За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Третото прераждане на „Джанго Зе“ 

Странно явление са „Джанго Зе“. От една страна, групата съществува повече от 20 години. Но пък от друга, активното ѝ присъствие по българските сцени е за по две-три години, разделени от други седем-осем, прекарани на пауза. Някои от песните им, особено от първия албум, са вечни български хитове. Но като отидеш на концерт, чуваш как феновете пеят открай докрай и останалите, уж по-неизвестни, които не се въртят по радиото и телевизията…

2020 се оказа годината, в която „Джанго Зе“ отново се завръщат. В малко по-различен състав, но пък с доста по-различно звучене. С нови песни, които верните почитатели на неподражаемия Мирослав Морски, обаче, може и да са чували в социалните мрежи. Но не и в настоящия им вариант. И изобщо „Джанго Зе“ са точно това, което феновете очакват, плюс изненадите, които са задължителни. Вероятно именно големите паузи в съществуването на тази група успяват да я запазят свежа. Другият фактор е изключителната близост между музикантите. На практика в сегашния си състав тя е съставена от истински бойни другари, започнали заедно заниманията си с музика още през 90-те по варненските мазета, гаражи и читалища.

В момента „Джанго Зе“ са: Мирослав Морски (китара и вокал), неговият брат Галин Горски (клавири), Пламен Пеев (барабани) и Александър Проданов (бас). Съвместните участия на тези музиканти са толкова много, че като се разровят в паметта си, откриват, че в подобен състав са свирили за първи път още през 2002 в Лондон. „То това е цял живот“, отбелязва простичко Пламен Пеев по въпроса за преплетените им музикални корени. А концертите на групата това лято във Варна, Бургас и Пловдив бяха истински купон: с много танци, пеене с публиката и емоция, която обхваща безотказно всички присъстващи. Този път – при третото събиране на групата 20 години след началото – има и още нещо интересно. Много от младите хора идват след края на концертите и лично благодарят на Морски с едни и съща повтаряща се фраза: „Аз израснах с Вашите песни!“ 🙂 „Знам, че това трябва да ме кара да се чувствам стар, но не се усещам стар. Радостен съм. Все едно си посял нещо и то е пораснало. Това ми изглежда като добре свършена работа“, коментира той. Морски и до ден днешен се учудва на успеха и дългия живот на песента „Луди, луди жаби“ и признава, че не разбира какво толкова намират хората в нея. „Тя остана като една детска песничка, нещо като „Бели пеперудки, къде отлетяхте“, с които живеят поколения деца“, казва авторът, който през годините е изразявал доста противоречиво отношение към най-популярното си произведение. „И до ден днешен водят деца да ме показват: „Ето ги тези, дето пеят за жабите“, разказва Морски. 

„Много ми се иска в това трето прераждане на „Джанго Зе“ всички останали в групата да дадем нещо в музикално отношение. Морски е авторът на песните, но ние искаме да дадем нещо от себе си, първо защото сме фенове на музиката му и второ, защото искаме тя зазвучи достойно. Песните са и мелодични, и ритмични, и хармонични и наистина заслужават най-добрият аранжимент и най-доброто изсвирване“, каза басистът Александър Проданов. Макар той да е „новото лице“ в групата, всъщност свири с Миро Морски много отдавна, още откакто групата им „Брод“ очароваше и нажежаваше клубовете в цяла България. 

Амбицията за ново и максимално добро звучене на „Джанго Зе“ намира отражение в новия албум, който групата записва. Той ще е трети за тях и обещава да е доста различен. В първия си период те звучаха предимно като веселяшка рокендрол банда, която пееше освен за жаби и за сладоледи и мотопеди, както и за голямата грешка, която можеш да допуснеш, ако объркаш вратата, респективно – жената. Макар че още тогава имаха и доста по-сложни и нетипични за българския рок песни, в крайна сметка успехът им се дължеше точно на шеговитите текстове и клипове, които телевизиите с въртяха с подчертано удоволствие.
Вторият албум на „Джанго Зе“, които така и не беше издаден официално, отбеляза един различен етап на групата. Темите за пътя, за горчилката и еуфорията на бохемския музикантски живот, за философията на малките неща постепенно пребориха обикновените шегички. Именно от този период са песни като „Пали, Кате“ и „Двама“, които публиката обича изключително много.
В новия албум на групата влизат песни, някои от които са спечелили вече популярност в самостоятелните им варианти, които Мирослав Морски публикува в YouTube и Facebook. Една от тях е „Урок по плуване“ – носталгичен разказ за детството преди 40-50 години. Песента вече набира популярност, но със сигурност вариантът на „Джанго Зе“ ще бъде различен от този, който слушателите вече са чували. Друга песен е своеобразно обръщение към Алеко Константинов с разказ за просперитета на съвременния Бай Ганьо. Трета пък е трагикомична и на моменти крайно саркастична рецепта за „спасението на България“… И изобщо, никакви жаби не подскачат вече из текстовете на Морски.

„Посланията са сериозни, но ние все пак се опитваме да ги поднесем по един лек начин. Не сме тръгнали да псуваме от сцената и да плюем правителството… Просто по един хубав начин се опитваме да поднесем нещо, което вече се усеща от всички. – казва сърцето на „Джанго Зе“ с типичната си усмивка – На първо място това е забавно-развлекателен бизнес. А на второ – можем и да кажем по нещо, което мислим покрай другото. Иначе няма бъде концерт, а митинг. Ние не искаме да правим митинги, искаме девойките да танцуват, това е важното!“, допълва Морски. А концертите от това лято показват, че първостепенната задача на „Джанго Зе“ със сигурност е постигната. Колкото за другата… Дали поколението на 20-годишните, които са израснали с техните песни, ще прегърнат и новите им послания няма как да кажем предварително.  

Снимки: Весо Златков

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg