За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Cinga Manga Funk: съвременен прочит на древен фолклор

За децата на 80-те името на групата предизвиква светла носталгия за дни на безгрижни игри и весели словосъчетания. А в музикалната реалност на 21 век Cinga Manga Funk събира Ева Перчемлиева (вокали и перкусии), китаристите Ангел Демирев и Пепи Миланов, Христо Минчев (бас китара) и Кирил Добрев (барабани). Поотделно те са добре известни имена от различни театрални и музикални проекти, a заедно с лекота се превръщат в ядрото на новия проект. 

Ева Перчемлиева – единствената дама в групата – завършва Музикалното училище в Бургас с ударни инструменти и НМА “Проф. Панчо Владигеров” с оперно пеене. Участва в постановки на български оперни театри като гастролира и в Италия, Германия, Румъния, Украйна, Швейцария и др. От 2011 е перкусионист и вокал в Булгара. А междувременно участва и в различни рок и джаз проекти.
Старозагорецът Ангел Демирев от 5-годишен не се разделя с китарата. Преминава през много школи, свири в безброй проекти, за да достигне своя уникален, разпознаваем стил. Работи с Теодосий Спасов, Минко Ламбов и Шака Зулу, Point of View квартет, Мартин Любенов, Jazzta Prasta, Perfect Stranger, RomaNeno Project и прочие.
Барабанистът Кирил Добрев е една от емблематичните фигури в етно-група Булгара. От 20 години се занимава с композиране и саунд дизайн за различни филмови, театрални и музикални проекти. През 2003 печели Аскеер за авторска музика към театралния спектакъл “Дивите”. Съавтор е с Влади Михайлов на музиката към българското предложение за Оскар “Кецове”, отличена с наградата на Филмовата академия за оригинален саундтрак. С електронния си проект Fake подгрява Prodigy на първия им концерт в България, а с Булгара свири и с Ал ди Меола, Били Кобъм, Хюмън Тъч, Дейвид Гарфилд, Милчо Левиев. Член е на Европейската филмова академия.
Музикалната кариера на китариста Петър Миланов от 2002 е свързана с Фолклорния ансамбъл “Филип Кутев”. Публиката го познава и от многобройни джаз, етно и фолклорни проекти. Работи с Лиса Джерард от Dead Can Dance, Теодосий Спасов, Белонога и Мистерията на българските гласове.
Бас китаристът Христо Минчев следва в АМТИИ, участва в различни блус, джаз и поп проекти на изявени български музиканти. Преподавател е по бас китара и контрабас в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Проектът Cnga Manga Funk се втурна на музикалната ни сцена с летящ старт и страстта на петимата музиканти към циганската музика в нови аранжименти. Само за няколко месеца създадоха и записаха 10 парчета, които превърнаха в дебютен албум: OUROBOROS. Отпразнуваха издаването му с щур концерт-промоция в началото на март – късметът беше с тях и събитието се състоя на живо. А резултатът е елегантен авторски микс от фънк, джаз и прогресив с красиви мотиви от циганския фолклор. Извънредната ситуация вдъхнови Cinga Manga Funk за един от първите “кризисни” онлайн концерти на български музиканти като продължават да работят от вкъщи. Такова е и нашето интервю – дистанционно:

Какво ви събра и защо точно вас в такъв проект? Кой и как избра името на проекта?
Кирил: Събра ни желанието на всеки от нас да свири с другите. Защото сме се възхищавали един на друг, гледайки предишни проекти, усещайки енергията. Събра ни желанието да споделиш своя начин на виждане за музиката с другия и така да се създаде нещо ново. Нещо ново като съвкупност от енергията и естетиката на всички тези хора, които за мен са невероятни музиканти. Това, че сме заедно, за мен е голямо щастие. А относно името … имаше една скороговорка на времето „Цинга манга фук – пълни гащи с лук“. Ние решихме да сменим „фук“ с „ фънк“ и така дойде името Цинга Манга Фънк 🙂

Циганската музика звучи много цветно-красиво, лирично, но и с нотки на тъга – така ли го усещаш? Какво е посланието на текстовете ви?
Ева: Аз съм тъжен човек в същността си. Обичам и веселата част на живота, виждам красотата на всички земни и неземни блага. Преживяната красива любов, приятелството … но всъщност дълбоко в себе си съм тъжна и меланхолична. Затова повечето теми в текстовете ни са тъжни. За любовта. За невъзможната такава. В нашия първи албум сме се фокусирали в ценностите, в истинските и смислени неща. Тези, към които повечето хора не смеят да се обърнат защото ги е страх от истината, с която ще се сблъскат. Макар и през призмата на любовта, в текстовете преобладава идеята за смисъла. Смисълът на живота.

Как китарата допълва внушението на текста в подобен фюжън проект? С какво те привлича тази смесица от фънк, джаз и етно?
Ангел: Музиката и текстът са взаимно свързани, защото така или иначе обрисуват дадено настроение в творбата. Ние се стараем да ги представяме в максимално интензивния им вид и перфектен синхрон. Не обичам да говоря за жанрове, защото това е доста размита тема и е свързана с лична представа и усещане. Обичам да говоря за сила в музиката и съм щастлив, когато хората я откриват в това, което правим. Проектът ме привлече с това, че идеята му е оригинална и съдържаща солидна доза предизвикателство за мен. Свързвате ме предимно с прогресив музика, което ме радва. Тук трябва да спомена, че идеята за това музиката да е “прогресивна” не е свързана с определен стил, а по-скоро с начина, по който тя се интерпретира, а именно –  разширяване на нейните нюанси и параметри. Аз се старая да упражнявам именно този принцип в неща с различно звучене.

Какво е интересното в аранжиментите на песните – каква линия следват? Какво е посланието на първия ви албум?
Кирил: Аранжиментите ги правим всички заедно, по време на нашите кратки сбирки и репетиции. На нас не са ни нужни повече. 😊 Относно линията на аранжиментите, която се следва – тя винаги е успоредна на моята линия. С виждането за музиката и начина, по който тя трябва да се представи. За мое щастие, всички са съгласни тази линия да е успоредна с моята. Относно албума – той се казва „Ouroboros”. В него се включват десет от нещата, които направихме. Не сме избирали кои десет да влязат, защото имаме само толкова … засега. 

Как минаха записите на OUROBOROS? И какво всъщност означава това?
Кирил: Първоначално мислехме албумът да се казва „Пълни гащи с лук“ или преведено на английски „Full pants with onion”, но после решихме да оставим това така оригинално име за втория си албум и за това избрахме за първия друго. Това, разбира се в рамките на шегата. Да. Имаше и други работни заглавия. В началото на целия процес, в такива едни почти имагинерни планове говорехме за име „2020“. Понеже това се случи през 2019 и ни изглеждаше почти невъзможно албумът да се реализира за толкова кратко време. Това, обаче, се случи. 😊 Интересното е, че не всички парчета са записани в студио. Повечето композиции са записи от свирене на живо, а “Ouroboros”, “Yin&Yang” и “ Bidaravni” записахме в студио. Защото когато записваме всички заедно, а  не разделени в кабинки, най-силно се чувства енергията и това, което искаме да кажем с нашата музика. И понеже една от водещите идеи на нашата музика е безкрайността, безкрайното, постоянно търсене, решихме да сложим това име на албума. Етимологията на думата Ouroboros e Ouro – ям, boros- опашка, или „ Ям си опашката“. Първоначално е било змия, която е захапала опашката си. Впоследствие този кръг се усуква и се получава легналата осмица, която днес е символът на безкрайността. Това е и едно от вярванията и идеите на циганския народ и култура. Вечно търсещият човек. Такъв е и символът, който сме вплели в логото на CMF.

Древна магия влиза в музиката и чрез перкусиите, освен чрез вокали. С какви инструменти и ефекти обогатяваш въздействието на мелодиите?
Ева: Нямаме конкретна концепция за това какви точно перкусии, ефекти и инструменти  ще използваме за по-голямо въздействие. Разчитаме на нашата интуиция, магията, която се получава помежду ни, когато започнем да свирим заедно. Опитът, който всеки от нас е натрупал през годините, и фактът, че всеки твори в различен стил музика, прави нещата различни, специални и необикновени. Това няма как да не се усети от слушателя. Затова вярвам, че всеки, който харесва и слуша нашата музика, е човек с отворени сетива. Отворени към дълбокото, истинското и непреходното. Живеем във време на огромни промени, които започват да водят човечеството към по-светлото и по-осъзнатото. Вярвам, че това ще накара повече хора да отключват сетивата си за истинското.

Била съм на много концерти с участието на Ангел и знам как звучат неговите китарните импровизации – ще ги чуем ли и тук?
Ангел: Радвам се и Ви благодаря за това, че се използва думата “импровизация” в интервюто, защото, за жалост ,не се впряга често от интервюиращите. Импровизацията като цяло е част от стила на CMF и трябва да спомена, че особено когато се прави с блестящи музиканти, каквито са хората от групата, е един много красив процес. 

Когато се срещнахте за първата си репетиция как се сработихте и какво очаквахте един от друг? Коя бе първата песен, която зазвуча?
Ева: Срещнахме се, разбира се, на сцената. В театрални и музикални проекти, в които се пресякоха идейните ни и енергийни пътища. Кирил е Душата на CMF! Той усети и видя, че точно тези хора могат да бъдат Нещо заедно. Той често просто Знае предварително кой проект има бъдеще и кои хора какви са. Шаман си е той 😊И така… Кирил се обади на всички ни и каза: Елате във вторник в 5 в студиото. Така още на първата среща-репетиция, за около 2 часа от пояснението какво се случва, беше готово първото ни парче точно във вида, в който го слушаме днес като част от първия ни албум. Химнът на ромската общност Джелем, Джелем. Още тогава знаех, че се случва нещо много специално. Само година по-късно е факт и първото ни CD Ouroboros. Както обичам да казвам за миговете, прекарани с моите момчета – ние “чупим” времето заедно! 🙂
Петър: Спомням си, че предния ден бяхме заедно в НДК с Кирил и Ева, където участвахме в друг проект. След саундчека те се приближиха към мен и Кирил ме попита:“К’во ш’ правиш утре?” И така … Не си спомням подробности от първата ни репетиция, защото беше голяма радост и еуфория! Освен с Кирил и Ева, с Ачо също се знаехме от съвместни проекти. Ицо беше този, когото не познавах, но след десетина минутки все едно, че всички бяхме заедно от години! Въобще, страшна банда се оформи! Мисля, че да – първата изсвирена песен бе Джелем, Джелем! Красота!
Кирил: Чухме се по телефона. Разбрахме се да се видим на една репетиция в студиото и за два часа, създадохме композицията – наш поглед на циганския химн Джелем, джелем. Видяхме, че нещата се получават и можем да работим заедно точно в тази формация. Допълвахме се един друг. Когато в нещата е спазена пропорцията, когато всеки един знае каква е насоката и е натрупал достатъчно критична маса под формата на това какво иска да каже с неговата музика и с начина му на свирене, нещата стават много лесно. Просто е нужно да се зададе насока за конкретната песен, или аранжимент и нещата се случват почти светкавично. Когато работиш с точните хора, правиш музиката, която ти харесва, и искаш да я изразиш по начина, по който ти харесва, нещата се получават. Без никакви ограничения и рамки, поставени било то от феновете, или от това какво се търси на пазара, или дали ще се хареса тази музика на хората, дали ще можем да я реализираме. Не! Такива задачи не са поставени. При нас всичко е абсолютно свободно, фриволно, на мястото си и точно по начина, по който то трябва да звучи. Тогава става много лесно всичко. Друго какво? Обичате ли интервю? Ако обичате интервю? 😊

 

Проект “Виж музиката” се осъществява с подкрепата на Национален фонд “Култура”

Вашият коментар

*

За контакти:
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg