За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Desperate Daughters: Две дами и един тромпет в предимно мъжки свят

Te са приятелки от малки. Историите с музиката им са различни до момента, в който решават да направят проект заедно. И въпреки че едната живее в Холандия, а другата – в България, успяват да подготвят участия и дори дебютен албум. Двете млади дами допълват и развиват музикалните си идеи, а резултатът е завладяващ с по женски чувствен синхрон на емоция и енергия. Нежният вокал на Катя, красивият подход към партиите на тромпета от Рая и импровизациите с електронен звук са формулата на въздействащата им музика.

Момичета, каква е личната история на всяка от Вас с музиката?
Р: Първата ми голяма музикална любов беше класическата музика, която майка ми ме насърчи да слушам, когато бях на 8 години. Вълнението ми, когато слушах и “дирижирах” симфоничния оркестър с въображаема палка, беше неописуемо. В детските си години винаги се възхищавах на хора, които могат да свирят на музикални инструменти. За мен това беше нещо невероятно и магическо. Едно лято, когато бях на 11 години, не издържах повече, грабнах стария акордеон на баща ми и започнах да се уча да свиря сама. След акордеона свирех известно време на кийборд и китара и пеех, а в гимназията започнах да свиря и на тромпет, който стана основният ми инструмент.

До малко преди да бъда приета студентка по джаз тромпет в Консерваторията в Амстердам, бях почти изцяло самоука. Може би точно нестандартният ми път в музиката ме подбуди да търся креативен подход отвъд догмите и утъпканите пътеки. Фактът, че съм момиче в мъжки клуб, прави борбата срещу течението още по-безмилостна. За съжаление, дискриминацията и предразсъдъците са все още дълбоко залегнали в професионалните музикални среди. В този смисъл неизчерпаемото ми желание да разбивам граници и стереотипи ми дава сили да вървя напред, независимо колко е трудно.

След завършването на магистратурата ми в Консерваторията в Амстердам, музикалното ми любопитство ме подтикна да се занимавам с продуциране – исках да открия какво имам да кажа и изразя, и то отвъд тромпета и заучените формули. Така постепенно развих няколко творчески проекта, които обхващат елементи от електроника и фолклор до поп и арт. Макар че завърших джаз тромпет, като инструменталист имам опит и работя в много други стилове. Фен съм на карибската музика, но обичам и балканския и българския фолклор – въобще, всяка музика за духа и душата. Съчетаването в музика на  елементи “за душата” и такива, които “гъделичкат” въображението, ми допада много. Именно този подход търся и в творческата работа с Desperate Daughters

К.: И при мен романтичните отношения с музиката започнаха в ранна възраст – свирех на пиано от първи до трети клас и никак не ми се получаваше. Но обожавах да слушам музика и постоянно нещо си пеех. Малко по-късно наблюдавах музикалните занятия на Рая, тъй като се познаваме от деца, и усещането беше упоително – може да се каже, че тя също е повлияла на моето музикално развитие 🙂 На около 15 започнах да взимам уроци по пеене, като бързо се ориентирах към класиката, а малко по-късно и към камерната музика. Паралелно участвах в различни проекти – готик метъл, дарк уейв, но все още нямах самочувствието да създавам собствена музика. 

Как се случи магията за създаването на дуета и избора на интересното му име?
К.: С Рая от години си говорехме полусериозно да се съберем и да пробваме нещо заедно. Имах желание и ми беше много интересно, но и се страхувах донякъде, бях си поставила бариери. Но когато една януарска вечер най-после се събрахме и пробвахме “нещо заедно”, всички прегради пред мен изчезнаха и аз усетих как тя веднага прихвана моята честота и обви моята вокална мелодия в уютна пелена от семпъл и въздействащ аранжимент – точният момент беше назрял. Така създадохме Kryptonite – за около половин час след бутилка вино, пица и много смях. Веднага решихме, че трябва да го издадем и че за целта е нужно име на проекта. Рая помълча и предложи Desperate Daughters с лека нотка на самоирония, защото при редките си срещи обичаме да си споделяме радостите и да се оплакваме от разочарованията си. Беше перфектно и решихме, че остава.

Трудно ли е през 21 век един артистичен проект да се ограничи само в един стил?
Р: С Катя имаме много различни жанрови интереси. Когато тя ми прати нейна идея, която аз впоследствие аранжирам и “обличам” в звук, за мен това е като бонбон с пълнеж-изненада. Като продуцент и аранжор се водя от чувството, което усещам, че е заложено в идеята. Стилово правя това, което е необходимо, за да се постигне максимална изразителност и емоционален ефект. Именно изразителността и емоцията определят стила, а не обратното. За мен това е основната изходна точка.
К.: Както Рая спомена, и двете имаме много различни влияния, определяме стила като инди най-общо, но аз не филтрирам посоката на идеите си и винаги съм приятно изненадана от крайния резултат. А Рая винаги регистрира фините нюанси, които искам да вкарам, развива ги, подчертава ги и създава аранжимент, който обогатява атмосферата на парчето, прави го живо, въздействащо, плътно. 

Рая живее в Холандия. Катя – в България. Как успявате да съчетаете ангажиментите си и да сътворявате заедно музика?
Р: Изисква се предимно целенасоченост и внимателно планиране. Не разполагаме с много време заедно и винаги се стараем да го оползотворим максимално, правейки уговорки със седмици напред. Така например при последната си среща през август за малко повече от седмица направихме 3 репетиции, 2 участия – в София и Бургас, записахме няколко песни в студиото и се срещнахме с Иван Шопов – нашият ментор от Music Elevator – конкурса, на който през 2021 сме сред победителите. Когато не сме заедно, Катя ми праща новите си идеи, а аз работя над аранжиментите и правя записи на тромпет. Често сме в контакт и по организационни въпроси. 

Катя, да представим предстоящия ви дебютен албум ”Analogue girls”…
Албумът ще съдържа 9 или 10 парчета. Като дистанционен проект, нямаме възможност да правим огромен обем нова музика – наблягаме на качество вместо на количество, затова се стараем всичко, което започваме, да доведе до отличен резултат, така че да не се налага да правим селекция. Analogue Girls ще обедини под общ мрачен воал почти всичко, което сме записали до момента. Част от издадените като сингли парчета ще са в по-различни, преработени варианти. Освен тях в албума ще има още 3 или 4 неиздавани досега песни. 

Рая, песните, които създавате, са толкова разпознаваеми и чувствени в твоите аранжименти. Как музиката преминава от твоята концепция във вълнуваща мелодия?
Много се радвам, че емоциите и вълнението се усещат. Тромпетът е инструмент с изключителна динамична амплитуда, а прибавяйки към това вариациите в тембъра и фразирането, възможностите стават безкрайни. Той може в един момент да звучи аристократично, в друг – “мръстнишки”, а в трети – нежно и чувствено. Това му дава възможността да играе ролята на свързващ елемент в различните стилови контексти на песните. Разбира се, всеки инструмент и всяка партия трябва да има своя смисъл и да е на мястото си в музиката, независимо дали става дума за импровизация или не. Тръпката при свиренето на живо е именно възможността формата да се отвори и да има повече пространство за импровизация. Това създава спонтанно и вълнуващо усещане, и също така допринася за атмосферата и връзката с публиката при живите участия. 

Кои са участията от това лято, които са най-ярко и емоционално записани в спомените ви?
К.: Това лято имахме възможност за две изяви на живо – концерт в Koncept Space в София и участие на Панаира на солта в Бургас. И двете събития бяха изключително вълнуващи за нас, пространствата имаха своя магнетична атмосфера, която допринесе за пълното потапяне в емоцията. Публиката подемаше и ни връщаше енергията като мощен заряд, и ние се чувствахме в съвършен синхрон с нея.

Къде ще можем да ви видим до края на годината?
К.: Следващото ни (и засега единствено) планирано участие през 2021 е на 9 октомври в Sofia Live Club, където ще делим сцена с останалите четири банди, които бяха отличени в конкурса MUSIC ELEVATOR. Изключително сме благодарни на организаторите и журито за доверието, което ни гласуваха, и особено на ментора ни Иван Шопов, който ни даде безценна подкрепа и насоки. Билетите са в продажба и ако искате да подкрепите яки и разнородни нови банди, това е точният момент.

Над какво работите в момента?
К.: В момента се занимаваме основно с дозаписването и обработката на дебютния ни албум, имаме и идеи за нови неща, но сега е приоритетно да го завършим и издадем.

Фотограф: Мартин Атанасов
Сценография: Борис Далчев 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg