Не знаем дали вече са измислили машина на времето, но ако още не са, ще изчакаме и ще разчитаме на музиката да ни пренася в други епохи, периоди, да ни среща с личности и да ни потапя в настроения. Във “Виж музиката” ви срещаме с Froyd – софийска младежка банда на ръба на рокендрола и пънка с ретро привкус. Неотдавна те пуснаха третия си студиен албум „7/4“, който влезе и в годишния ни музикален обзор…
Здравейте, момчета (и момиче)! Моля да се представите – кои са Froyd?
Здравейте, ние сме софийска банда, съществуваме от 2015 година и се опитваме да свирим нещо като инди рок. Имаме доста промени в състава през последните няколко години и в момента активните членове сме Иван Стефанов – вокали и китара, Крис Сергинов – барабани, Юлия Лилова – бас и вокали, Никола Лулов – китара и Иван Станчев – саксофон и синтове.
Кога и как се намерихте един друг?
Намерихме се още като ученици – всъщност преди 7 години, което не е много време, но спрямо нашата възраст, това се равнява на 1/3 от животите ни. Изглежда, че вече доста време свирим заедно. Започнахме, когато бяхме в първите гимназиални класове и изглежда, че това е била правилната възраст, защото не усещахме нужда от нищо, за да го има този, както е модерно да се казва днес, „проект”. Нито от финанси, нито от техника. Директорката на гимназията за приложни изкуства, където учихме, ни даде едно от свободните мазета и там репетирахме доста години. Впрочем, там записахме и първите ни два албума с два микрофона. Това не ни пречеше, дори се научихме да обичаме суровия звук и той стана част от провокативното ни присъствие.
Сигурно ви е омръзнало от този въпрос, но какво подбуди избора на име на бандата?
Не ни е омръзнал въпросът, но мина почти десетилетие от момента, когато го решихме и вече самите ние трудно се сещаме какво точно имахме предвид тогава. Имам спомен, че беше закачка с една идея на Froyd за фалическото значение на силиконовите кукли „Барби”, с които малките момиченца си играят. Иронията към психоанализата винаги ни се е струвала прелюбопитна.
Смея да твърдя, че имате отличаващ се и разпознаваем стил. Кои са елементите на създаване на подобен по-суров, непринуден гаражен саунд? Едно пиленце ни каза, че дори залагате на аналоговия запис 😉
Ключът към разбирането на този звук е в слушането на много музика от 50-те и 60-те години. И то на винилови плочи. Звучи много хипстърско и гъзарско, но всъщност не е, защото в София има няколко малки магазина, препълнени със стари плочи, които понякога са албуми на напълно неизвестни за нас артисти, натрупани в кашони за по няколко лева. Колко по-интересно може да е! За нас слушането и правенето на музика са двете страни на една и съща монета. Нямаме предвид плагиатство, по-скоро аналитичния подход и слушането на музика от онези десетилетия са много важни за работата с пулт и магнетофон в наводнено мазе. Също така познаването на звука от 60-те години доста добре може да ориентира човек в разликата между непрофесионалния дигитален демо запис и умишлено създадения гаражен звук. За Froyd суровото звучене върши чудесна работа, тъй като го усещаме по-живо и емоционално, винаги записваме без метроном и целия ни последен албум 7/4 резултат от почти един тейк. Без аутотюн. И това се чува.
Разкажете ни повече за новия ви студиен албум 7/4. Как, къде, с кого го осъществихте, кои са хората, които заслужават споменаване в тези редове?
По този албум работихме без почивка през последните 2 години. Непрекъснати записи, което нямаше връзка с пандемията, защото всеки от нас имаше доста работа и не попаднахме в клишето „нямаше какво да правим и ето, станахме продуктивни”. Това беше дълъг процес, а за осъществяването му си построихме домашно студио в къща от 30-те години, намираща се в центъра на София. Там успяхме да съберем доста аналогова техника и работихме по нашия любим начин – в една стая да композираме заедно, без да сме притиснати от студийно време или „профеосионалните съображения” на някой инженер зад пулт. Въпреки че накрая се наложи да дигитализираме песните, те носят в себе си процеса на работа с лента, който е по-бавен и прецизен. Освен това е много по-емоционално, когато записваш вокали, барабани или нещо друго, докато гледаш (и чуваш) как ролките се въртят с 30 инча в секунда. Изпълнението ти получава своето място във физическия свят.
