За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Китарите на Добо Стоянов и метъл феновете им от Канада до тук и обратно

Екстазът да слушаш на живо любима песен е с нищо несравнима емоция, а китарното соло в рокa и метълa винаги докарва публиката до нирвана. След кулминацията на припева да притихнеш в мелодията на солото, да го почувстваш ярко с всяка фибра на тялото си … всеки музикален фен го е изпитвал. И запомняш всеки миг, и чувстваш музиката, а китаристът e затворил очи, извисява се, описвайки емоции, излива душата си в звук. И майсторство, умения, желание и талант се сливат още повече, когато инструментът, на който артистът свири, е уникат в ръцете на своя създател.  Нашият гост с артистичен финландски псевдоним Одр много добре знае какво означава това.

Акустични и електрически, китарите, с които Добо Стоянов свири в проекта Freja, са негови творения. Завършва лютиерство в Канада, има свой почерк при изработването на инструментите, мечтае за повече време за това занимание, както и да създаде бас. Освен във Freja  част е и от блек метъл проекта „Цар Стангра“. Със съпругата си Теди участват в много метъл групи и проекти като Magic of the North (Bulgaria), Ocean souls (Finland), активно се включват във фестивали и пътуват много в страната и извън граница. Лютиерската и изпълнителската кариера на Добо се развиват в абсолютна метъл хармония. 

Как, кога и защо избра да станеш лютиер? Кой те запали по изработването на китари? Има ли лютиер в рода ви?
Доколкото знам, няма други лютиери в рода ми поне засега. Запалих се по китарата покрай вуйчо ми, който имаше една стара Кремона. При всяка удобна възможност дрънках на нея. С годините интересът се превърна в страст и броят на китарите взе да се увеличава. Когато завърших гимназията, първоначално се бях насочил към музикално образование. Тогава живеех в Квебек, Канада. Имах възможността да посетя учебните занятия в Музикалната академия, но бързо се убедих, че не това е мястото за мен. Бях твърдо решен все пак да се занимавам с музика и започнах усилени репетиции. Често се събирах с други музиканти за джемове. Така се запознах с човек, който беше завършил Националното училище по лютиерство в Квебек. Стана ми доста интересно и го помолих да ми разкаже по-подробно. Веднагa се запалих и още на следващия ден кандидатствах.

Къде учи и практикува през годините?
Учих в Националното училище по лютиерство в Квебек. Учебната програма се провежда съвместно с Училището по творчески занаяти Лимоалю. Освен практическите занимания, имаше и курсове по креативност, история на изкуството, счетоводство, мениджмънт и други. Освен това имахме много богата библиотека, в която прекарвах по-голямата част от свободното си време. Самите занятия бяха доста трудни, а и преподавателите  по принцип си бяха доста строги в работата. Още на първия ден двама души се отказаха, а на края на първия семестър бяхме останали по-малко от половината. На мен допълнително ми създаваше трудности фактът, че бях доста несръчен. Общо взето бях в ателието всеки ден от 8 сутринта до 9 вечерта и понякога си носех инструментите вкъщи, за да наваксам през нощта. Само след няколко месеца имах тендинит и на двете ръце. Беше много трудно, но всеки момент си заслужаваше. Всичко доби смисъл, когато чух първия звук на китарата. След като завърших, си направих малко ателие вкъщи и се занимавах с поддръжка и ремонт в свободното си време.

С какво помниш първата си китара? Какво се случи с нея?
Тя беше класическа китара по модел на Игнасио Флета с горна част от червен кедър и тяло от индийски палисандър. Малко закъснях в деня, в който трябваше да си избираме материал и колегите ми вече бяха взели най-хубавите дъски. За мен остана едно дебело, грубо нарязано парче палисандър. Първоначално се почувствах леко прецакан, защото мислех, че дървото не е добро. Тогава преподавателите изискваха от нас да работим единствено с ръчни инструменти. Отне ми повече от седмица само да оформя и загладя гърба на китарата, но малко по малко пред мен се откри най-красивото парче палисандър, което някога съм виждал. Главният лютиер често се шегуваше, че иска да купи китарата ми, за да извади гърба и да го ползва на някоя негова китара. Общо изработването отне около 600 работни часа. Бях много доволен от крайния резултат. Имаше добър баланс между ниските и високите тонове, богати хармонични тонове и дълбок sustain. Още я пазя в ателието, но не успях да я взема с мен, когато напуснах Канада.

С Фрея имате множество концерти зад граница, но, освен като музикант, как гледаш на инструментите на колегите си – имало ли е досега китара, която да те изуми или омая и с какво?
Китарата е един от инструментите, чиито звукови качества до голяма степен се влияят от индивидуалния стил на изпълнителя. Съотношението е може би 50/50. Според мен след като покрие известен звуков, ергономичен и естетически стандарт, най-важното за една китара е да вдъхновява музиканта и да му помага да изрази музиката. Всяка китара си има душа и история. Един от най-важните моменти за мен като китарист и лютиер беше когато имах шанса да свиря на китара, която някога е принадлежала на Чък Шулдинър.

На каква китара обичаш да свириш? Всичките китари в групите, в които свириш, ли са твои творения?
Буквално на всякаква. Ако наоколо има китара, със сигурност ще се докопам до нея и ще свиря цяла вечер. Пристрастен съм към китарата. Във Фрея свиря на акустични китари, които са моя изработка, а в Цар Стангра – на електрическа китара, която също е създадена от мен. В другите ми групи свиря на бас Yamaha. Мечтая някой ден да си направя и бас.

С какво са различни твоите китари? Къде е тяхната душа?
Най-важно е китарата да вдъхновява музиканта. Различните изпълнители се влияят от различни неща, така че най-важно е китарата да е направена за този, който ще свири на нея. Иначе откъм концепция според мен най-важната част в китарата е мостът. Може би отделям толкова време за проучване и концепция на моста, колкото на останалата част от китарата. Имам си собствена формула за моста. Друг отличителен белег е този, че по време на изработката се забавлявам да поставям скрити послания на тайни места из китарата. Някой ден ако моите китари попаднат в ръцете на друг лютиер, може да се посмее докато ги ремонтира.

Каква китара мечтаеш да създадеш? Остава ли ти време да твориш?
Не знам откъде да започна. Има безброй идеи и концепции, които мечтая да създам. Част от тях са Морин Кхуур, Игил, Sympitar, Harp Guitar и Hurdy-gurdy. За жалост, не ми остава време да творя, та засега само мечтая.

Бас китарата дава плътност на метъл звученето и влияе на слушателя по изумителен начин – съгласен?
Абсолютно! Освен, че придава плътност на китарите и ги свързва с касата, басът влияе на общата атмосфера на музиката и може да създава напрежение. Освен това басът може да обогати мелодията и да разчупи рифовете.

Най-запомнящи в рок и метъл песните са китарните сола – каква свобода дават те, ти самият как го усещаш?
Аз съм от хората, които не умеят да изразяват добре чувствата си с думи. Все едно да се опитам да забия пирон с отвертка. За сметка на това музиката ми дава тази свобода. За мен тя е далеч по-богато изразно средство. А солото е най-въздействащата част от песента. Както казах, китарата е инструментът, чийто звук се влияе най-много от изпълнителя. А солото е мястото, където той може да си излее душата. Като всеки човек понякога и аз преминавам през трудни периоди и музиката е това, което ме спасява. Чрез музиката може да усетиш, че някой някога е изпитвал подобни емоции и може би знае какво ти е. Има сола, които съм слушал десетки хиляди пъти, и въпреки това настръхвам всеки път, когато ги чуя. Мечтая един ден някой млад виртуоз да свири на моя китара и тя да го вдъхнови да напише такива сола. И може би тогава някой фен ще ги чуе и ще се почувства по същия начин, по който аз се чувствам всеки път когато чуя Джейсън Бекър или Ренди Роудс, и ще му се прииска да прави китари.

Какво би посъветвал тези, които сега започват да се занимават с този красив занаят лютиерството?
Да бъдат упорити. Да мечтаят. Да не гледат на живота прекалено сериозно и да не се страхуват да излязат от зоната си на комфорт.

Снимки: Иван Мандевски

Проектът “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg