На 10 декември от 17:00 ч. в зала „България“ ще прозвучат впечатляващите теми от филмите „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Хари Потър“, „Джурасик парк“, „Сам вкъщи“, „Супермен“ и „Извънземното“. Диригент отново е маестро Найден Тодоров, който излиза на сцената заедно с оркестъра и хора на Софийската филхармония.
Световноизвестният американски композитор и диригент Джон Уилямс – един от най-популярните съвременни музикални творци, е роден през 1932 в Ню Йорк. Баща му – Джон Уилямс-старши, е джаз барабанист, свири с квинтета на Реймънд Скот, с който записва музика за анимационните филми на „Уорнър Брос“. През 1948 семейството се премества в Лос Анджелис. Джон посещава Калифорнийския университет на Лос Анджелис (UCLA), и изучава частно композиция при Марио Кастелнуово-Тедеско – композитор и пианист от италиано-американски произход (роден е във Флоренция, през 1939 емигрира в Америка, а от 1946 преподава композиция в Консерваторията в Лос Анжелис, автор е на музиката за над 200 филма). След служба във военновъздушните сили, Джон Уилямс се завръща в Ню Йорк и постъпва в престижната консерватория за изпълнителски изкуства „Джулиард скул“, където учи пиано при руската пианистка Росина Левин. Докато е в Ню Йорк, работи като джаз пианист в клубове и прави записи. Завръща се в Лос Анджелис. Началото на впечатляващата му кариера във филмовата индустрия е свързана с имената на такива успешни композитори като Бърнард Хърман, Алфред Нюман и Франц Ваксман. Продължава да пише музика за много телевизионни програми през 60-те години и печели четири награди „Еми“. През януари 1980 Джон Уилямс става деветнайсетия диригент на Бостънския поп-оркестър (‘Boston Pops Orchestra’) от основаването му през 1885 като секция на Бостънския симфоничен оркестър, основан четири години по-рано. Ръководи го 14 успешни сезона до декември 1993, а след пенсионирането си е негов почетен диригент. Изявява се като гост-диригент на редица големи оркестри, включително Лондонската филхармония, Оркестъра в Кливланд, Филаделфийската и Чикагската филхармония, симфоничните оркестри в Питсбърг, Далас и Сан Франциско, с Филхармонията в Лос Анджелис осъществява записи за Холивуд. Джон Уилямс има почетни степени от двадесет американски университета – „Джулиард скул“ (‘The Juilliard School’), Музикалния колеж „Бъркли“ (‘Berklee College of Music’) в Бостън и др.
Автор е на музиката за Олимпийските игри през 1984, 1988, 1996 и 2002, за различни телевизионни програми и концерти, както и много оркестрови и инструментални произведения, включително: две симфонии; концерти за виолончело (премиерно представен от Йо-Йо Ма и Бостънския симфоничен оркестър в Тангълуд през 1994), за флейта и за цигулка (записани от Лондонския симфоничен оркестър), за кларинет и за туба, за тромпет (премиерата му е с Оркестъра в Кливланд, солист Майкъл Сакс, през септември 1996), за фагот „Петте свещени дървета“ (премиерно представен от Нюйоркската филхармония и главния ѝ фаготист Джудит ЛеКлер през 1995, а под диригенството на Джон Уилямс с ЛеКлер и Лондонския симфоничен оркестър е издаден от „Сони класикъл“); творбата „Американско пътешествие“ за оркестър е написана в чест на новото хилядолетие и придружава ретроспективния филм „Незавършеното пътешествие“, режисиран от Стивън Спилбърг и мн.др.
Джон Уилямс е композирал музиката на повече от сто филма. Сред тях са: „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Джурасик парк“, „Сам вкъщи“, „Хари Потър“, „Челюсти“, „Мемоарите на една гейша“, „Седем години в Тибет“, „Цигуларят на покрива“ и много други. За филмовата си музика композиторът печели: 5 награди „Оскар“, като първата получава през 1971 за „Цигуларят на покрива”, 4 награди „Златен глобус“, 20 награди „Грами“, 7 награди „БАФТА“ и 2 награди „Еми“. Номиниран е многократно за „Оскар“, „Златен глобус“ и „Грами“. Филмовата му музика и други произведения са издадени от „Сони класикъл“. Албумът на саундтрака към „Междузвездни войни: Епизод IV. Нова надежда“ с основната тема на филма е продаден в повече от четири милиона копия, което го прави един от най-успешните в историята на звукозаписа извън албумите в поп-музиката. Филмовите теми на Джон Уилямс са ярки и емблематични за всяко едно заглавие. А музиката за филма на Стивън Спилбърг „Извънземното“ (1982) е един от малкото примери в историята на киното, когато кадри от филма (преследването и сбогуването накрая) са редактирани, за да съответстват на композиторските решения. В творчеството на Уилямс са вплетени различни композиционни техники, характерни за ХХ век, но най-открояващ се е неговият своеобразен неоромантизъм, вдъхновен от мащабната оркестрова звучност и лайтмотивната техника в музиката от последните десетилетия на XIX век (Рихард Вагнер, Пьотр Илич Чайковски и др.).