Музиката им е незабравяща се – чуеш ли я, асоциацията е една единствена: Jin Monic. Момчетата съчетават сериозното работно ежедневие с музикалния си свят със съзнанието за качество и последователност в песните, които създават. Хитовите им парчета минават през иглени уши, докато видят бял свят, а креативността на авторите им търси нови и нови хоризонти в необятния свят он и офлайн. Новото им EP Black Beaches зае безапелационно мястото си в обзора ни на албумите през 2021. А зад загадъчното име на групата вече 10 години са Николай Иванов (вокал), Ивайло Василев (китара), Боян Дечев (китара), Джокич Стефанов (бас) и Георги Иванов (барабани). Музика, текстове, записи, концерти, корпоративен свят и пак музика, текстове, записи. Във “Виж музиката” тръгваме на изследователско пътуване в света на Jin Monic с вокала им Ники …
Разкажи ни за себе си – кога усети, че музиката е твоята стихия и имаш харизмата да се качиш на сцена? Или едното постепенно доведе до другото?
Много късно, за съжаление. На 15 през лятната ваканция се запалих по акустичната китара покрай един приятел, който дрънкаше по градинките в квартала като се събирахме вечер. После се оказа, че мога и да пея и докато се осъзная, вече бях основна атракция по домашните купони на немската гимназия. А от там до сцената не е чак толкова голям скок, ако не се стягаш особено.
Чувстваш ли, че вече имаш основания да погледнеш назад към пътя ти в музиката дотук и да кажеш: Дотук – добре. Или пък не?
Има доста песни на Jin Monic, с които се гордея много, така че няма как да не съм доволен от пътя. Най-важното, обаче, е, че през цялото време се забавлявахме много, а това беше и основната цел, която си бяхме поставили в самото начало. И продължаваме да се забавляваме, така че очаквам да съм доволен още дълго.
Какъв е светът ти извън музиката?
Голям и интересен. Гледам да не губя любопитството и жаждата си за нови знания и усещания. Има достатъчно изкуства извън музиката, а иначе работата ми е свързана с непрекъснат контакт с хора, което винаги ме е вълнувало.
Jin Monic звучи някак лежерно-небрежно елегантно. Напомня за джин с тоник и лед в онзи разкошния британски вариант – в кристална чаша с тежко дъно. Кога и как се появи на бял свят това име на групата?
В един бар, сравнително случайно, преди хиляда години. Бар “Coda”, който не съществува отдавна – сега май там е ресторант “Космос”. С една приятелка, която разбира от маркетинг, седяхме и се чудехме какво име би било подходящо и Jin Monic се роди онази вечер.
Jin Monic съществува вече 10 години, а атрактивното ви сценично присъствие е съвсем малко по-кратко. Как избрахте това страхотно направление в музиката?
Не помня да сме го избирали преднамерено. Петимата слушаме колкото подобни, толкова и различни музики, и посоката ни е сбор от всички тези направления.
В началото всяка група попада под влияние на любими музиканти. Кои бяха твоите? А на другите момчета в групата?
В началото всеки си носеше нещо от малък: много Beatles, пънк, траш метъл, гръндж и Фил Колинс. Аз се бях потопил във втората вълна бритпоп с Arctic Monkeys, Kaiser Chiefs и Kasabian. Още преди да има банда с Ивайло, дрънкахме на акустични китари разни неща на Radiohead, Snow Patrol, Stereophonics. Май всички харесвахме Radiohead много. И задокеанските главозамайващи The Strokes, White Stripes, The Black Keys. После в един момент излезе … Like Clockwork на Queens of the Stone Age и помня как бяхме вцепенени. Много хубава музика излизаше тогава и се наслаждавахме заедно. Това продължава и до днес – споделяме нова музика непрекъснато помежду си и това неминуемо има отражение върху звученето ни.
Има ли моменти (дори мигове), които, според теб, са били ключови в първите 10 на Jin Monic?
Имам чувството, че си спомням всеки един момент съвсем отчетливо. Съзнателно или не се получава така, че имаме истории покрай всяко участие, запис на песен, снимане на клип, интервюта. Първият запис беше ключов – някой беше подарил на Ивайло ваучер за запис на песен в студио и отидохме да запишем Sober Face. Съвсем млади и зелени. Беше фантастично. По-късно свиренето ни на Spirit of Burgas на огромната сцена на Kasabian и Роби Уилямс ни донесе неповторими усещания (поздрави на Hayes & Y, благодарение на които ни викнаха да свирим там в последния момент!). Снимките на първия ни клип Doors of Youth също бяха невероятно изживяване – цяла нощ с не-знам-колко-десетки професионални кинаджии в огромна зала за пейнтбол. Мултимилионна холивудска продукция и ние сме в центъра на прожекторите. И така до ден днешен – няма да забравя прилива на допамин и серотонин, като чух първия микс на последния ни сингъл Black Beaches.
Прави ми впечатление, че отделяте много внимание на своите песни (сингли, видеоклипове) и албуми, преди да се появят пред публиката Ви. 5 години делят първия ви албум и второто ви ЕР “Black Beaches”, а между тях е EP „Candy Coated“. Понякога за мен това е много, много време, а понякога е почти миг. А за теб?
