Лютиерите на народни инструменти са особени хора. Около работата им витае нещо тайнствено и магично, почти драматично. Напомня ни за древните корени на нашия фолклор, за безвъзвратно изчезващи умения и важността на запазването на традициите ни. За вярата в силата на собствената ни музика, която звучи по специфичен, разпознаваем в целия свят и затова донякъде неизменен начин. Така ли е всъщност? Или има пътища, по които древните традиции на фолклора да се съчетаят с модерна звучност и дизайн, с идеи за развитие? Нови пътища, побрали в себе си цялото възхищение към българската народна музика, което гори в сърцето на старите и новите майстори на народни инструменти …
Гостът ни тази седмица е точно от тези редки, тайнствени лютиери – новатори, които откриват нови музикални страници в историята на народните ни инструменти. Деян Денчев с лекота признава, че гъдулката е неговата първа любов и до днес заема особено място в сърцето му и в иновативните му идеи за развитието й. Завършил е Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, продължава образованието си с педагогически профил в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски” и във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” – в специалност сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство. Директор е на музикалната школа “Илия Бърнев” в читалище “Развитие 1869” – Разград. И казва, че е усещал в сърцето си необходимостта да експериментира с любимия си народен инструмент.
Гъдулката е особено явление в нашата народна музика. Въпреки древните си корени, в сегашния си вид инструментът се появява в началото на 50-те години на 20 век за нуждите на фолклорните ансамбли. Има 10 – 11 подгласници, които усложняват настройването й – пословичен проблем, познат до болка на гъдуларите у нас. Да се промени дизайн и устройство на такъв инструмент изисква няколко неща: идея какво искаш да направиш и защо, смелост да започнеш експеримента, търпение да продължиш по път, който не е изминаван от никого, и радостта, че колеги, които уважаваш, свирят на гъдулка, направена от твоите ръце.
Кога започна експериментът, който Ви превърна от инструменталист в лютиер?
Имах необходимостта да експериментирам с този инструмент. Всичко започна отдавна, може би преди десетина години с една случайна среща с г-н Иво Войков – един от нашите най-големи майстори – лютиери. Споделих с него идеята си, че искам да променя този инструмент може би по-бързо, а може би и по-бавно, “протегнато” във времето. Той ми подаде ръка, сподели много неща с мен за струнните инструменти. И след доста години експерименти стигнахме до завършен вид.
Имате предвид прототип? Доколкото разбрах експериментът е отворен и продължава напред. Какво според Вас е най-важното, за да бъде направена качествена акустична гъдулка?
Качествените материали. Бих казал даже: правилните материали. Изработката на тялото на гъдулката e от явор и дива круша.
Звучи ми като класика – гъдулка от дива круша, та нали това е най-пряката асоциация между инструмента и плода на крушата?
Аз лично харесвам и двата материала. Не мога да преценя кой от тях е по-добър. Моята лична гъдулка е от дива круша, изработвам и гъдулки от явор.
Разкажете ни накратко как постепенно променяте дизайна на гъдулката?
На първо място намалих броя на подгласниците. За мен не е необходимо да бъдат толкова много. Не могат да се настроят добре, появяват се така наречените “вълчи тонове” – силни и слаби, а това дебалансира звука на инструмента. Оставих подгласници само в ниските и високите честоти. Това прави тонът на гъдулката по-чист, фиксиран. Добавих плочка, която изпълнява функциите на гриф, и освен, че е красива, предпазва самия инструмент. Следващ етап бе смяната на ключовете за настройване на подгласниците с ключове от банджо. Така инструментът се настройва много по-лесно и държи строй по-дълго време.
Как проверявате сполучлив ли е експериментът? Как новите инструменти достигат до сцената?
В сътрудничество с колеги. Техният опит на сцената е скъпоценна информация за работата ми нататък. Особено сполучлива в това отношение е колаборацията ми с Пейо Пеев, с когото обменяме идеи и търсим нови насоки за експеримента, чрез който развиваме акустичните инструменти и създаваме електронни.
Електронната гъдулка е с впечатляващ дизайн. Колко са те на брой?
Всъщност е само една – това е прототип. Началото на нов път на гъдулката във фолклора ни, но и в музиката на 21 век като цяло. И на този прототип до момента е свирил само Пейо. Инструментът е негов.
Тогава да поговорим и с Пейо Пеев. Как се запознахте с Деян Денчев?
Чрез общи познати. Всъщност на конкурс за лютиери го “откри” Ники Паскалев (диригент на Фолклорен ансамбъл “Тракия” – също гъдулар) и ми каза, че той прави гъдулки, които са различни. Които са страхотни. Търсенията на Деян разкриват нови хоризонти пред гъдулката. Това е специфичен и труден инструмент, труден е за свирене, с не дотам добра звучност, но се надявам, че такива хора като него и други след него ще го развият. Деян направи серия от подобрения, всяко от които води гъдулката напред, разширява нейните музикални възможности. Той спомена за част от промените, които е направил. Бих добавил, че материалите, с които работи, са изключително важни – нещо, което при останалите майстори беше подценяван аспект. Деян промени вида на магаренцето, всъщност именно той пръв се сети да сложи мост на капака на конструкцията. Още един детайл, който е по-важен, отколкото можете да си представите.
Гъдулка, банджо, фламенко китара – комбинацията звучи като истинска world музика. Така ли е?
Линията, по която върви експериментът с ключовете на гъдулката, е много важен. Ключовете от банджо за настройването на подгласниците са интересна крачка в правилна посока. Подготовката на следващата крачка в същата посока вече е в ход – инструмент, който да бъде с ключове за фламенко китара. Радвам се, че участвам в този експеримент. Деян подхожда към промяната на гъдулката цялостно, а това включва и един изключително важен елемент: струните. Без да преувеличавам, просто казвам: Деян спаси нас – гъдуларите – с това, че предлага струни с най-високото качество. След смъртта на Лиляна Гашевска десетина години бяхме почти в безизходица поради липсата на качествени комплекти струни.
Как бихте обобщил впечатленията си от работата на Деян?
На неговите гъдулки се свири много по-леко, по-чисто. И въпросът не е само в сценичните изпълнения. Тези инструменти дават възможност за много по- ефективна и успешна работа в студиото, записите стават значително по-добре, по-лесно е да се свири в ансамбъл с други инструменти – и то не само народни. Това разширява възможностите на гъдулката и нейното присъствие в музиката ни не само в България. Всъщност вече има една гъдулка на Деян и в Лас Вегас. Колегата ни Ангел Гаджев видя моята изработена от Деян гъдулка и веднага пожела да има и своя. Което и стана през лятото на 2018.
Електронната гъдулка – какво наложи появата на този ефектен прототип, за който съм сигурна, че няма да остане единствен?
Нуждата да се направи инструмент с по-малко акустика, защото често се налага да свирим в много шумна среда. Тази гъдулка е и мой проект и е в колаборация с Димитър Налбантов от Пловдив, който направи електрониката и озвучаването, има и миди, което отваря доста нови възможности. Деян, разбира се, е дизайнерът. Гъдулката е 4-струнна, като звук се приближава до цигулката и виолата, а това предполага още нови възможности за използването на този чудесен инструмент.
Как виждате бъдещето на гъдулката след 10-20 години? И към края на 21 век?
Със сигурност усъвършенствана заради хора като Деян. Надявам се да се появят и още.
Снимки: Личен архив Деян Денчев
Проектът “Виж музиката!” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”