Специални благодарности искаме да изразим към родителите ни, които ни подкрепяха и ни помогнаха в намирането на тази стара (работеща) техника, на ректора на Художествената академия Георги Янков, който ни подари прекрасния западногермански магнетофон Grundig, на който записвахме основно, и на нашите приятели музиканти, участващи в записите.
А обложката наистина ли е извадена от семейния архив?
Да, на снимката е дядото на нашия барабанист – Кирил Сергинов. Той е един от първите български рок музиканти – басист на групата „Пернишките братя” (1962-1965). Кирил навърши 74 години миналата година и, впрочем, самата снимка е направена през 1974 година. Ние разбрахме за тези съвпадения впоследствие, защото главно ни привлече романтиката, която този човек от аналоговата, черно-бяла епоха носи. Мисля, че блестящият сребърен сет Лудвиг и маниакалните черни очила казват достатъчно и за песните ни.
Пандемията даде повод на много творци да запретнат ръкави по нова музика. Tакъв ли бе случаят и със “7/4” или отлежаваше отпреди това?
Не, както вече споменахме, пандемията не ни се отрази по никакъв начин на студийната работа. Ние спряхме с участията за кратък период, но останалата част от ежедневната ни работа не прекъсна. Всички ние сме арт студенти и работим, а песните ни са резултат от едно огромно количество отделено време, като започнахме работа по 7/4 още през 2019-та. Наскоро осъзнахме, че имаме поне още 5 песни, които решихме да не издаваме – кой знае, един ден може да се почувстваме по-добре за тях и да ги пуснем като NFT шегичка.
Как израстнахте като екип и като светоусещане спрямо предишните си албуми?
Надяваме се, че ставаме по-добри всеки път. В началото започнахме без никакво желание да сме слушаеми, даже имаме няколко нойз парчета, което мисля, че в нашия случай не беше „високо изкуство”, а просто ученически акт на агресия. След като досадихме на няколко концерта, решихме, че може и да напишем няколко песни. Това желание продължава и досега, като ставаме все по-стегнат екип. Вече сядаме с определена идея и изследваме добре намерението си, преди да го напишем. За сравнение, “Франкфурт” е лайв албум, който записахме докато го композирахме – мисля, че има някакво развитие в самите нас.
Във всеки албум експериментираме с различни инструменти, във “Франкфурт” с аналогови синтезатори в 7/4 с Върлицър, панфлейта и щрайхове, а кой знае какво следва – старите ни пънк фенове се надяват да не ни подарят отнякъде балалайка.
Ако да делиш сцена с любими музиканти и вдъхновители е ultimate валидация, то какъв би бил мечтаният лайнъп на Froyd, независимо дали тези изпълнители/групи са действащи?
Най-хубавото нещо за нас, които композираме музиката си на български език, би било да делим все по-големи сцени с най-добрите музиканти от нашето поколение, които също като нас избраха да служат на българската култура и да правят музика на български. Това е трендът от последните 4-5 години. Не от патриотизъм, разбира се, по-скоро всичко звучи по-близко до нашата чувствителност. Текстовете са много по-добри, когато са писани на родния ти език. Ако преведем текстове на български банди, които пеят на английски, всичко звучи меко казано наивно и се използват познати конструкции, които да напомнят на „добрите примери” от западната музика. Идете на концерт на Звездолет или Спални Места – всички пеят текстовете и още повече, тези музика означава нещо, когато съвпадне с контекста на нейното съществуване. The Clash са имали своя социален ангажимент към Англия именно на английски, а не на френски.
Каква бихте искали да е 2022 за музиката?
След като се създава толкова много нова музика в България и по света, нека оптимизмът на интернет споделянето продължава. Въпреки че в нас тайно живее надеждата за края на Спотифай – колко би било хубаво да се произвеждат отново изцяло метални автомобили с вградени грамофони!? 🙂