За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg

Кати Шуле: Приказка за тромбон, българска опера и летни лавандули

Жените в симфоничните оркестри не са нещо необичайно поне що се отнася до струнните и ударните инструменти. В секцията на медните духови, обаче, картината е съвсем различна. И макар, че в световен мащаб дамите навлизат все повече в тази доскоро запазена за мъжете част от оркестъра, процесът е много бавен, а по нашите балкански ширини е все така екзотичен. Затова откритието, че в оркестъра на Държавна опера Стара Загора има американка, която свири на тромбон, е като свеж слънчево – лавандулов лъч в първите летни дни. 

Кати Шуле е изящна дама със слънчева усмивка. Родена в Северна Каролина, завършва с тромбон консерваторията Oberlin в Охайо и Колумбийския университет в Джорджия с магистратура изпълнителско изкуство тромбон и бас тромбон. Кариерата й я отвежда от Китай през Ливан, Италия и Босна до България. Катрин Шуле свири в симфоничния оркестър LaGrange, във Филхармонията в Сараево и Симфоничния оркестър на Кайро. От 2019 е тромбонист в оркестъра на Държавна опера Стара Загора. Срещнахме се на необичайно място – на откриването на Международния фестивал на лавандулата в Чирпан, където Държавна опера Стара Загора гостува за първи път … 

Разкажи ни как започна твоето приключение с тромбон.
Когато бях на 8 години, някак реших, че искам да свиря на тромбон. В моята страна обучението по оркестрови инструменти не започва преди да навършиш 10 години, така че започнах да се занимавам с музика, но казах на учителката ми, че ще свиря на тромбон. Разбира се, тя беше шокирана … Аз бях малко дете, инструментът беше много по-висок от мен на тази възраст. Когато споделих това с майка ми, стигнахме до споразумение: Ако на същата дата точно след две години аз все още искам същото, ще ми позволят да свиря на тромбон. Спомням си деня, в който влязох тичешком в музикалния магазин, за да купя първия си тромбон и от тогава никога не съм спирала да свиря! 

Кои са музикантите, които са оказали най-голямо влияние върху кариерата ти до момента?
Разбира се, преподавателите ми в музикалните академии: Джеймс ДеСано в Оберлин, Брадли Палмър в Колумбийския и Тери Крейвънс в Лос Анджелис. Всички те ме водеха напред в развитието ми не само като тромбонист и музикант, но и ми помогнаха да науча ценни уроци за музикалната индустрия и за живота като цяло. През годините имаше безброй музиканти, които са ме вдъхновявали и са оказвали своето влияние върху мен. Имах щастието да свиря в прекрасни тромбонови секции. И всички те наистина бяха за мен като семейство. 

Композиторите, които обичаш да свириш? Музиката, която обичаш да слушаш?
Ще спомена само някои композитори, които обичам да свиря: Чайковски, Брамс, Верди, Дворжак, Пучини, Малер, Сибелиус, Бърнстейн … В свободното си време слушам много джаз.  

Какво би ни разказала за работата си симфоничния оркестър LaGrange и  Филхармонията в Сараево?
LaGrange беше първият оркестър, в който започнах да свиря още докато завършвах следването си. В Сараево пък беше първата ми позиция на пълен работен ден извън музикалните академии. Мисля, че научих много от тези оркестри. В академиите нямах възможността да свиря с еднакъв състав на оркестъра продължително време, така че това беше интересен професионален опит. Има много умения, които са необходими, за да си добър оркестров музикант – неща, които са далеч отвъд простото свирене на ноти. Мисля, че оркестровият опит е неразделна част от цялостното развитие на музиканта. 

Как стигна до решението да отидеш в Кайро? Доколкото си спомням, в оркестъра на Операта в Стара Загора през 2018 срещнах двама щрайхисти, които също бяха дошли от Симфоничния оркестър на Кайро.
О, да, много приятни хора. Всъщност в Стара Загора сме няколко души от Кайро, включително колегата флейтист в оркестъра и един приятел, който сега също е в града. Музикалният свят е малък, понякога се случват такива неща. Що се отнася до Кайро, моят едногодишен договор в Сараево беше към края си, когато чух за прослушванията в Кайро. И с малко късмет се озовах там.

