Елица свири на цигулка и пее в българската група Аегония, освен това е автор на фентъзи поредицата „Истории от земите на Аегония“ под псевдоним Неа Станд. Силно свързана е с автентичния български фолклор и това си личи в някои от песните им, а също и в книгите. Посвещава цели песни на опазването на дивата природа (“Иска ми дума гората”). Вдъхновена от фентъзи жанра и ролевите игри, скандинавските митологии и гори, заедно с групата си Аегония разказват приказни истории в компанията на фолклорни инструменти. Пред нас в проекта “Виж музиката!” Елица застава не като програмист, каквато е по професия, а като цигулар, писател и сладкодумен разказвач на чудни истории от земите на Аегония.
Aegonia сa?
Елица Стоянова – вокали, цигулка, Николай Николов – вокали, китари, кавал, Атанас Георгиев – бас, Росен Паскулов – барабани, Антон Тончев – каба гайда.
Вече имате няколко издадени сингъла. Подготвяте ли нова музика в близко бъдеще, подочухме издаването на албум?
В момента работим по музиката и клипа на песента ни „Самодива“, която ще бъде продължение на историята от последния ни сингъл „Ща да ида, майчинко“, който можете да гледате в YouTube.
Паралелно работим и по миксирането на предстоящия ни дебютен албум „Забравената песен“ (“The Forgotten Song”), който включва 12 песни. Стилът на албума и на „Ща да ида, майчинко“ се различават, тавата ни е с по-дуумърско-приказно звучене. Песните в нея разказват една свързана история, по която написах фентъзи романа „Забравената песен“, който впоследствие издадохме в малък тираж с псевдоним Неа Станд. Докато разработвахме песните от албума и пишейки текстовете им – този процес при нас до голяма степен е спонтанен, песните, а понякога и лириките често се появяват при импровизация – с Ники (нашия китарист/вокалист), в един момент осъзнахме, че те са свързани и ни разкриват една история. Тя се откриваше малко по малко, загатваше за себе си и ни държеше в постоянен интерес, докато накрая ни се разкри напълно. Въпреки, че повечето текстове и самата история ги пиша главно аз, с Ники обсъждахме заедно композициите, целият ни проект е съвместен и го реализираме заедно. Музиката я пишем двамата.
Първата песен, чийто текст написахме, беше Rain of Tears. Ники засвири акорди, а аз запях и, в последствие, дописах някакъв текст, без изобщо да го мисля. Така от тази песен разбрахме, че има някоя „Тя“ в мъглите, която някакви хора трябва да намерят, за да си върнат слънцето и дъжда. После дойде With The Mists She Came, която песен ни разкри повече за Ендориел, господарката на мъглите. И така, всяка следваща песен ни разказваше по нещо, докато накрая имахме цялата история. Както разбирате, приказката сама се написа, а аз не се възприемам като неин автор, а като първия ѝ читател. Много често се случва да мисля по някой въпрос, свързан с книгата, но начинът да получа отговор не е да мисля, а да пиша. Нещата сами се нареждат, сами се разкриват по време на самото писане. Другият начин е да пътувам. Понякога само като видя нещо, изведнъж получавам отговор. Песните са писани преди няколко години. За съжаление, напредваме бавно с албума.
На какви инструменти залагате в авторската си музика? Чуваме цигулка, гайда ..?
Цигулката е много основен инструмент в албума ни “Забравената песен”. Освен основните инструменти за една група (бас, барабани, китара), имаме доста акустични китари, а в някои песни – гайда и кавал. Имаме дори обой в интрото на една от песните: The Offer (все още няма къде да я чуете), а също и флейта в „Of Love And Hate“ (която е извън първия ни албум, писана е по история, която ще разкажа в трета книга).
Къде можем да прочетем “Истории от земите на Аегония”?
Първа книга „Забравената песен“ можете да изтеглите безплатно от сайта ни. Втора книга „Реката на спомените“ се надявам скоро също да бъде достъпна за читателите, които са харесали „Забравената песен“.
Какви са земите в света на Аегония? Кои са нейните герои, какви легенди шептят горите й?
Поредицата ще съдържа минимум 3 книги. 2 от тях са завършени, в момента работя по третата. Първата книга се появи в малък тираж, който се изчерпа, но планирам да я преиздам заедно с втората. В момента изчаквам отговор от издателствата. Има вероятност в крайна сметка сами да ги реализираме, тъй като ми се иска освен на хартия да ги има и в електронен формат, а, за съжаление, повечето издателства не предлагат такъв вариант. По отношение на псевдонима ми, всъщност един приятел ми предложи да е Eli Stand (от stand-стоя, фамилията ми е Стоянова). Явно ми е харесало. А с Неа отпред ми звучеше по-благозвучно.
В земите на Аегония има обикновени хора, има и магьосници, най-голямата сила на които е тяхната песен. Има разказани приказки. Цялата първа книга „Забравената песен“ повече прилича на приказка или легенда, отколкото на класически фентъзи роман. Всичко тръгва от едно малко селце, поставено пред сериозно изпитание – слънцето и дъжда са изчезнали и хората са изплашени. В отчаянието си те питат Саликия – магьосница, която живее близо до селото им, какво трябва да направят, за да върнат слънцето и дъжда. Тя ги изпраща да търсят Ендориел, господарката на мъглите, от която всички много се страхуват, тъй като легендите им я представят като зла и безпощадна магьосница. Така започва пътешествието на Данил в търсене на Ендориел и камъка на ветровете, но не спира само до там… Малко ми е трудно да разказвам за книгата, затова добавям няколко линка: Рецензия от Юлия Пискулийска, Anna Hells и от ShadowDance.
Предполагам, името, което сте си избрали, не е случайно. Какво означава?
Името ни Аегония го измисли Ники и не значи нищо конкретно. Веднага ми хареса как звучи, връзваше ми се с песните и стила им (не фолклорните, а тези от „Забравената песен“). Впоследствие доста хора ни питаха дали идва от „агония“, но на нас, честно казано, не ни беше хрумнало, че наистина за някои хора би могло да звучи подобно на тази дума.
Има ли интерес към фолк/етно/ приказния метъл в България? Знаем, че тук, макар и сред родопски пейзажи и балкански легенди, вирее по-трудно от едно място като Скандинавието, например.
На повечето текстове автор съм аз, с изключение на текста на Restless Mind и на “Самодива”, които сме писали заедно с Ники. Би ми харесало всичките ни песни да са на български, но тези, които сме направили с английски текст, просто така ни звучат много по-добре, и поне ние честно си признаваме, че не бихме могли да им напишем български текстове. Това да напишеш хубав текст на български си е доста трудна работа, поне за мен. Нещата стоят по-различно с фолклорните ни песни, те си звучат добре с български текст и ми харесва как се получават.
Дали има почва този метъл у нас ми е трудно да кажа, но поне аз го слушам с голямо удоволствие. И това е музиката, която ми се свири. Много сме повлияни от скандинавския и особено от финландския метъл. Преди години една от любимите ни групи бе Аморфис, текстовете им са писани по финския народен епос Калевала. Толкова много харесвах тази музика и нейната атмосфера, че прочетох Калевала, а след това с Ники посетихме Финландия (веднъж през лятото и веднъж през зимата). Тези пътешествия бяха наистина магически за нас и много повлияха и музиката, и историите ни. Наблегнахме не толкова на големите градове (макар че се отбихме и там), по-интересно ни беше да се разходим сред дивата природа за няколко дни с палатка, варихме си вода от езерата, за да пием (там няма течащи реки), гребахме с лодка, на която случайно попаднахме на брега на едно езеро. Природата там е изключително красива, има една магия и едно безвремие, тъй като човек рядко среща хора.
През зимата пък с група българи, които живеят във Финландия, бяхме в една малка вила зад Полярния кръг в Лапландия и прекарахме десетина дни, без да видим слънцето. През деня има 3-4 часа здрач, но самото слънце не се показва над хоризонта. Именно там на Нова година в полунощ на -30 градуса играхме дунавско хоро. Това по някакъв начин много ме впечатли и запали по нашия фолклор.
Ники, от своя страна, още от преди имаше интерес да се научи да свири на кавал. Намери в интернет информация как да си направи сам кавал от пластмасова тръба, и как да се научи да свири на него. По-късно, разбира се, се сдоби и с истински инструменти, някои от които антикварни кавали, с хубав звук.
Около 2 години свирехме в оркестър за автентична народна музика „Ха, наздраве!“, съставен от непрофесионални музиканти (Ники на кавал, аз на гъдулка), но в крайна сметка се наложи да се откажем поради липса на време, въпреки че с останалите музиканти станахме много близки приятели. Тони – гайдарят на оркестърчето – свири каба-гайдата на „Ща да ида, майчинко“ и е с нас на почти всяко участие. И до днес се събираме от време на време с тях да посвирим, понякога ни канят да се включим към някои техни участия.
Свирите ли с тях на живо и излизате ли със сценични костюми?
На живо освен, че пея, свиря всички партии на цигулката (пеенето и цигулката се редуват). „Ща да ида, майчинко“ винаги досега сме изпълнявали с жива каба гайда, а китаристът ни Ники свири на кавал в The Severe Mountain. Винаги съобразяваме визията си на сцената с атмосферата на музиката. Свещи, мъгли, подходящи дрехи – те си си част от магията. Освен всичко това, на края на едно от последните ни участия специално за „Ща да ида, майчинко“, която обикновено оставяме за последна песен в сет-листа, се преоблякох в автентичната ми народна носия от Беломорска Тракия, с която съм облечена и на клипа.
Какво да очакваме от Аегония?
Предстои ни да завършим музиката и клипа на „Самодива“. Кадрите вече заснехме в началото на месец юли на Крушунските водопади със същия страхотен екип, с който направихме „Ща да ида, майчинко“ – Bore Studios. Ще направим и събитие – представяне и на двете. Желанието ми е да напиша разказ по историята, която разказват двете песни, надявам се, че ще имам вдъхновението да го направя. Престои ни да преиздадем първа и да издадем втора книга от поредицата „Истории от земите на Аегония“ и да им направим представяне. Освен това се надявам в скоро време да сме готови с още композиции от атмосферик-дуум албума ни „Забравената песен“ („The Forgotten Song”), които да направим достъпни за слушане в YouTube, а по-натам и с целия запис.
Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на
Национален фонд “Култура”