо, за да сътворите най-добрия инструмент, на който сте способен?
Считам, че две неща са необходими на всеки, да направи онова, което иска: ясна идея, за това какво ще прави и здраве (време), за да реализира идеята. При мен нещата отдавна са се сработили така, че обикновено не си поставям цели, които не мога или нямам възможност да изпълня. Радвам се и съм щастлив, че с годините събрах достатъчно прекрасен материал и че имам възможност да работя нещата, които искам. За мен най-добрият инструмент е този, който съм изработил точно така, както предварителният план е заложил.

Кое създава по-голямо удоволстие – работата по инструмента или удовлетворението от това, че някой изразява себе си и музиката си чрез него?
Разбира се, най-голяма радост у мен създава моментът, в който видя мой инструмент да е вдъхновил и да е част от творчеството на музиканти. В такива моменти си давам сметка, че със своите идеи и умения косвено съм участвал в създаването на музика, която радва множество почитатели. Така невъзможността да стана музикант не ми тежи толкова много ☺

Разкажете ми за музикалния си вкус и как той се отразява върху китарите Ви?
Въпросът Ви е доста интересен. В момента си давам сметка, че не съм меломан. Харесвам най-различна музика и то от най-разнообразни стилове. За мен музиката е хубава, ако ми въздейства добре. Може би звучи парадоксално, но когато работя не слушам музика, нито радио – нищо. Обичам тишината. Само там намирам източници на идеи и решения. Ходя на концерти и събития, но това не е свързано с работата по моите инструменти.

Какви са впечатленията Ви от българската музикална сцена и подкрепяте ли някои от развиващите я артисти?
Впечатленията ми са повърхностни и не мога да се изкажа генерално за това какво се случва на БГ музикалната сцена. Знам, че има доста банди, знам, че им е трудно. Виждам много потенциал в хората, които правят музика, но също така виждам, че без подкрепата на „големите“ (телевизии, радиа, музикални медии), нещата се случват много трудно. Това са институциите, които трябва да проправят път на българските таланти. Моят принос в тази посока е нищожен.

Как интернет и технологиите се отразяват върху избора на китара? Лесно ли музикант от другия край на света закупува инструмент без да го е докоснал? И наблюдава ли се тенденция на изместване на серийно произведените китари от тези, които са ръчно изработени?
Съвременните технологии и най-вече интернет спомагат за скъсяване на дистанцията между лютиер и музикант. Сега в реално време може да се обмени неимоверно голямо количество информация, която да способства за изработката на продукт, независимо на какво разстояние са лютиерът и музикантът. Когато зад гърба на лютиера стоят достатъчно голям брой доказателства, че качеството на работата му е на ниво, то тогава няма никакви основания за притеснения в качествата на продукта, а разстоянията са свързани само с времето за доставка. Има тенденция да се облекат машинно направените инструменти в дрехите на „бутикови“, „ръчно изработени“, „екзотични“ и до голяма степен много фирми успяват благодарение на безпощаден и умопромиващ маркетинг.

До колко ще успяват и за в бъдеще? Tова зависи от самите музиканти. Те са хората, заради които и ние – лютиерите, и другите – големите китарни компании – съществуваме. Докато има музиканти, които виждат и усещат разликите между конвейрно изработени инструменти и ръчно направени – има шанс за нас.

Разкажете ми за интереса на емблематичния басист Andy Irvine към KD Basses
Това беше спонтанна среща, която се случи тук, в София. Той е бил тук за демонстрации по покана на Мюзикдивижън и е попитал за българските музикални инструменти. От Мюзикдивижън са му показали сайта ми, той го е разгледал и, разбира се, „Picasso” веднага е направил впечатление.

След това направихме връзка по фейсбук и последва среща. След като Анди се прибра в Щатите, комуникацията ни продължи и започнахме да обсъждаме проект за изработка на бас по негови спецификации. След уточняване на всички детайли, проектът получи името „Mr. Plum” заради българската дървесина, която е използвана за топ. Тук искам да споделя нещо, което за мен е доста важно и предполагам ще е интересно и на вашата читателска аудитория. За изработката на „Mr. Plum” бяха подбрани само БГ дървесини и знаейки, че Анди живее на доста сухо място, му предложих и фингърборд от стабилизиран явор. Материал изключително подходящ за инструмент, изложен на екстремни атмосферни условия. Тъй като той не беше чувал за такъв материал и откровено се съмняваше в качествата му, ми се наложи да го убедя да го ползваме. И така проектът бе стартиран. След определеното технологично време басът бе завършен и Анди си го получи в много кратък срок. Беше наистина впечатлен от визията и звука на му. На всички видеа, които е направил, се вижда задоволството и радостта му от свиренето на „Mr. Plum”.

След вече година и повече Анди ми сподели, че напразно се е притеснявал за качествата на стабилизираната дървесина и че това е басът, който знае, че няма да го предаде никога в каквато и ситуация да изпадне.

Разкажете ми за музикалните изложения, в които сте участвал!
Първото ми изложение през 2008 беше най-вълнуващото. Като човек, който никога не е бил в такава среда и от другата страна на щанда, смея да кажа, че на моменти беше колкото вълнуващо, толкова и неловко. Идват хора, питат, оглеждат, пробват, суматоха голяма, а най-притеснителен е моментът, в който ми заговорят на език, който е трудно разбираем – английски с немски акцент, например. Тогава това събитие ми беше бойното кръщене, а опитът, натрупан след всяко следващо изложение, превърна тези събития в приятни екскурзии и срещи с много нови и различни хора. Бих добавил нещо много важно за мен – тези изложения освен комерсиалната и забавната си страна имат и един много важен принос: сверяват ми часовника и ми показват къде се намирам спрямо останалите като мен. Това е изключително важен позитив и опит, който не може да се придобие, докато си пред компютъра и разлистваш снимки от Интернет.

Едно от нещата, които винаги са ми правили впечатление, са имената на китарите Ви… В кой момент инструментът получава името си и кой е елементът, който Ви подсказва името?
Това е доста интересен въпрос. За мен името на модела е много важно, точно както името на човека. Ръчно изработените инструменти носят своята уникалност и неповторимост. Може би малко хора знаят, но няма два еднакви ръчно изработени инструмента. Те се различават по характер, визия, темперамент точно така, както ние хората се различаваме един от друг и точно тези характеристики заслужено ги ангажират с едва ли не човешко име. Имената на инструментите обикновено идват след като се изясни дизайна, концепцията и идеята за инструмента. Понякога имената им идват спонтанно още при самата работа по дизайна или още по-рано – при възникването на самата идея, но някои имена просто не искат да идват. Тогава започва главоблъсканицата за име и в някакъв момент инструмента бива „кръстен“.

Как се уверявате, че клиентът ще получи това, което иска при изработка на китара по поръчка? Предполагам, че е доста дълъг процес на комуникация и опознаване?
Това е най-важният процес при стартиране на проект. Много е важно музикантът да знае, какво иска. Има ситуации, в които е трудно да се обясни точно какво се иска, затова в такива случаи просто си говорим много. Опитвам се да си представя всяко искане, на базата на което впоследствие изработвам проект. На базата на този проект се пристъпва към последващи етапи от изработката. Ако музикантът е на разстояние, целият процес ангажира с доста голямо количество писмена комуникация, около стотина имейла, например, но това не е проблем, защото колкото повече се коментира и обсъжда, толкова по-бързо ще се намери какво се иска и по-точен ще е проектът. Не пристъпвам напред към изработка, ако не съм сигурен, че музикантът е видял в проекта онова, което иска.

Разкрийте ни няколко съвета за по-добра поддръжка и грижа за китарата / бас-китарата!
Моят съвет е следният: Свирете и ползвайте китарата (басът) си по най-ефективен начин. Тя/той неминуемо ще се надраска и чукне на някои места, но това няма да я/го направи по-лош инструмент. Красивите инструменти си остават красиви зад драскотините и чукнатите места. Мажетe откритите фингърборди със съответните масла веднъж в годината и не оставяйте инструментите си лятно време в коли или зимно време до радиатори и печки, независимо дали са в калъф или куфар.

Кога бизнесът започва да влияе на творческия процес и положително или негативно е това влияние при Вашата дейност?
Бизнесът оказва съществено влияние на всичко около нас и няма как да не се отрази в някакъв момент и на творческия процес. Старая се да се откъсна от това влияние и тенденциите, които бизнесът налага да се следват в дизайна на китари, например, защото това е единственият начин да се постигне нещо ново и различно и творецът да може да се реализира. Успявам да постигна това при моите модели инструменти, които в последните години успяха да се наложат и все по-рядко правя модели, които са изцяло бизнес ориентирани.

Кое е по-важно за Вас – традициите в изграждането на инструмента или експериментите с непознатото? А може би намирате баланс между двете?
Важни са и двете. По-скоро и двете са ми цел. Обичам да експериментирам и да се опитвам да създавам нови неща, но в същото време ме тегли и придава особено значение на труда ми фактът, че нещата, които правя, са направени с ръце.

Случвало ли се е да получите нестандартна поръчка за изработка на инструмент?
О, да! Преди няколко години се свърза с мен човек, почти отчаян от безуспешни опити да намери в Германия лютиер, който да изработи един малко необичаен китарен проект. Когато разгледах исканията и казах “Да”, поръчителят не повярва. Попита ме: „Сериозно ли ще го направите?“ Изненадата беше още по-голяма, когато получи инструмента в уречения срок.

Как виждате бъдещето на електрическите китари като цяло? Ще се промени ли чувствително начинът, по който китарите ще звучат, изглеждат и бъдат използвани?
Електрически китари винаги ще има. Докато я има и музиката, създадена от тях, а тя не е никак малко. Няма как да се свири рок, джаз, метъл на други инструменти. Може и това някой ден да се случи, но се съмнявам да доживея тези дни. Със сигурност и китарите, и басовете като музикални инструменти и като звук ще преминат през опити да бъдат изместени от модерни нововъведения, но както всяко едно модно течение и това ще е за кратко. Нишката, която държи електрическита китара в употреба, е че тя носи в себе си елементи на класически инструмент. Класическите инструменти си остават класически.

Върху какво работите в момента? Какво ви предстои в професионален план? Кое е следващото място, на което ще можем да ви срещнем?
Много са нещата, които сме планирали. Най-близко във времето и може би най- интересното в нашият план за тази година е организирането на първата Българска музикална работилница 2018 в София. Това е наистина първото по рода си събитие и към днешна дата аз не знам да се е случвало нещо подобно на територията на България. Това събитие отне няколко години обмисляне и избиране на най-правилния формат за реализация. Идеята бе споделена с доста хора и получи подкрепа, благодарение на която събитието ще се случи на 29 септември в Joy Station. Самото събитие ще представлява среща с изложбен характер на онези българи или чужденци, работещи в България, които изработват музикални продукти или извършват услуги, свързани с музика. Музиканти, лютиери, звукозаписни студия, хора, извършващи ремонти на музикални инструменти и апаратура – доста голям спектър от дейности е засегнат. Елате и ни вижте!

Официален уебсайт: http://www.kdbasses.com/
Фейсбук страница: https://www.facebook.com/kdbasses/
Youtube канал: https://www.youtube.com/user/KDbasses

Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на
Национален фонд “Култура”

 

 

 

 

 

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg