Така формулирано заглавието е възможно да породи известно объркване за читателя на проекта на БМА – “Виж Музиката!”. За това бързичко се поправяме. Тази седмица ще те срещнем с музикалното предизвикателство, наречено “Етно-симфонични приказки”. Спектакъл за малки и малко по-големи, представящ народното богатство с помощта на цял симфоничен оркестър. Време е да повдигнем завесата заедно с Костадин Генчев – създател на концепцията и музиката в този проект и Гергана Димитрова – солист-изпълнител в първата от поредицата етно-симфонична приказки – “Тримата братя и златната ябълка”.
Докато се подготвях за срещата ми с тях, осъзнах, че идеята за вплитане на фолклорните традиции с класически инструменти, е изключително близка с първите ми стъпки в музиката. Израснал по съборите в Копривщица, наслушал се на състави от цялата страна, на 7 години родителите ми ме записаха на уроци по пиано и солфеж. А в школите ни, както лесно можете да се досетите, преобладаваха класически пиеси от Моцарт – баща и син, Хайдн, Верди и др. Така съвсем естествено, в моята глава се изгради устойчив мост между тези два музикални бряга – с отлична видимост и за композитора, аранжор и оркестрант Костадин Генчев.
В началото на разговора ни той ми разкрива: “Хрумването за проекта “Етно-симфонични приказки” се появи преди 7-8 години, когато заедно с диригента на спектакъла Димитър Христов посетихме концерт от типа “сказки с оркестър” в зала “Чайковски”, Москва. В него двама актьори разказваха популярна руска приказка, а музикантите изпълняваха откъси от пиеси на руски композитори. Този формат на представяне на приказка ми допадна страшно много и се замислих: “В България май си нямаме такова нещо…”
Тогава Костадин Генчев решава, че българската народна приказка има нужда от по-интересна и различна от книжната си среща с публиката. А защо не тя да е под звуците на авторска музика, посветена на емблематичен фолклорен разказ? Речено – сторено!
Изборът на сюжет бил логичен – историята за “Тримата братя и златната ябълка”. Четейки я, композиторът започнал да вдъхва живот на 15 музикални картини, съставени от необичайни изразни средства. Идеята на Генчев е впечатляваща и по своему новаторска: звукът на симфоничния оркестър да се допълни от български фолклорни инструменти и гласове. Стремежът му е да прескочи рамката на класическата форма, създавайки ново понятие – етно-симфонична музика. С още една безкрайно любопитна уговорка: разказваните приказки могат да произлизат и от други екзотични култури и обичаи.
Още от самото начало Гергана Димитрова – артист-изпълнител познат от “Мистериите на българските гласове” и етно формациите “ЕВА Квартет”, “Белонога” и “Булгара”, е запленена от тази нестандартна идея. Грабва я красотата в съчетанието класическа – народна музика, носещо изключителна наслада за сетивата. Заедно с Евелина Христова (още един от солистите в “Мистериите” и “ЕВА Квартет”), Димитрова поема трудната задача да се въплъти в ролята на самодива в спектакъла. Влизайки в детайли, тя споделя за участието си в спектакъла: “Предизвикателството за нас като гласово присъствие се изразява в използването на различни вокални техники, тембри, друга теситура от характерната за българския фолклор. Тук вече идва умението на композитора и музикантите на сцената така да оформят спектакъла, че той да звучи завършено.”
Качеството на инструменталното изпълнение в “Етно-симфонични приказки” е поверено на оркестъра на Държавна опера Пловдив и солисти от Фолклорен ансамбъл „Тракия” под вещото диригентство на Димитър Христов. Всички тези блестящи артисти са водени от една вдъхновяваща цел, най-точно формулирана от създателя на спектакъла Костадин Генчев: “Целта ни е да представим на младата аудитория не самия текст на приказката. Стремежът е чрез това произведение най-вече децата нагледно да разберат какво всъщност са етно и симфоничната музика. Искаме да видят инструментите, да доловят тяхното специфично звучене и най-вече да създадем в тях отношение към концертната култура. Защото, да, днешните деца са обградени от дигиталната реалност и това е естествената им среда. Наш дълг обаче е, като хора на изкуството, да им дадем още една възможна гледна точка.”
Но каква би била една приказка през 2017-та без ефектно визуално представяне? С него се заема художникът-илюстратор, аниматор, анимационен режисьор и разказвач на модерни приказки за деца Мая Бочева – Уики. Нейната модерна визия прави връзката между традицията и съвременния зрител на спектакъла още по-силна. До такава степен, че публиката с нескрито изумление се озърта за присъствието на 3D анимираната ламя, оглеждаща внимателно своята публика.
А тя в последните години все по-живо се вълнува от българския фолклор и неговите ценности. Примерите за този интерес са многобройни – Иван Шопов и съвместния му албум с формацията АВИГЕЯ, препълнените клубове за народни танци, успехът на романа “Възвишение” от Милен Русков (след месец чакаме и интригуващия едноименен филм), отлично посетените събори в Рожен и Жеравна, както например и появата на модни линии, стъпващи на хармоничното съчетание на шевици.
Фактор за това устойчиво развитие са и композиторът Костадин Генчев и артист-изпълнителят Гергана Димитрова. Успоредно с “Етно-симфочните приказки” те продължават работа по проектите си с Оркестъра за народна музика на БНР, “Булгара”, “Белонога”, “Ева Квартет” и “Мистериите на българските гласове”. Гери Димитрова допълва, че спечелилият наградата Грами през 1990-та година хор в момента подготвя нов албум. В него ще чуем гласа и на австралийския изпълнител Лиса Джерард, добила световна популярност с групата Dead Can Dance.
По всичко личи – българската народна традиция продължава да живее свой собствен живот, дори в края на втората декада на 21-ви век. А на нас не ни остава нищо друго освен да затаим дъх в очакване на следващата вдъхновяваща етно-симфонична приказка. Толкова впечатляваща, че ум да ти зайде!
Премиерата на първия спектакъл “Тримата братя и златната ябълка” от проекта “Етно-симфонични приказки” се състоя на 28-ми септември в Дом на Културата “Борис Христов”, Пловдив. Скоро очаквай още концерти на различни сцени в цяла България.
Повече за “Етно-симфонични приказки” можеш да научиш тук.