Вече е готов обобщеният анализ на проведената от 22 март до 17 април 2020 анкета “Независим културен сектор в България”. Проучването, направено чрез въпросник, отчита щетите, нанесени на независимия музикален сектор и на независимия културен сектор като цяло от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 и предварителната забрана на всички културни събития от 8 март 2020 насам. Анализът на данните, събрани в анкетата “Независим културен сектор в България”, отново е направен от гл. ас. Нели Стоева – Софийски университет. В анкетата участваха 1067 души, от които 70% са физически лица, а 30% са представляващи организации в сектора. 

Благодарим на всички тези 1067 колеги от независимия културен сектор, които намериха време и проявиха желание да попълнят анкетата. Броят на участващите в проучването надвишава стандартите за представително за страната ни национално социологическо проучване (1019 до 1023 души), което прави събраните данни изключително ценни предвид, че за първи път изобщо в България се провежда проучване от такъв мащаб, което събира представителни данни за независимия културен сектор. Участниците в анкетата са предимно от София и големите областни градове в страната, но в допитването са включени и достатъчно представители на средни и малки населени места: общо 65 селища, от които 11 са села, а 54 – градове. Резултатите, получени в анализа на анкетата, ще бъдат използвани като аргумент пред публичните институции за въвеждането на по-адекватни и цялостни компенсаторни мерки с цел неутрализиране на щетите в този важен, но много крехък сектор, и неговото запазване в кризата и след нея.

Най-голям брой от участниците в проучването са от сферите на театъра  и музиката (съответно 35% и 34.20%), а най-малко – от литература и превод. Тези цифри са логични, предвид спецификата на различните изкуства, и особено на сценичните, които са най-пряко и дълбоко засегнати от кризата. Тук специално изказваме благодарността ни към всички 312 колеги музиканти от цялата страна, които с участието си помогнаха да се видят ясно щетите в музикално – сценичните изкуства, където положението е най-страшно. Съгласно данните от анкетата, в случай, че забраната за провеждане на културни събития продължи до края на юли 2020, очакваните финансови загуби от страна на физическите лица са в размер на 4 735 713 лв., от страна на организациите са 10 827 718 лв. или общо 15 563 431 лв. за всички включени в анкетата представители на независимия сектор (средна стойност на загуба от 6 426 лв. на физическо лице и 33 626 лв. за организация). Най-големите загуби се очакват в областта на музиката, аудиовизуалните и визуални изкуства. В анализа на анкетата има и прогнозни данни за евентуални щети в случай на продължаване на извънредните мерки у нас до края на 2020.

Данните за щетите за независимия културен сектор в извънредната ситуациякато цяло в страната ни вече са ясни. Също така ясни са необходимите насоки за действие за подкрепата му:

1. Създаване на социален фонд, който да подкрепи спешно независимите български творци, пряко засегнати от въвеждането на извънредната ситуация. Това са работещи професионалисти, които вследствие решението на българското правителство са възпрепятствани да упражняват професията си и съответно да получават доходи. Тази мярка е от жизнена необходимост и предприемането ѝ следва да е незабавно.Това трябва да бъдат допълнителни средства, които българското правителство да осигури от националния бюджет за борба с последствията от COVID 19.
2. Създаване на структурен фонд, който да гарантира устойчивостта на организациите от независимата творческа сцена, като подкрепя частично преките разходи за тяхното съществуване. Тази мярка съществува в страните членки на ЕС и без ситуация на криза. Това е основна разлика между ситуацията в България и ЕС.
3. Настояваме за приемането на още мерки, които да гарантират равнопоставеност между държавния и независимия културен сектор. Това ще осигури не само оцеляването и на двата типа културни организации в сегашната криза, но и устойчивостта им и развитието им в бъдеще, основано на свободна конкуренция, която да се базира на качеството на културния продукт, достъпа на публиката до разнообразно културно съдържание и мотивиране към партньорства.