И за мен по същия начин. Но не знам дали е важно – когато нещо излиза на бял свят, по-добре да не си задаваш въпроса дали е минало малко или много време от последния път, а просто да го изживееш. Надявам се да успеем да изкарваме нови песни през 1-2 години, според мен е нормално. А и не сме музиканти на пълен работен ден все пак.
Как сътворяват песен Jin Monic?
Има два сценария – при импровизации по време на репетиции или някой сам вкъщи хваща някаква своя идея, поразвива я донякъде и я представя на другите. Засега само Джокича няма написана песен, другите бълваме идеи от време на време. Той, обаче, си пише сам бас линиите и вкарва „разчупени“ предложения за структурата на парчетата, така че не е напълно безполезен. 🙂
И как я превръщат във видеоклип?
Това е различно всеки път. Харесва ни да работим с нови хора и да пробваме нови неща, това е част от концепцията на Jin Monic, така че търсим интересното и забавното. За щастие успяваме сравнително лесно да намерим хора, които да ни направят клиповете. Прекрасни хора.
A в тематична серия бира?
Бирата е една от страничните страсти на Ивайло и нямаше как да не стане. Трябва пак да направим, допива ми се като се замисля.
Стилът на Jin Monic е разпознаваем и запомнящ се, а вече имате и верни почитатели. Как поддържате контакт с тях?
Основно с димни сигнали и си пращаме пощенски картички, когато пътуваме или по празници.
Странната (да не кажем безумна) ситуация около световната пандемия преобърна по невъобразим до съвсем скоро музикалния свят и индустрията. Как се отразява на Jin Monic свиването до минимум на възможността за контакт на живо с публиката ви?
Помня как есента на 2020 г. свирихме след 6-7 месечна пауза и беше велико. Качество за сметка на количество, предполагам.
Мнението на групата за разширяващото се място и значение на музикалните стрийминг (и не само) платформи и изобщо за музиката online?
Върли фенове сме – отварят невиждани досега възможности както за артисти, така и за слушатели. Със сигурност потокът от творчество е по-мощен от всякога и, ако слушателят успее да се ориентира и използва правилните филтри, може да задоволи перфектно нуждите си, без да се налага да плаща стотици долари, отиващи в джобовете на дебеловратите звукозаписни компании.
А за завръщането на винила?
Ужасно е това и не си го обяснявам. Пука, заема място, скъпо е. Шегувам се – имам нелоша колекция плочи, която се увеличава сериозно всяка изминала година. Няма по-хубав звук, а физическото докосване и визуалното оформление допринасят за едно истински пълноценно меломанско преживяване. През 2021-ва и компакт дисковете бележат ръст на продажбите, явно на хората им допада да притежават нещо реално. И аз съм в този отбор. Ненавиждам NFT, Meta и подобни виртуални иновации. Запленен съм от красотата на реалното и обичам да докосвам, вкусвам и усещам света от тази страна на дисплея.
Въздействат ли ти различните сезони и плавната им смяна? Каква песен би отивала на зимата според теб и Jin Monic на този толкова меланхоличен за някои и прекрасен за други сезон?
Нямам такова нещо като любим сезон и определено смятам, че разнообразието в света на музиката е подчинено на разнообразието в природата, а какво по-осезаемо негово проявление от сезоните? Винаги съм казвал, че сме зимна банда и песните ни не стават за лятото. Може би, защото обикновено тогава пишем – лятото сме заети с други хедонистични занимания. Преди няколко години обаче решихме целенасочено да направим песен с по-лятно звучене и изкарахме Slow Cinema. Само че малко се забавихме с премиерата и в крайна сметка появата му се позиционира като „носталгия по отминалото лято“. Не знам дали ще направим истински летен хит някога, но малко ни омръзна Jin Monic да се споменава постоянно в комплект с „меланхолия“, така че може да опитаме нарочно.
Съвсем в началото сме на 2022. Какви са твоите очаквания за групата?
Да пишем нова музика – бързо и без много да циклим. Не знам как ще стане, защото обичаме да циклим и не обичаме да претупваме. Може би очаквам да намерим формулата на баланса между цикленето и продуктивността. Чудя се дали да не пробваме нещо на български.
А за българската музикална сцена и музикалната индустрия като цяло?
Нови имена в България и връщане на летните фестивали в Европа. Нямам търпение и за двете. На нашата сцена очаквам и нови сингли и/или албуми от hug or handshake, Остава, Hayes & Y, Maze Hunters и съм повече от убеден, че ще са фантастично добри. На световната искам нови неща от New Order и чакам новия албум на Ladytron.
Какво би си пожелал за 2022 и още поне 2-3 години напред?
Като за начало да има много фестивали и концерти и хората да са спокойни и да се обичат, без да мислят за тъпотии. Искам да имаме поводи за вдъхновение, да живеем повече в настоящето и да спрем да се ограничаваме в главите си. Плюс хубаво вино, вкусна храна и добри приятели.