А как стигна от там до оркестъра на Държавна опера Стара Загора?
Всъщност благодарение на двойката щрайхисти, която спомена. Те ми казаха за прослушването през 2019 и ми се стори добра възможност. 

Жените в духовите секции на класическите симфонични оркестри все още са много малко. Процесът е започнал, но е много бавен. Разбира се, не става въпрос за флейти, а за кларинет и фагот, например, и за брас инструментите. Какво е твоето мнение по този въпрос?
Мисля, че си напълно права, че процесът е бавен. Когато бях малка, се интересувах от математика, наука, футбол и баскетбол – всъщност много от нещата, които правех, бяха сред момчета. Така, че намирах за съвсем нормално да бъда заобиколена от моите връстници. Но мисля, че никога не съм свирила с друга жена тромбонист и нито бях чувала, нито бях виждала друга като мен, преди да започна следването и специализацията си в продължение на 8 години. Но дори и в толкова прогресивен град с насърчаващи студентите си преподаватели като в Оберлин, когато започнах обучението си преди 21 години не се приемаше за типично жена да свири на инструмент като тромбон. 

Радвам се, че в последните години чувам за все повече млади студентки, които избират по-нетипични инструменти. Има и някои организации като International Women’s Brass Conference, които, според мен, имат важната задача да поощряват младите хора в тази насока. Промяна като тази зависи от нас и от това как можем да им помогнем като проправим пътя за тях. Надявам се единствено, че тези от нас, които вече имат позиции в музикалната индустрия, могат да послужат за пример, който да окуражи следващите поколения да преследват мечтите си, независимо от своя пол.  

Дамите, които свирят на тромбон, все още са екзотичен акцент тук, на Балканите. Какви са твоите наблюдения в това отношение от Босна и България?
Интересното е, че съм свирила с повече жени тромбонисти в Близкия Изток, отколкото на Балканите. Но светът се променя непрекъснато и очаквам в бъдеще повече хора да навлизат в света на музиката като свирят на инструментите, които са в хармония с вътрешния им глас, независимо от пола.  

Къде ще бъде следващият оркестър, в който би искала да свириш?
Ще видим. Обичам да живея в Европа, но съм с широко отворени очи за всяка възможност. 

Имаш ли специална мечта да свириш конкретна пиеса за тромбон с оркестър, на който се възхищаваш – може би с диригент, с когото би искала да работиш?
В предишните няколко години имах щастието да изсвиря две от моите “искам да изсвиря” ТОП 5 творби: Операта “Отело” на Верди и симфония “Турангалила” на Оливие Месиен. Надявам се някой ден да имам шанса да изсвиря Седмата симфония на Сибелиус, Вторатa на Малер и “Църковните прозорци” на Респиги. Що се отнася до диригентите, има толкова много чудесни, с които бих искала да работя, но никога не бих посмяла да назова нито едно име! 

Ще споделиш ли с нас как изглеждат България и животът ти тук в твоите очи?
Истински се наслаждавам на времето, в което съм тук. Разбира се, две от трите години минаха под знака на COVID, така че имаше елемент на непредвидимост, но така беше навсякъде. България е много красива страна. Влюбена съм в природата й: езерата, планините, морето …  

И тъй като сме на Фестивала на лавандулата в Чирпан, не мога да не те попитам харесваш ли лавандулите, Кати?
Разбира се! 

Любимият ти цвят?
Изумрудено зелено.

Любимият ти сезон?
Есента … Обичам всички неща, свързани с тикви, завеси, карнавали .. особено тиквеника!  

Любимият ти филм?
Eternal Sunshine of the Spotless Mind

Любимата ти книга?
Това със сигурност е труден въпрос. Не съм сигурна, че мога да избера само една. Напоследък четох “Майстора и Маргарита” на Булгаков, вдъхновена от балетната  премиера в интерпретацията на Стефан Димитров в Операта ни. Мисля, че много книги са ми любими в момента, в който ги чета, и съм с разбито сърце, когато затворя последната страница … 

Вашият коментар

*

За контакти:
members@bgma.bg
+359 878 739 555
София 1000, ул. "Ген. Гурко" 70, ет. 3, ап. 9
За музикални събития: calendar@bgma.bg