За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Даниела Белчева: вокални съкровища в море от звуци и емоции

Мястото на авторите, които изпълняват свои собствени песни в съвременната музика, е ключово. На фона на стремителните „умни“ технологии, които автоматично предлагат бързи и лесни решения как от една елементарна темичка да стане цяло парче, както и на професионалните създатели на хитове „на конвейер“, тези творци са единственият шанс да се раждат нови дълбоки композиции и текстове. Затова и категорията музиканти, наречена на английски singer-songwriter, винаги е била малко по-различна, заредена с някакво по-силно, почти мистично излъчване. Те създават, вземат нещо от дълбочината на душата и ума си, превръщат го в мелодия, хармония и поезия и го пускат на свобода. А слушателите откриват в тези иначе толкова лични песни нещо свое, нещо, което ги кара да се вълнуват, че някой е почувствал точно по същия начин като тях, но освен това го е изпял. 

В България нещата стоят по малко по-различен начин. Родният еквивалент на понятието singer-songwriter като цяло е „поет с китара“, което звучи по-скоро подигравателно и при всички случаи доста архаично. Макар, че именно изпълнителите на авторски песни винаги са били гръбнакът на поп и рок музиката ни, който я спасява да не се пречупи под тежестта на временни моди и влияния.

Съвременните автори и изпълнители на собствени песни – и тук, и по цял свят – вече разполагат с много възможни средства, за да предадат посланието си. И ако думите са си думи – трудно се измислият нови, то музиката, която един автор преплита с тях, е безкрайно богата.  В песните си Даниела Белчева постига точно това. Емоцията на текстовете ѝ и на забележителния ѝ глас са съчетани с музика, която звучи съвременно, но и някак носталгично. Създава атмосфера, в която ти се иска да останеш дълго. Без да се натрапват,  песните й съществуват в своя завършен вид, движат се по своя естествен път, живеят свой живот. И носят удоволствие на тези, които се натъкнат на тях като на малки съкровища. С надеждата откривателите им да станат повече, реших да я поканя като гост във “Виж музиката” … 

Кой е най-ранният ти музикален спомен и как музиката стана основна част от живота ти?
Първата ми среща с музиката беше в детския хор на Димитрина Хинева, Варна. Бях на 5 и си спомням, че се наложи да търсим назаем от съседи чавдарска връзка – задължителна  униформа за малките читалищни концерти. В тийнейджърските си години  продължих  в хора на девойките с диригент Захарина Милкова-Никитасова и като всички момичета по това време бях голям фен на Майкъл Джаксън. Харесвах и класическата, и ортодоксалната програма от хоровия репертоар, с които сме участвали в европейски музикални фестивали. В студентския си период вече бях жадна да слушам всякакви артисти от западния свят – от „Екстрийм“ до Ела Фицджералд. Тогава нямахме интернет и музиката не беше на един таблет разстояние и с младежка наивност и малкото протъркани касети не съм си давала сметка за океана от музика в света.

Какво те кара да пишеш собствени песни?
Най-често мелодията и текста се случват на кухненската маса вкъщи, когато няма никой наоколо. Тишината ми позволява да чуя онова в себе си, което не смее да излезе при обичайния ход на деня, съдържащ всички радости и неволи на жената-майка. Обикновено се опитвам да се пренеса във вътрешни преживявания и картини, които са оставили емоционален отпечатък. Понякога той е толкова силен, че текстът се нарежда бързо. Друг път го започвам и оставям десетки пъти, докато открия търсените думи в ритъм. В процеса на създаване има едно особено усещане – като че съм аз и не съм аз.

Има ли специална съставка, която прави една песен хубава и как я откриваш?
“Хубавата песен” е субективна оценка, макар че безспорно има гениални творби, харесвани от всички. За мен хубава песен е тази, която спира вниманието ти и искаш да я чуеш отново. Може да е заради мелодичната линия, хубавия звук, тембъра на изпълнителя и емоцията, с която разказва историята си, текста, музицирането на инструменталистите. Не мисля, че едно от тези неща е по-специално от другите. Въпрос на цялото.

Как виждаш бъдещето на своя музикален проект, особено в актуалната ситуация с пандемията и всички вреди, които носи на изпълнителите?
Не мисля за бъдещето. Правя това, което чувствам сега, без да очаквам нищо. Знам, че един музикален път е свързан с много борба, която не ми е позната и не съм сигурна дали искам да ми стане позната. Чувствам се щастлива с живота си. Тъжно е, че в условията на пандемия музикантите и артистите като цяло страдат най-много. Те и без това страдат от други противоречия, а епидемичната обстановка посяга на хляба на повечето от тях … Може би най-достъпни средства за публичност са радиото и интернет пространството и те ежедневно са пълни с огромни потоци от изговорени случки и цветни снимки – за някой важни, за друг не. Голямото количество прелитаща информация като че ли запушва отделната мисъл и води до занижен интерес и любопитство, слагам и себе си в това число. Трудно е да заинтригуваш другия, трудно е също да го чуеш, трудно е сам себе си да чуеш дори.

Ако можеше да избереш един велик певец, с когото да направиш дует …
Възхищавам се на много, много музиканти и изпълнители. Опитвам да се уча от тях. Вдъхновявам се от повечето. Имах един период, когато обичах да слушам инструментални албуми. Спомням си, че на шега тогава ми се е прокрадвала мисълта, какво ли би било, ако Джо Семпъл ми акомпанира. Не е било мечта, а само усмивка на Невъзможното. Той вече акомпанира на друго високо място, където са се събрали голям отбор герои. Харесвам много Грегъри Портър. За съвместното правене на музика е важно и много ценно взаимодействието между участниците, дали ще стане магия, както я наричат някои. Всеки може да предизвика нещо у другия, което иначе няма как да се случи. 

Снимки: Диляна Николова 

Проект “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура” 

 

 

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg