За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Константин Костов: Джаз свобода отвъд границите на класиката

От години той плува уверено в дълбоките води на модерния джаз. Духът му на експериментатор и солидната професионална подготовка в класическата музика му дават независимостта да бъде смел в импровизациите. Често използва фолклорни мотиви и не се бои да прави преработки на класически произведения в комбинация с джаз. Свири на международни фестивали и концертни сцени в Европа и Азия в колаборации със световно известни музиканти като Robby Ameen, Gregory Porter и др. Дотук има издадени четири самостоятелни албума. В последните години работи с полски музиканти за телевизия Полсат. Наскоро музикален видео клип, направен от полския режисьор Олга Чизикиевич (Olga Czyzykiewicz) с негова музика, спечели първо място на международния музикален и филмов фестивал Audioshoot с песента “Genesis” в изпълнение на Агниешка Хекирт (Agnieszka Hekiert). Константин Костов е гост в проекта ни „Виж музиката“ с най-новия си албум “М.Мусоргски – “Картини от една изложба” за джаз трио” (M.Mussorgsky – Pictures at an Exhibition for Jazz Trio) … 

Да започнем със зараждането на интереса Ви към джаза – как се случи това?
Всичко започна в гимназията в Mузикалното училище в гр. Плевен, когато бях на 14. Съдбата ме събра с най-добрите ми приятели от гимназията (и до ден днешен), които всички свиреха на ударни инструменти, а аз бях единственият пианист. Най-хубавото беше, че слушахме джаз и се влюбихме в тази музика. Опитвахме се да вадим по слух някои импровизации или теми и ги свирехме. По това време създадохме и първата джаз формация. Това бързо се разчу в гимназията и започнахме да свирим и на концерти. Аз в същото време започнах и да пиша музика за различни камерни състави, както и различни джазови пиеси. Представяхме ги на концерти и всички ни слушаха с голям интерес. Това бяха първите джазови тръпки.  

Какво е мястото на Германия във Вашето обучение и творческо вдъхновение?
Истината е, че аз избрах Германия не заради страната, а именно за да бъда в класа на руския гениален пианист и преподавател професор Леонид Чижик. Когато разбрах, че преподава в Мюнхен, веднага се насочих към него и, за мое щастие, попаднах в неговия клас по джаз пиано. Шестгодишното ми обучение при Чижик се оказа особено важно за музикалното ми и духовно развитие. За мен Чижик е истински вдъхновител, не само музикален, но и като човек.

Пианото и джазът. Кои са инструментите, които най-добре допълват тази артистична симбиоза в авторската Ви музика?
Пианото само по себе си е един от най-джазовите инструменти. Клавишен, струнен, ударен инструмент, на който свириш мелодично, хармонично и ритмично едновременно. Има ли по-добър инструмент? Както обичам соло пианото, така харесвам и пиано триото с контрабас и ударни. При соло пианото е по-различно, тъй като имам повече свобода на изразяване и мога да контролирам всичко как да се случи, как да звучи и т.н. При пиано трио ми харесва, че е като при камерната музика. Имаш повече нюанси, имаш друг контраст и все пак е едно съвместно интерактивно музициране. Комуникация.

Джаз и класика – има ли граница дуетната им хармония?
Отдавна се експериментира в областта класика и джаз. Аз лично съм закърмен сериозно с класическа музика благодарение на моите преподаватели и от там идва и интересът ми да свиря класика с джаз. Важното е как е направено, как е поднесено и дали носи послание. Другото важно за мен е личното послание към автора на произведението, което трябва да е с респект. Аз мисля, че когато се говори за джаз, граници няма как да съществуват. В джаза граници няма, има само свобода.

„Картини от една изложба“  на Мусоргски е един от най-красивите и популярни музикални цикли в историята на музиката, претърпял безброй интерпретации и експерименти. Как го избрахте?
Открай време ме е привличала идеята да аранжирам класически клавирен цикъл за джаз трио. Спрях се на сюитата „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, провокирала не един творец да създаде своя версия на знаменитата творба. Да се заемеш с нещо толкова налудничаво и същевременно отговорно изисква умения и художествен усет, с които да се потопиш дълбоко в класическата музика. Нужна е и много смелост да я преведеш през своята емоционалност и още повече да импровизираш. Чисто и просто предизвикателство.

Представете ни албума си „Картини от една изложба за джаз трио“- какви емоции, мечти и фантазии са вплетени във Вашата интерпретация на тази чудесна музика?
Мога да кажа че е една абсолютно оригинална версия на картините, неповлияна от нищо, което е правено до момента. Стилово е доста обогатен, така че можем да говорим за различни форми на емоции и фантазии. Трябва да се чуе.

Как работихте по записите на албума с проф. Христо Йоцов и Димитър Карамфилов? Кой и какво привнесе в звученето му?
С такива музиканти са работи много лесно и приятно. Държа да кажа, че всеки един от тях принесе своето звучене и своята идея за реализирането на тази музика. Двамата също имат класически фундамент и се работи изключително приятно с тях. За записите беше най-важно роялът да е добър. За щастие, имахме много добър акордьор, който подготви инструмента блестящо – огромна благодарност на Златин Георгиев!

Повечето музиканти бяха лишени от досега с публика на живо през изминалата толкова странна 2020, къде ще можем да Ви видим през 2021 и 2022 в България и на европейски сцени?
Да, съгласен съм. Това в момента е трудно да се предвиди, зависи много от ситуацията. В Полша имам няколко фестивала през 2022, а за България очаквам предложения. 

Работите ли вече върху следващ албум?
Разбира се. В момента работя по няколко албума, единият от които ще излезе още тази година, а другият – догодина. Също така в момента пиша джаз скици за симфоничен оркестър и пиано, които може би догодина ще изсвиря някъде, но още не се знае … 

Като преподавател в Музикалната академия в Мюнхен, какво бихте искали да запомнят студентите от тези години, за да следват уверено мечтите си?
Както аз съм вдъхновен от моите учители по пиано и до ден днешен разбирам какво са направили с мен, така мисля, че и това остава като чувство при някои мои студенти. Бих желал да запомнят свободата и любовта, за която говоря на уроците по джаз пиано, както и за това да бъдеш всеотдаен и да не спираш да търсиш …

Снимки: Личен архив

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg